Решение № 901 от 31.07.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 691/2024
- Вид
- Решение № 901
- Подписан
- 31.07.2024
- В сила
- 12.11.2025
- Състав
- Мария Янкова Иванова Вранеску, Даниела Христова, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева
Цитирани разпоредби
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за наследството
- чл.42,б.Б · Закон за наследството
- чл. 43, ал. 1, буква "а" · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 901 гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Янк. И. Вранеску
Членове:
Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Мария Янк. И. Вранеску Въззивно гражданско дело № 20241000500691 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Предявена е в законовия срок въззивна жалба вх. № 119191/18.12.2023 г. от Г. Г. М. ЕГН ********** срещу Решение № 5801/14.11.2023 г., постановено по гр.д. № 3182/2022 г., СГС, 1-10 с-в, в частта, с която съдът унищожава на осн. чл. 43, ал. 1, буква “а” от Закона за наследството (ЗН) саморъчното завещание на Г. Л. П. от 10.12.2012 г., обявено на 27.01.2022 г. от нотариус Ш..
В жалбата се излагат съображения, че решението му в тази част е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, като същото е и необосновано. Намира, че по делото не е установено по несъмнен начин, че завещателката Г.
П. не е могла да действа разумно към момента на съставяне на завещанието. Съдът необосновано и голословно приема, че свидетелските показания не са годни да опровергаят факти, установено от писмени доказателства и психиатрични експертизи, поради което и не ги обсъжда. Намира, че двете експертни заключения нямат опора в събраните по делото доказателства и заключенията им се основават на свободни предположения. Дори да се приеме, че завещанието е направено, когато завещателката е била в състоянието, описано през 2017 г., завещанието би било унищожаемо, ако е направено в полза или вреда на лице сред кръга от хора, които са ангажирани от налудностите на завещателя. Съдът не е обсъдил кои факти са удостоверени в медицинската документация и кои факти не са удостоверени в нея. Намира, че съдът не може на база на вероятности да приеме, че едно лице, което не е поставено под запрещение и за което няма медицински изследвания, че не е способно да завещава и така да се ограничават гражданските му права.
Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и така да се постанови друго, с което да се отхвърли така предявения иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Предявен е отговор от Л. и В. И.и, с който въззивната жалба се оспорва като 1 неоснователна. Излагат се съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и че по делото е безспорно установено, че завещателката към 10.12. 2012 г. не е могла да завещава.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му част, а относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия и като съобрази обжалваното съдебно решение САС приема, че същото е постановено от компетентен състав и по допустим иск, поради което е валидно и допустимо.
Като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд - София относно правилността на решението на ОС намира следното:
Софийският градски съд е бил сезиран с два иска - един с основание чл. 42, буква “б” ЗН за признаване за нищожно на процесното завещание с дата 10.12.2012г. оставено от наследодателката на ищците Г. П., тъй като не било написано ръкописно и подписано от завещателя, и втори с основание чл. 43, ал. 1, буква “а” ЗН за унищожаване на процесното завещание като съставено от лице, което към този момент не е било способно да завещава.
Искът с пр.осн.чл.42,б.Б от ЗН е отхвърлен от СГС, като неоснователен и в тази част съдебното решение е влязло в сила, като необжалвано.
Искът с пр. основание чл. 43, ал. 1, буква “а” ЗН е уважен и завещанието е унищожено, предвид на приетия за установен факт, че наследодателката не е могла да разбира своите действия.
По делото съдът приема две съдебно-графически, втората тройна и две единични съдебно-психиатрични експертизи - съответно първоначална и последваща. Относно втория иск, в частта относно който е обжалвано първоинстанционното решение, СГС установява от приетите доказателства - медицински документи, и двете съдебно-психиатрични експертизи, че завещателката е била в състояние, което не позволява да разбира и ръководи действията си, към момента на изготвяне на завешанието респ. не е могла да извърши валидно завещание. Кредитирайки доказателствата, съдът уважава конститутивния иск по чл. 43, ал.
1, буква “а” ЗН и унищожава завещанието от 10.12.2012 г.
