Решение № 261 от 26.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Пловдив, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно гражданско дело № 20255300503100 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на В. И. Б. с ЕГН **********, чрез процесуалния представител адвокат Н., против Решение № 3479/10.07.2025 г., постановено по гр. д.№ 861/2024 г. по описа на РС- Пловдив, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „МБАЛ Д-Р КИРО ПОПОВ“ - КАРЛОВО, ЕИК 115518099, искове да се признае за незаконно и отмени уволнението, извършено със заповед № 215 от 08.02.2023 г.; да се възстанови на заеманата до уволнението длъжност - ***; да се присъди обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа поради уволнението, за периода 15.03.2023 г. до 15.08.2023 г. в размер на 6 850 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 11.04.2023г. до окончателното й плащане, както и да й присъди обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за текущата календарна година и отложен по реда на чл. 176 от КТ, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 177 от КТ в размер от 710.50 лева, ведно със законната лихва за забава за периода от 09.02.2023 г. до 11.04.2023 г., ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от предявяване на исковата молба в съда – 11.04.2023г. до окончателното й плащане.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правния спор, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от 1 въззиваемата страна „МБАЛ Д-Р КИРО ПОПОВ“ – Карлово. В проведеното открито съдебно заседание на 29.01.2026 г. въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията и доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, предявени от В. И. Б. против „МБАЛ Д-Р КИРО ПОПОВ“ – КАРЛОВО, за признаване уволнението на ищцата, извършено със заповед № 215 от 08.02.2023 г. на управителя на ответното дружество, с която трудовото й правоотношение с ответника е прекратено на осн. на основание чл. 188, т. 3,чл. 190, ал.

1, т.4, т.5, т. 7 КТ и чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 8 и т. 10 КТ при спазване на изискваният на чл. 189, ал. 1, чл. 193, ал. 1 и чл. 194 и чл. 195 от КТ й е било наложено наказание "уволнение" и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и било прекратено трудовото й правоотношение, за незаконно и като такова да бъде отменено, и да се възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – старши ***, да се осъди ответника да й заплати обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ за оставане без работа след незаконно уволнение за период от пет месеца, в размер на 6850 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, да се осъди ответника да й заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за текущата календарна година и отложен по реда на чл. 176 от КТ, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 177 от КТ в размер от 710.50 лева, ведно със законната лихва за забава за периода от 09.02.2023 г. до 11.04.2023 г., ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от предявяване на исковата молба.

В исковата молба се твърди, че с трудов договор № 1548/29.11.2010 г. ищцата била назначена като *** в „МБАЛ Д-Р КИРО ПОПОВ“ - КАРЛОВО, Клинична лаборатория, на длъжност ***. С допълнително споразумение към ТД № 748/16.05.2022 г. и № 1322/01.08.2022 г. била назначена като старши ***. Работела в лабораторията на лечебното заведение от 12 години. Със заповед № 215/08.02.2023 г. й било наложено дисциплинарно наказание -уволнение с изброените в него правни основания и нарушения, които напълно оспорва, на следните основания:

За тези 12 години нямала никакви провинения, оплаквания или наказания. По време на Ковид пандемията работила по 24 ч. в специализираното отделение и се разболяла от Ковид. От графика за месец декември 2022 г. се виждало, че има указание да се намали извънредния труд, който полагали. От справка за неизползван отпуск към месец декември 2022 г. се виждало, че ищцата е четвърта по неизползван отпуск, там били посочени 18 дни неизползван отпуск. В графика за месец януари 2023 г., за който имало три различни графика, дори и с болничен лист имала най-много отработени часове. Това било в спорния месец януари, когато нарушила режима, определен с обжалвания болничен лист, като основание за налагане на дисциплинарно наказание 2 злоупотреба с доверие. На 13.01.2023 г. й се обадили от училището на сина й К.Н., и й казали, че не се чувства добре. Обадила й се учителката от занималнята. Детето се оплаквало, че го боли корема и има разстройство. Взела сина си около 13:00 ч. на обяд.

Тогава не го завела при личния му лекар, защото било извън работното време.

