Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 517 от 23.09.2021, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Частно наказателно дело 755/2021
Вид
Определение № 517
Подписан
23.09.2021
В сила
01.10.2021
Състав
Цвета Живкова Попова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 517 гр. Бургас, 23.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Цвета Ж. Попова като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Частно наказателно дело № 20212100200755 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл. 70 от НК и е образувано по молба на осъдения В. С. Я., ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от общото наказание 17 години лишаване от свобода, наложено с определение № 212 от 21.07.2015 г. по НЧХД № 599/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд.

В съдебно заседание осъденият и упълномощеният защитник поддържат молбата и молят за уважаването й.

Началникът на Затвора-Бургас, представляван от юрисконсулт Г., и представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразяват становище за основателност на молбата.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и съобрази закона, прие следното:

С присъда № 24 от 20.09.2013 г. по НОХД № 508/2013 г. по описа на Специализирания наказателен съд В. С. Я. е осъден за извършено в периода 23.01.2012 г.- 26.01.2012 г. престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. чл. 213а, ал.

2, т. 1 НК на лишаване от свобода за срок от пет години, при първоначален „строг“ режим и глоба в размер на 5000 лева. Присъдата влязла в сила на 11.04.2014 г.

С присъда № 26 от 19.05.2014 г. по ВНОХД № 455/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд В.Я. е осъден за извършено на 29.11.2007 г. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 18 НК на лишаване от свобода за срок от седемнадесет години, при първоначален „строг“ режим. Присъдата влязла в сила на 15.05.2015 г.

С определение № 212 от 21.07.2015 г. по НЧХД № 599/2015 г.

Софийският апелативен съд на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК наложил на осъдения В.Я. общо най-тежко наказание лишаване от свобода за 1 срок от 17 години по влезлите в сила присъди, постановени по ВНОХД № 455/213 г. по описа на САС и НОХД № 508/2013 г. по описа на СпНС, като постановил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието. Към това общо наказание било присъединено наказанието глоба в размер на 5000 лева, наложено по НОХД № 508/2013 г. На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът приспаднал отчасти изтърпяното наказание по НОХД № 508/2013 г., считано от 27.01.2012 г. до влизане в сила на определението, а на основание чл. 59, ал.

1, т. 1 и т. 2 НК приспаднал времето, през което спрямо Я. били взети мерки за неотклонение по ВНОХД № 455/2013 г. на САС - задържане под стража, считано от 22.07.2010 г. до 1.12.2011 г. и домашен арест, считано от 01.12.2011 г. до 27.01.2012 г. (т. 2, л. 303-308).

В.Я. постъпил в Затвора - София на 09.05.2012 г. Там полагал труд като хигиенист през периода от месец април до месец ноември 2013 г. За добро поведение бил награждаван четири пъти.

На 08.04.2014 г. Я. бил преведен в Затвора - Враца със заповед на Главния директор на ГДИН на основание чл. 250, ал. 2, предл. 2 и 3 вр. чл. 62, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС. Във връзка с това следва да бъде отбелязано, че в затворническото досие се съдържат данни за отправени на 20.02.2014 г. от осъдения вербални заплахи за саморазправа със служителите от надзорноохранителния състав и техните семейства. По този повод със Заповед № 94/07.03.2014г. на началника на Затвора - София на лишения от свобода Я. било наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“, която заповед обаче е била отменена с определение от 27.03.2014 г. по НЧД № 5927/2014 г. по описа на Софийския районен съд.

На 18.11.2014 г. режимът за изтърпяване на наказанието по НОХД № 508/2013 г. на СпНС бил заменен от „строг“ на „общ“. След влизане в сила на присъдата по ВНОХД № 455/2013 г. на Софийски апелативен съд (по която бил определен първоначален „строг“ режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода за срок от 17 години), осъденият Я. останал на „общ“ режим на основание чл. 47, ал. 3 изр. 2 от ППЗИНЗС.