Липсата на която и да е от предпоставките по чл. 13 ЗН при съставянето на завещанието води до унищожаемост на такова завещание. По настоящото дело релевантна е третата предпоставка относно способността на завещателя да действа разумно по време на съставяне на завещанието, тъй като завещателката безспорно е била пълнолетна и непоставена под пълно или ограничено запрещение, съответно са изпълнени първите две предпоставки. Третата и единствено спорна предпоставка се отнася до конкретната преценка на умственото и психическо състояние на завещателя с цел да се установи дали се е ориентирал в обстановката, дали е разбила естеството на извършеното разпореждане и дали действително го е искал. Ищецът по такъв иск носи тежестта да докаже чрез пълно и главно доказване обстоятелствата, от които произтича липсата на завещателна дееспособност. (Т. С., А. Наследствено право, с. 165)
В производството пред първата инстанция ищецът е ангажирал множество писмени медицински документи относно здравословното състояние на завещателката, както и няколко експертизи по други дела, по които е настанявана за лечение, относно психическото и психологическото състояние на завещателката. С експертно решение на ТЕЛК от 03.10.2002 г. на завещателката е определена 83.2 % трайно намалена работоспособност, като водещата диагноза е есенциална хипертония (л. 15), същата диагноза е посочена и в амбулаторен лист от 29.01.2010 г. (л. 17). Останалите посочени заболявания са остеохондроза, вестибулопатия- съдово обусловена, спондилоартроза, коксартроза, гонартроза, псориазис и др. Представен е амбулаторен лист от 09.06.2009 г. (л. 16), че завещателката е диагностицирана с рецидивиращо депресивно разстройство, като 2 тогавашният епизод е записан като “умерено тежък”. Явно преди прегледа е провеждано лечение във връзка с това заболяване, тъй като се цитират тежки странични ефекти от лечение с xetano, като разстройство, гадене, повръщане.
Следващият релевантен амбулаторен лист е от 15.01.2019 г. (л. 18) с диагноза разстройство в адаптацията, като е посочено, че води пълноценен контакт, съответна на преживяванията емоционална реактивност, но са налице налудности с параноиден характер, свързани с непосредственото обкръжение, както и параноидно-депресивен синдром, като завещателката е дошла по собствена инициатива по препоръка на общопрактикуващия лекар. На 09.05.2019 г. във връзка със задължително лечение, постановено от СРС, за срок от 3 месеца отново е издаден амбулаторен лист (л. 19), в който е посочено, че е в ясно съзнание, ориентирана, със съхранени памет и интелект, приема медикаменти.
По наказателно частно дело № 6018/2017 г. СРС, НО, 9-и с-в на 09.07.2017 г. е изготвена съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Приема се, че няма данни за началото на заболяването, по данни на свидетели са от няколко години. Установява се, че завещателката страда от органично налудно разстройство, което се дължи на мозъчна дисфункция или заболявания, които вторично засягат мозъка. С протокол по същото дело от 11.07.2017 г. съдът постановява задължително лечение на завещателката като страдаща от психично заболяване (л. 29). На 17.07.2017 г. е доводена по спешност в Центъра за психично здраве “Проф. Н. Шипковенски”, като не е хоспитализирана по спешност, а е установено тревожно разстройство (л. 20). В недатирано, но съставено след 16.06.2017 г. изследване на Центъра за психично здраве “Проф. Н. Шипковенски” е записано, че по данни на съседите проблемното поведение на завещателката, което е било проявление на заболяването и повод за инициирането на принудително настаняване в лечебно заведение, било от близо година (л. 30), същите данни се съдържат и в лист за преглед на пациент от 16.06.2017 (л.
32). Във фиш за спешна медицинска помощ от 16.06.2017 г. относно направен опит за самоубийство в открито съдебно заседание за работна диагноза на завещателката е посочено депресивно разстройство, агресивна, възбудена. В епикриза от същата дата е посочено, че параноидните преживявания психотично мотивират поведението на лицето. По друго наказателно частно дело № 2060/2018 г., СРС, НО, 2-ри с-в в съдебно-психиатрична експертиза се приема, че няма данни за началото на заболяването, “от няколко години” се наблюдава състоянието (л. 39-42). По трето наказателно частно дело № 1297/2019 г., СРС, НО, 9-и с-в е приета съдебно-психиатрична експертиза, която заключава, че за лицето са налице параноидни налудности за увреждане, отношение, при непровеждане на лечение настъпва засилване на психозата, което води до опасно поведение. Поради това по делото отново е постановено задължително лечение на завещателката като страдаща от психично заболяване налудно разстройство (л. 45). По четвърто наказателно частно дело № 8402/2020 г. е постановено отвеждане на лицето в Центъра за психично здраве до датата на следващото съдебно заседание, за което се насрочва изслушване на съдебно-психиатрична експертиза.
