Определение № 89 от 13.03.2023, Окръжен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 89 гр. Русе, 11.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова

Членове:

Йордан Дамаскинов

Светослав Тодоров като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно частно търговско дело № 20234501000045 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по чл. 413, ал.2 от ГПК.

Русенският районен съд с разпореждане № 813 от 25.01.2023г. по гр. д.

№ 499/2023г. отхвърля заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК, предявено от Б. Г.

Н., ЕГН **********, адрес: гр. Р., ул. „С. Г.“ № ** за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Г. П. Г., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Р., ул. „Г. Г.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *.

Б. Г. Н. подава жалба срещу разпореждане №813/25.2023г. по ч.г.д. № 499/2023г на РРС, в частта с която е преценено, че документът запис на заповед е нередовен от външна страна. Жалбоподателят е съгласен с извода, че ако представеният запис на заповед бъде признат за редовен от външна страна, същият може да служи единствено за събиране на посочената в него сума - 2080 лв. и законната лихва от подаване на заявлението в съда до изплащане на задължението. Не се обжалва отказа по отношение на отказаните други искания, посочени в заявлението. Императивната уредба на задължителните реквизити на записа на заповед не е пречка при съмнение, породено от начина по който е формулирана волята на издателя, да бъде извършено граматическо тълкуване на израза, по отношение на който е 1 налице спор, за да се установи действителната воля на издателя. Такова е и становището на ВКС , изразено в решение №53 от 31.07.2019 г. по т.д.

№850/2018 на второ т. о. на ВКС. В случая документът съдържа дата на неговото издаване, попълнена от нотариус пред който по своя воля издателят е положил подписът си. В печата, поставен от нотариуса, е удостоверено, че подписът е на Г. П. Г. и е поставен на 02.12.2021 г., т.е. налице е дата на издаване. Без съмнение върху документа съществува достоверна дата, необходима за целта на закона - при поискване, да бъде преценено, дали дължимото не е отпаднало по давност. В ТЗ не е регламентирано, къде точно на документ - запис на заповед трябва да се намира датата, нито кой трябва да я напише. Поради горното жалбоподателят моли въззивния съд да приеме, че документът съдържа дата на издаване и е редовен от външна страна. Моли въззивния съд да отмени разпореждане №813/25.2023г. по ч.г.д. № 499/2023 на РРС и да върне делото на първоинстанционния съд с указание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист върху сумата 2080 лв., законната лихва от подаване на заявлението в съда до изплащане на задължението и разноските по делото, съответно за уважената част от иска.

Окръжният съд прецени правилността на обжалваното разпореждане, доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя и прие следното:

Б. Г. Н. е заявил издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на основание запис на заповед срещу Г. П. Г.. В настоящото производство жалбоподателят поддържа искане за издаване за заповед за изпълнение само по отношение сумата 2080 лв., законната лихва от подаване на заявлението в съда до изплащане на задължението и разноските по делото, съответно за уважената част.

Записът на заповед е представен в оригинал. Вижда се, че под текста и преди подписа на издателя са оставени празни редове, където да се впише дата на издаване и място на издаване. Саморъчният подпис на издателя Г. П.

Г. е удостоверен на 2.12.2021г. от нотариус рег. № 217 район РС Русе.

Действително при евентуален спор за достоверна дата такава ще бъде приета датата 2.12.2021г. Тази дата обаче не е дата на издаване на записа на заповед, тъй като датата на издаване трябва да се впише от издателя, както и мястото на издаване преди саморъчния подпис. Като се подписал след празни редове относно дата на издаване и място на издаване, следва че записът на 2 заповед няма тези реквизити. Нотариусът с подпис и печат е удостоверил, че Г. П. Г. се е явил на дата 2.12.2021г. в нотариалната кантора и е потвърдил подписа си под „този документ“, както е отбелязано в текста на правоъгълния печат.

Записът на заповед трябва да съдържа реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ, между които в точка 6 са дата и място на издаване. Съгласно чл. 536, ал.1 от ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4. В случая може да се приложи ал. 4 – запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя, тоест в гр. Русе. За дата на издаване обаче в закона няма подобна презумпция.

Търговският закон е строг във формалните си изисквания към записа на заповед като ценна книга. Заповедният съд проверява дали документът по чл.

417 от ГПК е редовен от външна страна. В случая районният съд правилно е преценил, че документът не е редовен от външна страна. Приложеният от районния съд формализъм намира опора в закона, тоест е законосъобразен.

Мотивиран така и на основание чл. 413, ал.2 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 813 от 25.01.2023г. по гр. д. № 499/2023г. на Русенски районен съд, с което отхвърля заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК, предявено от Б. Г. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Р.,ул. „С. Г.“ № ** за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Г.

П. Г., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Р., ул. „Ге. Г.“ №*, вх.

*, ет. *, ап. *.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4