Решение № 11450 от 11.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11450 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110106628 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ исков процес – отрицателен установителен иск за собственост) Производството е образувано по искова молба с вх. № 38352/04.02.2025 г., уточнителна молба с вх. № 61260/20.02.2025 г. от Е. Т. Г., ЕГН **********, от гр. София, жк „Л*, ап. 31, Ц. Т. Г., ЕГН **********, от Столична община, гр. Н*, З. М. Г., ЕГН ********** от Столична община, гр. Н* срещу Д. Ж. М., ЕГН**********, от гр. София, ж. к. „Ф*, С. Д. М., ЕГН **********, от гр.

София, ж.к. „Ф*, Д. Д. М., ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „Ф*, с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация по чл.124, ал.1 ГПК, с който да бъде признато между страните, че не са собственици на недвижим имот, находящ се в село Войняговци, район Нови Искър, представляващ неурегулиран поземлен имот с площ от 637 кв.м. в местността „Язовина“, който имот е заснет в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-4/11.01.2012 година на Изпълнителния Директор на АГКК като имот с идентификатор * с административен адрес в село Войнеговци, район „Нови Искър“, местност „Язовина“, територия по параграф 4 ЗСПЗЗ, урбанизирана територия, за ниско застрояване, при съседи: идентификатор * идентификатор *, идентификатор *, идентификатор *, идентификатор *.

В обстоятелствената част са изложени твърдения, че ищците са наследници по закон на Т* Ц.ов Г., починал на 20.06.2024 година. На 09.12.2011 година, на основание чл. 587 ал.1 ГПК, наследодателят им е 1 признат за собственик на един недвижим имот, находящ се в село Войнеговци, район Нови Искър, представляващ неурегулиран поземлен имот с площ от 638 кв.м. в местността „Язовина“, който имот е заснет в кадастралната карта и кадастрални регистри , одобрени със с идентификатор *, с административен адрес в село Войнеговци, район Нови Искър, местност „Язовина“, територия по параграф 4 ЗСПЗЗ , урбанизирана територия, за ниско застрояване.

Твърди се, че наследодателят им владял имота. В имота има малка паянтова постройка тип бунгало, което в годините било позагубило своята функционалност и използваемост, но след 2011 година било възстановено и използваемо. Наследодателят редовно поддържал имота да не се затревява с бурени и друга естествена растителност. След смъртта на това лице, ищците предприели действия за изграждане на нова ограда. Имали инвестиционни намерения към този имот.

Сочат, че в кадастралните регистри е било записано, че като съсобственици фигурират ответниците. Не познават тези хора. Не им е известно техният наследодател да ги е познавал. Ищците били декларирали имота си пред данъчната служба и си плащали задълженията за него. Сочат, че ответниците не владеят имота, а и никога не са виждали когото и да било освен тях да посещава този имот.

Сочат, че ответниците се легитимират с нотариален акт - № 133, том III, рег. № 12617 дело № 447 / 2018 година на Нотариус рег. № 340 в НК , с район на действие - СРС. Този нотариален акт също е издаден на основание параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, но е последващ по време, включително последващ по дати процедурата по параграф 4 ПЗР ЗСПЗЗ.

Счита, че тъй като ответниците имат н.а. за собственост, имат правен интерес да водят делото по отрицателен установителен иск.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

С уточнителна молба с вх. № 61260/20.02.2025 г. уточнява, че оттегля положителния установителен иск (л.24 от делото).

В срока по чл.131 ГПК ответниците подават отговор на ИМ. Считат иска за допустим, но не и за основателен. Оспорва представения констативен нотариален акт (к.н.а) № 24, том II, рег. № 6865, дело № 191 от 2011 г. на нотариус А* Като правопридобиващо възражение прави, че имотът е придобит от ответниците на основание пар. 4а ЗСПЗЗ чрез плащане на сумата на собствениците. Като факти излага, че процесният имот е предоставен за ползване по пар. 4а ЗСПЗЗ на наследодателката на ответниците, която е изградила сграда в имота. Позовава се на факта, че е заплатила на собственика на общината определените цени. Твърди, че къщата е построена през 1976 г. Излага факти, че планът за новообразуваните имоти (ПНИ) е влязъл в сила през 2014 г., поради което преди тази дата не е било допустимо издаване на скица и издаване на к.н.а на ищците, тъй като е съставен преди влизане в сила на ПНИ. В посочения н.а. не е отразено да има съществуваща постройка.

2

Моли съда да отхвърли исковите претенции. Претендира разноски.

С определение № 40214/29.09.2025 г. съдът е прекратил производството в частта по предявения насрещен иск, като недопустимо. Определението е влязло в законна сила на 22.10.2025 г. (л.185-186 от делото).

В открито съдебно заседание (о.с.з.) двете страни се представляват от адвокати и изпращам по един представител от страна на ищците и на ответниците.

В първото по делото о.с.з. ищците също твърдят, че са собственици на процесния имот на основание параграф 4а и сл. ЗСПЗЗ, като трансформирали ползването в собственост чрез плащане на сумата на собствениците. Същото е отделено в доклада по чл.140 ГПК, изменен и допълнен с първото о.с.з. (л.219,223 от делото).