На 30.11.2020 г. е изготвена съдебно-психиатрична експертиза, че по отношение на завещателката е налице органично налудно разстройство, което е с непрекъснат хроничен ход на базата на органично мозъчно увреждане (във връзка с несистемно лекувана хипертония). При съдействие на лицето за лечението си се установява ограничено паметово снижение. Налудното разстройство е посочено с начало преди около 5 години, когато е освидетелствана и диагностицирана за първи път. Представени са и епикризи и изследвания от 11 и 12.2020 г., които съдържат гореспоменатите диагнози и признаци, както и влошаването на някои от тях. Завещателката е починала на 23.12.2020 г.
Съдебно-графологичните експертизи представени пред първата инстанция - както първоначалната, така и последващата, приемат, че завещанието е изготвено, датирано и подписано от завещателката. Предвид на това завещанието е прието за съставено от завещателката, като основния въпрос е дали при тези установени при нея заболявания, същата е била годна, в състояние да действа разумно към момента на съставяне на завещанието в края на 2012г. Във връзка с това по делото са допуснати, изготвени и приети две съдебно – психиатрични експертизи. Първата съдебно-психиатрична експертиза изследва дали към момента на посочената в завещанието дата завещателката е могла да 3 разбира свойството и значението на деянията си. Сочи се, че Г. П. е боледувала от сериозни соматични заболявания : преживян ИМИ / исхемичен мозъчен инсулт, без данни за година /, налице мозъчно съдова болест – МСБ, мултиинфарктна енцефалопатия и др.. Описва се, че първата психиатрична диагноза е поставена през 2009г. от доктор В. М. като Рецидивиращо депресивно разстройство, умерено тежък период . Наличие на депресивен епизод е потвърдено от доктор Е. Х. в амбулаторния лист от 29.01. 2010 г.. Подробно са обсъдени констатациите по делата водени за нейното принудително лечение от 2017г. и до края, като психичната патология се приема, че може би започва още след 2004 г., като в началото симптоматиката не е била толкова интензивна. В заключението обаче се посочва, че за завещателката е било диагностицирано заболяване от ранг на психоза, но се отпраща към експертните оценки от 2017, 2018 и 2019 г. за налудните разстройства. Приема се, че и двете са психози и могат да повлияят на годностите за разбиране и ръководене на постъпките.
По въпроса дали това състояние се отнася към 10.12.2012 г. не се отговаря категорично, а с най-голяма вероятност въз основа на свидетелски показания, че промените в състоянието на завещателката са от 3-4-5-6 години, т.е. датират около съставянето на завещанието. Допуска се възможно начало от 2004 г. От момента на възникване на психопатологичната симптоматика експертът приема, че тя не е била в състояние да се грижи за своите работи, т.е. да разбира и ръководи постъпките си, респ. да завещава. В о.с.з. на въпрос вещото лице заявява, че за 2012 г. няма медицинска документация и ако не от 2004 г., то най-късно от 2009 г. “нещата са започнали бавно и постепенно”. Експертът въз основа на описаните доказателства твърди, че симпотматиката е толкова силна, че не може да е започнала в рамките на предходните 1-2 години. Експертът твърди, че при наличието на психопатологична симптоматика лицата не притежават психични годности да разбират и да ръководят постъпките си, няма и светли периоди, дори при лечение. Последващата съдебно-психиатрична експертиза приема, че гласните доказателства относно симптоматиката на завещателката са противоречиви. Хипертонията, констатирана през 2002 г., впоследствие безспорно била довела до увреждане на мозъчните съдове. Сърдечни увреждания били налице още през 2010 г. През 2009 и 2010 г. завещателката е имала депресивни епизоди, като според експерта симптоматиката най-вероятно се дължи на наличното соматично заболяване, което е довело до мозъчна дисфункция, макар да няма представена медицинска документация около процесната дата. Експертите накраят приемат, че завещателката не е могла да разбира свойството и значението на действията си към момента на съставяне на завещанието и не е имала завещателна дееспособност, като мозъчните нарушения били видими от констатираните депресивни епизоди още от 2009 и 2010 г. Соматичните заболявания били с дългогодишна давност (над 10-12 г.) и поради това мозъчните нарушения започват още преди съставянето на завещанието. В о.с.з. вещото лице заявява, че констатираното от петима психиатри последователно органично налудно разстройство предполага увреждане на мозъка. От 2002 г. завещателката има сърдечни увреждания и в рамките на 15 години били увредени и съдовете на мозъка, което другите психиатри са констатирали. Единственият източник на данните за нарушени мисловни дейности е интервюто, което завещателката е дала пред психолог през 2017 г., но там ясно личи нейната психопатологична продукция, която започва преди 2012г. още 2006-2007г. и оказва влияние на поведението й поради нейната недооценъчност.