Решение № 259 от 22.10.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Враца, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20261400500484 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 6041 от 06.08.2026г., подадена от В. Г. М. с ЕГН **********, П. В. М. с ЕГН **********, действащ лично и като законен представител на малолетния си син К. П. М. с ЕГН **********, всички от гр. Враца, чрез пълномощника им адв. К. К. К. от АК Враца, против решение № 155/08.05.2026г., постановено по гр. дело № 1329/2025г. на Районен съд – Бяла Слатина, в ЧАСТИТЕ, в които е обявен за недействителен по отношение на „Топлофикация-Враца“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Р. М., на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД в частта до 1/2 ид.ч., притежавана от В. Г. М., ЕГН **********, сключения на 16.03.2021г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 153, том 1-ви, рег. № 1043, нотариално дело № 112/16.03.2021г., по описа на нот. Г. Х., с район на действие РС-Бяла Слатина, по силата на който В. Г. М. и П. В. М., в качеството им на продавачи, са продали на купувача К. П. М., чрез неговия родител и законен представител П. В. М., недвижим имот, УПИ XII-273, в кв.16 по действащия ЗРП на с.Галиче, одобрен със Заповед № 45/07.03.1994г. на Кмета на Община Бяла Слатина, представляващ дворно място с площ 1570 кв.м., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ 47 кв.м., масивна жилищна сграда със застроена площ 33 кв.м., паянтова 1 стопанска сграда със застроена площ 65 кв.м., масивна жилищна сграда със застроена площ 33 кв.м., паянтова стопанска сграда със застроена площ 24 кв.м., с административен адрес на имота: с.***, при граници и съседи: УПИ XIII- 272, УПИ XIII-54, УПИ X-269, УПИ XI-274 и ул.“Д-р Петър Берон“, и са осъдени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. Г. М., ЕГН ********** и К. П.

М., ЕГН **********, чрез неговия родител и законен представител П. В. М., да заплатят на „Топлофикация-Враца“ ЕАД, ЕИК ***, сумата 203,69 евро, представляваща разноски в производството.

Решението в частта, имаща характер на определение, в която производството срещу ответника П. В. М., ЕГН **********, е прекратено като недопустимо, и е осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ТоплофикацияВраца“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на П. В. М., ЕГН **********, сумата 185,00 евро разноски в производството, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Жалбоподателите твърдят, че постановеното решение в посочените части е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие със събраните по делото доказателства. На първо място поддържат, че е неправилен и необоснован извода на съда, че ответниците не са оборили презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Посочват, че по въпроса за знанието у приобретателя за увреждането са провели насрещно доказване, чрез разпит на свидетел и обяснения на страна по чл. 176 от ГПК, с които доказателствени средства са установили: 1) липса на знание относно задълженията на В. М. към ищеца; 2) липса на разговори между страните за кредитори и изпълнително производство; 3) липса на намерение за увреждане;

4) наличие на реална семейна и здравословна причина за извършване на сделката; 5) житейската и икономическа логика на сделката. Изтъкват, че районния съд е отхвърлил тези доказателства единствено поради родствената връзка между лицата, което противоречи на нормата на чл. 172 от ГПК. На следващо място жалбоподателите твърдят, че съдът не е съобразил, че процесната сделка е реално осъществена, извършена е възмездно и е икономически обоснована. Посочват, че по делото еднозначно е установено, че: 1) продажната цена е реално платена; 2) средствата са предоставени от родителите на малолетния купувач; 3) сделката е мотивирана от нужда от лечение; 4) имотът е прехвърлен в рамките на семейството; 5) продавачът е запазил право на ползване, които обстоятелства обективно изключват наличие на фиктивност, симулативност или увреждаща цел. Поддържат, че съдът неправилно е отказал да отчете икономическата логика на сделката и влиянието на запазеното право на ползване върху стойността на имота, както и че необосновано е отказал назначаване на съдебно-оценителна експертиза за установяване реалната пазарна стойност на прехвърленото право, с което е ограничил правото им на защита. На трето място жалбоподателите изтъкват, че съдът е приложил доказателствената тежест прекомерно и в противоречие с характера на презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД - прекомерно завишен стандарт при преценката дали презумпцията е оборена. Считат, че с оглед 2 събраните доказателства е безспорно, че са провели допустимо и достатъчно насрещно доказване, което съдът необосновано е игнорирал. Твърдят също, че съдът е допуснал процесуално нарушение като е постановил диспозитив с ответник К. П. М., спрямо който исковата претенция не е била насочена, тъй като в петитума на исковата молба като ответник е посочен К. Г. М., а ищецът не е направил изменение/уточнение на иска, в насока че претенцията следва да бъде предявена спрямо К. П. М.. С оглед неправилността на решението в уважителната част, считат, че неправилна е и частта от атакуваното решение относно присъдените в полза на ищеца разноски. Молят съда, да отмени решението на PC - Бяла Слатина в обжалваните части и вместо него да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск по чл.