Консултирала се с детски лекар от тяхната болница (мед. бележка амб. № 103 и болничен лист № Е20230968623). Имало грипна епидемия, очаквала се грипна ваканция и от 23-ти януари децата наистина била обявена такава. Затова лекарите считали, че състоянието на детето е моментна ситуация – от грипа. Казали да дава Панадол, нещо за разстройството и ако се наложи, да го заведе отново. В събота и неделя разстройството продължило заедно с болките, но болката била особена. Ту затихвала, ту се появявала, била остра и режеща. В понеделник ищцата говорила с личния лекар, казала, че детето кашля, има разстройство и го боли корема. Видимо разстройството изглеждало под контрол, а болките в корема били поносими, както при вирус. Личната лекарка казала на ищцата да заведе детето на преглед. На 17.01.2023 г. детето било заведено на преглед (амб. лист № 230172019592 и нов болничен лист Е20230088491, рецепта). След прегледа диагнозата била: неуточнена инфекция, защото разстройството и болките в стомаха ги определили като от вирус, а заедно с кашлицата се покривали с грипната симптоматика. На 16 и 17 януари до обяд детето било видимо по-спокойно, с отслабена симптоматика, но на 17-ти след обяд рязко се влошило.

Нещо от симптомите не пасвало на грипната епидемия, появила се кръв в урината.

Ищцата изследвала урината с качествен метод-тест ленти, на които се отчитал положителен резултат на белтък и кетони, а също и наличие на кръв в урината.

Притеснила се много и се свързала със свои приятели в болница в Турция, в която ищцата била оперирала миналата година. На 18-ти рано сутринта била в Турция при приятелите си от болницата, които й уреждали час за преглед на детето. Записали ги за преглед на 19-ти, но след това го отложили за 21.01.2023 г. На 21.01.2023 г. му направили ПКК. В болницата ищцата имала контакти с колеги, български изселници, които работели там. Видели резултатите от ПКК и се установило, че детето има високи левкоцити, тромбоцити и било обезводнено. Коментирали, кръвната картина, защото била с 11 000 левкоцити-WBC. Посъветвали я , че е добре да го види специалистнефролог, защото мислели, че има проблем с бъбреците. В ПКК тогава стойността на левкоцитите била много над нормата. Препоръчали като много добър специалист д-р Ф. и се опитали да запишат час за преглед, колкото може по-скоро час. Понеже лекарят бил много натоварен се разбрали, докато чакат, ако се наложи и има рязка промяна в състоянието на детето - силни, резки болки и т. н., да се вземе повторно кръв и да ме приемат ищцата в болницата по спешност. Ищцата не можела веднага да вземе решение за прием по спешност, затова се разбрали да наблюдават състоянието, докато й запишат час. Изрично я предупредили, че ако болките продължат три дни или се засилят, ще ги приемат в болницата. Останало неясно на коя дата ще бъде часът за прегледа при д-р Ф., затова се върнали в дома си за да наблюдава ищцата детето там.

На 25.01.2023 г. късно вечерта се върнали от Турция в България, а на 27-ми отново била в Турция, след като разбрала, че има промяна в графика й на работа, за която не знаела, целта на пътуването била нов опит за записване на час при същия лекар.

Датата за преглед била определена на 02.02.2023 г. Ищцата се върнала на работа за дежурството на 01.02.2023 г., и отново заминали в Турция за прегледа при доктор Ф. на 02.02.2023 г. Прегледът бил извършен късно следобед - около 18:00 часа и лекарят поискал нови изследвания, които да бъдат направени в момента. След прегледа потвърдил, че болката идва от камък в бъбрека. От изследванията се видяло, че детето има кръв в урината и високи тромбоцити. На микроскоп в седимента имало 89 3 еритроцити на поле, при нормални стойности под един или до един еритроцит на поле. Препоръчал да пие повече течности, вода, за да не се наруши цялостната функция на бъбрека и да спомогне за по-бързото отвеждане от организма. Казал, че трябва да се правят още прегледи, да се проследява и наблюдава състоянието на детето и тогава да се прецени какво да се прави. Казал на ищцата при необходимост да му дава болкоуспокояващо. Купила лекарствата от Турция. След прегледа в Турция, уведомила личния лекар на детето, който казал да го наблюдава, но според нея нямало да се стигне до операция и след като премине това състояние, искала да направят необходимото, да проверят има ли някаква аномалия или малформация на бъбрека, вродена или наследствена, непроявени до този момент. На 01.03.2023 г. личната лекарка отменила издадения болничен лист Е20230088491 от 17.01.2023 г., заради прегледа в чужбина. Ищцата била оперирана миналата година в Турция, в същата болница, и се прибрала след операцията на 03.11.2022 г., въпреки това отишла на работа и започнала да работи до 21.11.2022 г., въпреки че имала право на болничен до 3 месеца. Много я боляло и поискала отпуск от 01.12.2022 г. По-късно получила решение на ЛКК за отмяна на вече отменения болничен лист, заради обжалване от работодателя.

