Определение № 795 от 10.10.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 795 гр. Ловеч, 10.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500597 по описа за 2024 година Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 9861/05.09.2024 година (клеймо 03.09.2024 година) от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: град София 1527, ул.”П.В.” № 29, етаж 3, представлявано от Я.Б.Я., чрез юрисконсулт Е.И., срещу Разпореждане № 2205/ 23.08.2024 г, постановено от Районен съд Ловеч по ч.гр. д № 1229/ 2024 година, с което е отхвърлено изцяло подаденото заявление от агенцията, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Посочва, че атакуваното разпореждане е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения. Излага подробни съображения за неправилност на извода на заповедния съд относно наличието на пречки по чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за издаване на заповедта за изпълнение. Счита, че съдът е излязъл извън обхвата на проверката, която следва да извърши, предвид на това, че липсата на приложено към заявлението доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99, ал.3 от ЗЗД не е основание да се откаже издаването на заповед за изпълнение. Позовава се на съдебна практика.

В този смисъл моли да бъде отменено атакуваното разпореждане, и бъде постановено издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК по заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК ***.

1

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното: Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК *** - София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника З. Стоянов И., ЕГН **********, с настоящ адрес: град Ловеч, Община Ловеч, Ловешка област, ж.к. „Здравец“, бл. 204, вх. Д, ет.7, ап.18, за вземане в размер на 513.80 лева представляваща главница по договор за заем № 4597004/ 23.09.2022 година;

78.52 лева - договорна лихва за периода от 26.10.2022 г. до 21.09.2023 г., 73.02 лева – мораторна лихва от 22.09.2023 година до 25.06.2024 година, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Посочено е, че вземането произтича от Договор за заем № 4597004/ 23.09.2022 година с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за сумата от 600 лева и договорна лихва от 119.76 лева, платими на 12 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 59.98 лева. От същата дата заемополучателят е сключил и договор за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България, който поради неплащане от страна на длъжника, е погасил задължението на И. към заемодателя в размер на 672 лева на 02.10.2023 година. На основание сключения договор след погасяване на задължението от гаранта, длъжникът е следвало да възстанови сумата, ведно със законната лихва върху главницата от дата на плащането. На 02.10.2023 година задължението е цедирано от кредитора на заявителя. Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията с писмо с обратна разписка от 04.10.2023 година. Претендира обща сума в размер 665.34 лева, от които главница 513.80 лв.; 78.52 лева - договорна лихва за периода от 26.10.2022 г. (датата на първата вноска) до 21.09.2023 г. – датата на последната вноска, 73.02 лева - обезщетение за забава от датата на настъпване на забавата 22.09.2023 година до 25.06.2024 година – датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 25 лева д.т. и възнаграждение в размер на 200 лева.

2

Първоинстанционният съд с разпореждане № 1911/ 25.07.2024 година е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя, че следва в тридневен срок от съобщението да посочи в т.12 от заявлението да се индивидуализират претендираните вземания, съответно какви суми се включват в главницата (само чистата стойност на заема или и върху други вземания, ако такива се включват в главницата), да се уточни просрочените вноски по размер и от какви вземания е формирана всяка вноска, извършвал ли е длъжникът плащания по договора за заем и договора за гаранция, в какъв размер по кои вземания, кога е уведомен длъжникът, че вземанията, произтичащи от задължението му по договора за гаранция са прехвърлени на заявителя и че той е новия му кредитор.

С молба вх. № 8810 от 06.08.2024 година (клеймо 02.08.2024 година заявителят е посочил, че платената сума е 262.50 лева, с които са погасени главница 86.20 лева; договорна лихва 41.24 лева и възнаграждение по гаранционна сделка 135.06 лева. Последното плащане от длъжника е направено на 25.12.2022 година. По отношение на доказателствата, установяващи процесуалната легитимация на заявителя, считат, че е извън формалната проверка дължима от заповедния съд, като развива подробни съображения.

Първоинстанционият съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, като е приел, че същото е нередовно и не са отстранени констатираните нередовности.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК - искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като не са изложени обстоятелствата, на които се основава искането, по ясен и разбираем начин.

Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът 3 по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, 3 ал.2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.

Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127 ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013 г. II т.о.

„заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането", така и в постановените от ВКС Опр.№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на I т.о на ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на I т.о, ТК; Определение № 126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на II т.о. ТК, както и Определение № 241 от28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. II т.о ТК.

В конкретния случай не е ясно как е формирана платената от гаранта сума от 672 лева лева, тъй като тази сума не съответства на претендирана сума за главница и възнаградителна лихва в общ размер от 592.32 лева. В обстоятелствената част на заявлението се твърди, че мораторната лихва 73.02 лева е законна лихва от 22.09.2023 година датата на последната погасителна вноска до подаването на заявлението. Освен това твърдението е, че вземането произтича от договор за цесия, по изискуем потребителски кредит. При действието на чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му 4 потвърди писмено станалото прехвърляне, което има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В конкретния случай се твърди, че длъжникът е уведомен за цесията писмо с обратна разписка, изпратено до длъжника, но същото не е потърсено и без да е приложена самата разписка.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410, ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК - изложение на обстоятелствата, на които основава искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В този смисъл и т.2.б. от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 година - точната индивидуализация на вземането по основание и размер, както и всички факти относно цедирането и настъпването на изискуемостта, обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение.

В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да бъдат отстранени констатираните нередовности, такава пълна индивидуализация на вземането не е направена,поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 411, ал.1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В конкретния случай към заявлението не е представен договорът за цесия, както и приложенията към него, включващи начина и датата на уведомяване на длъжника за цесията. Освен това от представения договор за кредит не се установява активната легитимацията на заявителя.

Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното разпореждане на РС- Ловеч е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2205/ 23.08.2024 г, постановено от 5

Районен съд -Ловеч по ч.гр. д № 1229/ 2024 година по описа на същия съд, като правилно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6