Писмено становище ищците поддържа исковата молба. Правят следните възражения: към к.н.а. на ответниците от 2018 г. липсвало писмо от Общината за провеждане на процедура по пар. 4а от ПЗР към ЗСПЗЗ, нямало надлежно предоставено право на ползване на наследодателя на ответниците, сградата не е построена преди 1991 г., сградата не отговаря на изискванията на параграф 1в, ал.3 от ПЗР към ППЗСПЗЗ. Последното възражението, което ищците правят е, че заплащането на сумата и извън тримесечния срок, предвиден в закона. Твърдят, че имотът на ответниците не е ясен къде се намира.

И двете страни претендират разноски. Представят списък по чл.80 ГПК, доказателства за тяхното извършване. И двете страни правят възражение по чл.78, ал.5

ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

ПО

ВАЛИДНОСТТА

И

ДОПУСТИМОСТТА

НА

ПРОИЗВОДСТВОТО

Съгласно даденото в ТР № 8/27.11.2023 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.

Ответникът при условията на пълно и главно доказване следва да установи всички основания, на които, счита че е собственик на имота.

Ответникът следва да установи изпълнена процедура по пар.4а ЗСПЗЗ 3 на ползвателите: предоставяне за ползване на имота на наследодател на ищците построяване на сграда в имота преди 01.03.1991 г. изплащане на цената чрез Общината

Ищецът има правен интерес, тъй като се позовава, че е собственик на основание наследствена трансмисия на имот, придобит по пар.4а ЗСПЗЗ чрез заплащане на сума на собствениците и по този начин ще придобие права, ако отрече правата на ответника, който твърди, че е собственик по пар. 4а ЗСПЗЗ чрез заплащане на сумите на собствениците на имота.

Освен това и двете страни са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост. В н.а. на ищците е записано само Нотариален акт за собственост от 2011 г., а на ответниците придобит по параграф 4а, ал.1 ЗСПЗЗ.

Само на това основание, наличието на два н.а. за един и същи имот на двете страни по делото е доказателство за наличието на правен интерес по делото. Ето защо искът е допустим.

В настоящия случай ищците обосновават правния си интерес с това, че ответниците не са собственици на процесния имот, тъй като същите също са придобили на основание § 4а и сл. от ПЗР от ЗСПЗЗ. С оглед изложеното, ищците, в чиято полза на техния наследодател, е признато право собственост, на терен, находящ се в терен по §4 ПЗР от ЗСПЗЗ, имат правен интерес да предявят отрицателен установителен иск срещу лицата, които се позовават на придобиване право на собственост върху имота по реда на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като при евентуалното му уважаване би се разрешил материалноправният спор между страните. В този смисъл решение № 462/19.10.2010 г. по гр. дело № 844/2009 г. на ВСК, ІІ г.о. В настоящия случай ищецът има правен интерес да предяви иска спрямо всички ответниците, доколкото техният общ наследодател се е легитимирал като ползвател на имот по § 4 и сл. от ПЗР от ЗСПЗЗ.

Ответникът прави правопридобиващо възражение: Изпълнена процедура по пар. 4а ЗСПЗЗ чрез плащане на сумата на собствениците чрез Общината.

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна. Заплатена е необходимата държавна такса. Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо.

Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА

4

ПРОЦЕСЕН НЕДВИЖИМ ИМОТ: Поземлен имот с идентификатор * по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-4/11.01.2012 г. на ИД на АГКК, с адрес: с. Войнеговци, район „Нови Искър“, територия параграф 4, местност Язовина, целият с площ от 637 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване, ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план 453, при съседи: * *, *, *, *, заедно с построената н този имот СГРАДА с идентификатор *.1 с площ от 19 кв. м., предназначение: друг вид сграда за обитаване, брой етажи 1.

По делото са разпитани страните по реда на чл.176 ГПК и свидетели.

Съдът не основава решението на изслушването по чл.176 ГПК и на свидетелските показания. Това е така, защото същите касаят индивидуализацията на имота, къде се намира, кой го поддържа, как го поддържа и т.н. По отношение на индивидуализацията, местоположението на имота, същото не се спори между страните и се установява от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза (СТЕ). И двете страни признават и чрез своите свидетели, че спорният имот е един и същ. Спори се дали е бил предоставен наследодателя на ищците. По отношение на това кой го поддържа, кога и как, същите факти не са относими към предмета на делото, тъй като по делото не е докладван иск или възражение за придобиване право на собственост въз основа на давностно владение по чл.79 ЗС.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което съдът напълно кредитира като обективно, пълно, достоверно, вярно и изготвено от компетентно вещо лице. От него се установи какво представлява имота, къде се намира, в каква територия попада, сградата какво представлява, кога е построена, както и фотоалбум от огледа, представени са комбинирана скица и извадки от ПНИ и КП за района (л.254-267 от делото).

На първо място следва да се уточни, че съгласно Общата теория на правото и Гражданско право обща част, следва да се прилага Законът, новелата към момента, за който ответниците твърдят, че са придобили имота.

Разпоредбата на §4а ПЗР от ЗСПЗЗ дава възможност на ползвателите, които са построили сграда в имота до 01.03.1991г., да придобият право на собственост, ако заплатят земята на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизане в сила на оценката по цени, определени от Министерски съвет.