Относно рапорта с вх. № 22/09.01.2023 г., същият не отговарял на истината.

Прилага резултати от изследвания й на други пациенти, извършени от други лаборанти в това число й на д-р Р.. Тези корекции се налагали заради технически проблем в апаратурата, която използвали. Според инструкциите на техниците, които я поддържали, същата давала технологични отклонения, които следвало лаборантите да поправят. Що се отнасяло до рапорт № 37/11.01.2023 г., можела само да кажа, че вечерта била натоварена. Ищцата ходила лично в отделението при д-р Б., за да й разяснява резултатите от изследванията в Спешното отделение, а така също и по други отделения. Ненапускала работното си място, освен заради задълженията, които изпълнявала на нощното дежурство с дата 08.01.2023 г. срещу 09.01.2023 г., от 19:00 до 7:30 ч. На това нощното дежурство д-р Б. я потърсила около 21:50 по стационарния телефон, като казва, че АКР не й харесва и поискала да се направи повторен. Ищцата отишла втори път да вземе кръв за повторно изследване. След втория АКР й се обадили от детско отделение (може би след около един два часа). Ищцата отишла в отделението за още един АКР който бил с резултат 7.46. Около 24:00 взела кръв и изработила трети АКР, когато звъннали, погледнала 7,46, но за да няма конфликт, взела още една разпечатка от 2-рия АКР и слязла при д-р Б., за да покажа, че и третият е същият. Резултатът бил поправен на 6.46, защото имали нареждане от д-р Р. да намаляват резултатите с 0,7-0,8 РН, заради техническа грешка, която дава апарата по принцип. Или, ако резултатът излезе 7.49 да го поправят на 7.40-7.42. Говорили и по телефона, и ищцата уведомила, че резултатът е повторен, а д-р Б. я уведомила, че този АКР е несъвместим с живота. Ето защо слязла лично до д-р Б., при която била и дежурната сестра С.Д., която казала, че резултатът е поправен с коректор и попитала какво става. Ищцата отговорила, че носи нова разпечатка с резултат 7.46. Не знаела какво се случва и защо не могат да се разберат. Казала на д-р Б., че е валидирала резултата в системата (Гама консулт) и може да го види там, но носи й разпечатка. В системата имало 2 резултата (автоматично, имало и час). Казали на ищцата: „да няма проблем, детето не ме притеснява“. Когато ищцата понечила да си тръгне, д.р Б. я уведомила, че ще правят изселвания и на друго дете. Ищцата я уведомила, че е на работа до 7:30 ч. Около 3:30-4:00 часа повикали ищцата от спешното отделение, за да вземе проба. В този период имало още 2 деца, едното било с баба си около 5:00-6:00 часа сутринта и тя чакала пред лабораторията. Ищцата взела проба и продължила да 4 си работи. Около 5:00-5:10 часа се звъннало на вратата на лабораторията, ищцата отворила и видяла служител от охраната, който й казал „Ама ти си жива“. След това затворила вратата. След това видяла д-р Б., която отишла при охраната и е питала кога ищцата е напуснала болницата. Служителят я уведомил, че ищцата не е напускала, а преди малко е била в Бърза помощ. Попитал д-р Б.: „Качихте ли се да звъннете на звънеца“? Тя се качила и чукнала на вратата, но ищцата не я чула. На другия ден самата й казала всичко това. На 09.01.2023 г. в 7:45 часа ищцата отишла на рапорт и главната сестра я заплашила, че д-р Б. ще пусне рапорт, защото ищцата не я уважавала. Без да разбира какво се случва, отговорила, че няма такова нещо, питала какво е станало и получила отговор, че била търсена и неоткрита в продължение на два часа през нощта. Ищцата не била наясно какво става, през нощта слизала до детско отделение два или три пъти, за да обяснява резултата от изследването - веднъж на дежурната сестра, веднъж на д-р Б. и веднъж по телефона. Управителят чул скандала и попитал ищцата защо в продължение на два часа лабораторията не е работила, отговорила му, а той й казал повече да не се повтаря. След още обяснения й казали да напусне. На 09.01.2023 г. бил пуснат рапорт от д-р Б. с вх. № 22. На 10.01.2023 г. дошло писмо с изх. № 37/11.01.2023 г. по чл. 193, ал. 1 от КТ, на което дала писмени обяснения до 11.01.2023 г. Със заповед № 145/01.02.2023 г. на основание чл. 193, ал. 1 от КТ й били поискани отново обяснения. Подала такива с вх. № 150 на 03.02.2023 г.