В Затвора - Враца осъденият бил ангажиран с работа в затворническата кухня на основание чл. 80 ЗИНЗС, спазвал режимните изисквания. За периода от 18.06.2014 г. до 06.12.2017 г. той бил поощрен 22 пъти за показано добро поведение: три пъти с „писмена похвала“, веднъж със „заличаване на наложено дисциплинарно наказание“, а останалите награди били „удължено свиждане“. От доклада за актуално психично състояние, изготвен на 05.07.2017 г. се установява, че до този момент осъденият не е имал желание за участие в специализирани корекционни програми, а само в спортни мероприятия (л. 480).

Отправени от Я. закани към администрацията и надзорно-охранителния състав в Затвора - Враца (по време и непосредствено след сватбената церемония на лишения от свобода в пенитенциарното заведение на 17.11.2017 г.) довели до ескалация на напрежение в затвора. Това наложило 2 преместването му в Затвора - Варна, което било съобразено и с обстоятелството, че съпругата на Я. е от гр. *** и преместването би улеснило контактите помежду им (вж. Заповед от 05.12.2017 г. на ВПД Главен директор на ГДИН – т. 3, л. 658-659). Впрочем молба за преместване е била подадена и от самия осъден.

На 07.12.2017 г. лишеният от свобода бил преведен в Затвора - Варна, където на 22.12.2017 г. бил назначен за „коридорен отговорник на група“. Я. изпълнявал стриктно и точно поставените му трудови задължения и подпомагал служителите в организацията по изпълнение на ежедневните дейности по дневния режим с другите лишени от свобода. Включвал се в дейности от културно-масов характер и съдействал на администрацията при организирането и провеждането им. От 22.03.2018 г. до 27.04.2018 г. той участвал в програма за обществено въздействие „Формиране на умения за активно поведение на трудовия пазар“. За показано добро поведение и отношение към труда осъденият Я. бил награждаван осем пъти през периода от 26.02.2018 г. до 12.12.2019 г. Не е бил наказван, спрямо него не е имало регистрирани докладни записки.

От 19.12.2019 г. осъденият бил настанен в Затворническо общежитие от открит тип „Разделна“ ( вж. Заповед № 37/2019 г. на началника на затвора - т.

4, л. 965).

Със Заповед № Л-2760/07.07.2020 г. на Главния директор на ГДИН осъденият Я. бил преместен в ЗО „Дебелт“ към Затвора-Бургас за доизтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В посочения административен акт е отразено, че на 01.07.2020 г. В.Я. заедно с други лишени от свобода направил опит да осуети проверка от прокурори при Окръжна прокуратура-Варна, посетили затворническото общежитие (т. 4).

Заповедта е отменена като незаконосъобразна с решение № 330 от 02.03.2021 г. по адм.дело № 1490/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас (т. 5). По молба на лишения от свобода и с цел запазване на социалните му контакти с неговите близки, със Заповед № Л-1140 от 30.03.2021 г. на Главния директор на ГДИН е наредено В.Я. да остане да изтърпи наложеното му наказание в Затвора-Бургас.

От настаняването му в ЗООТ „Дебелт 1“ до настоящия момент В.Я. не е допускал нарушения на режимните изисквания, не е наказван. От 03.11.2020 г. до 16.11.2020 г. той участвал и завършил успешно специализирана корекционна програма „Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето“, проведена от психолог в затворническото общежитие. Според показанията на свидетелката М. - инспектор СДВР, отговарящ за групата, в която В.Я. е настанен, осъденият е участвал във всички пенитенциарни мероприятия, които са му били предлагани.

От материалите в затворническото досие се установява, че осъденият изразил желание да бъде включен в трудов процес на външен работен обект.

Тъй като здравословното му състояние не позволявало полагане на тежък 3 физически труд, какъвто лишените от свобода извършвали на ВРО, на В.Я. била дадена възможност да се труди на основание чл. 80 ЗИНЗС от 1.02.2021 г., като задълженията му били свързани с раздаване на храната на лишените от свобода (т. 5). Я. бил избран от останалите лишени от свобода за отговорник по реда и дисциплината към самодейните затворнически органи и като такъв съдействал на администрацията по въпроси, свързани с отговорностите му – давал предложения за подобряване на живота в общността на лишените от свобода, докладвал за нередности, неразбирателства или конфликти между лишени от свобода в групата. Със Заповед № 325/28.05.2021 г. на началника на затвора лишеният от свобода Я. бил поощрен със „свиждане с близките извън затворническото общежитие за срок от 8 часа“.

Проявената от осъдения дисциплинираност в пенитенциарното заведение, както и сътрудничеството при провеждането на възпитателните мероприятия дали основание за замяна на режима за изтърпяване на наказанието от „общ“ на „лек“ (вж. заповед БС № 91 от 27.05.2021 г. на началника на затвора).

Първоначалната оценка на риска от рецидив, изготвена на 12.05.2014 г. отчела средни към високи стойности – 79 точки. Дефицитни зони били отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене. Рискът от вреди сочел високи нива за служителите на затвора и за останалите лишени от свобода, както и за отделни членове на обществото след освобождаването му от затвора.

При изготвяне на следващите оценки на риск от рецидив през годините била отчетена тенденция на понижение: на 22.02.2017 г. - 60 точки, през месец ноември 2018 г. - 54 точки, на 09.12.2019 г. - 50 точки, на 02.09.2020 г. 41 точки, на 16.11.2020 г. - 34 точки. Последната оценка е изготвена във връзка с подадената от осъдения молба за условно предсрочно освобождаване и тя отчита намаление на стойностите от 34 на 31 точки – в ниски параметри.

В текущите доклади, изготвени на 19.08.2021 г. и 8.09.2021 г. от инспекторите СДВР Хр. В.и М. М. е отбелязано, че лишеният от свобода Я. приема отговорността за поведението си, разбира мотивите и анализира извършеното.

Спрямо персонала се държи съобразно правилата, приема режимните ограничения. В условията на МЛС Я. не се влияе от криминалното обкръжение, не се включва в нерегламентирани дейности, няма данни за злоупотреби, демонстрира самоконтрол, не проявява враждебни нагласи, владее гнева си. Лишеният от свобода разпознава проблемите и търси алтернативи за решаването им, осъзнава последствията от действията си.

Поставя си цели и определя стъпки за изпълнението им, не проявява импулсивност.

В докладите е посочено още, че рискът от вреди в условията на затворническото общежитие от открит тип е в ниски нива, а рискът от вреди 4 за обществото при живот на свобода във връзка с вероятността от извършване на подобни престъпления е в средни нива, но не е непосредствен. В съдебно заседание свидетелката М. посочи, че тази оценка се основава единствено на характера на престъпленията, за които Я. е осъден, поради което същата не би могла да бъде променена. Свидетелката недвусмислено заяви, че корекционният процес по отношение на риска от вреди е приключил. В тази насока следва отново да бъде отбелязано, че осъденият Я. изтърпява наказанието си при „лек“ режим, което му дава право да ползва месечен домашен отпуск до две денонощия. Осъденият е ползвал месечен отпуск през месеците юни, юли, август и септември 2021 г., като не е допускал нарушения. Според заявеното в докладите на инспекторите СДВР не са налице опасения във връзка с контрола на поведение на Я..

По делото е представена и експертна оценка за актуалното психическо и емоционално състояние на лишения от свобода Я., изготвена на 20.09.2021 г. В нея е посочено, че данните от психодиагностичното изследване установяват липса на симптоми на криминогенно мислене, а диагностичните данни по отношение на социалната желателност установяват стойности в норма. Инспекторът-психолог препоръчва да се подкрепи молбата за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Я., с оглед демонстрираното устойчиво позитивно поведение и нагласи за социалноприемливи модели на поведение в обществото.

Отчетена е положителна прогноза за водене на законосъобразен начин на живот на свобода от осъдения Я.. Същата се основава на поведението на осъдения по време на престоя му в местата за лишаване от свобода, констатираните промени в мисленето и нагласите му, намалените стойности на оценката на риска от рецидив.