135, ал. 1 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан, както и да им присъди направените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „ТоплофикацияВраца“ ЕАД, ЕИК ***, не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалния представител на въззивниците потвърждава изложените аргументи във въззивната жалба и направеното с нея искане; представител на въззиваемото дружество не се явява и не заявява становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Следва да бъде изтъкнато, че с оглед прекратяване на производството срещу ответника П. В. М., същият не участва като страна-въззивник в настоящото производство, а само като законен представител на малолетния си син К. П. М., който е страна-въззивник наред с В. Г. М..

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Врачанският окръжен съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, с който ищецът „Топлофикация-Враца“ ЕАД, ЕИК *** е поискал от съда да обяви за недействителна по отношение на него, в качеството му на кредитор, извършената транслативната сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 153, том I-ви, рег. № 1043, нотариално дело № 112/16.03.2021г. по описа на нот. Г. Х., с район на действия РС-Бяла Слатина, по силата на която В. Г. М. и П. В. М., в качеството им на продавачи, са продали на купувача К. П. М., чрез неговия родител и законен представител П. В. М., недвижим имот, УПИ XII-273, в кв.16 по действащия ЗРП на с.Галиче, одобрен със Заповед № 45/07.03.1994г. на Кмета на Община Бяла Слатина, представляващ дворно място с площ от 1570 кв.м., ведно с 3 построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 47 кв.м., масивна жилищна сграда със застроена площ от 33 кв.м., паянтова стопанска сграда със застроена площ от 65 кв.м., масивна жилищна сграда със застроена площ от 33 кв.м., паянтова стопанска сграда със застроена площ от 24 кв.м., с административен адрес на имот: с.Галиче, общ.Бяла Слатина, обл.Враца, ул.

„Д-р Петър Берон“ №8, при граници и съседи: УПИ XIII272, УПИ XIII-54, УПИ X-269 , УПИ XI-274 и ул.“Д-р Петър Берон“, в частта до 1/2 ид.ч., притежавана от В. Г. М..

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на изпълнителен лист от 29.10.2020г., издаден по ч.гр.д. № 2299/2020г. по описа на РС-Враца, ответникът В. Г. М. е осъден да заплати на ищеца сумата 1492,41 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия, сумата 309,36 лв. обезщетение за забава за периода от 31.08.2017г. до 02.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата 86,04 лв., представляваща сторени разноски в производството. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 637/2021г. по описа на ЧСИ Ц. Д., с район на действие ОС-Враца, като към момента на депозиране на исковата молба задължението е изцяло непогасено. Поддържа се, че на 16.03.2021г., след образуване на изпълнителното производство, ответникът В. Г. М., заедно със сина си П. В.

М., прехвърлят на ответника К. П. М. процесния недвижим имот, като по този начин е увредил кредитора-ищец.

Изложената в исковата молба фактология не е спорна между страните и се установява от представените по делото писмени доказателства.

В депозираният в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор от ответниците предявеният иск по чл. 135 ЗЗД е оспорен като недопустим и неоснователен.

Изложени са твърдения за недоказаност на фактическия състав на чл.135 ЗЗД поради недоказване на увреждане на кредитора-ищец, както и за несъразмерност на вземането на ищеца спрямо продажната цена на процесния имот и влошеното здравословно състояние на първия ответник. Предвид изложеното се иска от съда да отхвърли иска. Претендират разноски.

С първоинстанционното решение съдът е приел, че ищецът „Топлофикация-Враца“ ЕАД има качеството на кредитор спрямо ответника В.

Г. М. на основание Изпълнителен лист № 93 от 29.10.2020г., издаден по ч.гр.д.

№ 2299/2020г. по описа на РС-Враца, като вземането на дружеството е възникнало преди процесната разпоредителна сделка и липсват данни да е погасено или отречено със сила на присъдено нещо. Съдът е приел за доказано по делото, че с извършената на 16.03.2021г. между ответниците прехвърлителна сделка с процесния недвижим имот са увредени интересите 4 на ищеца и е поставено в опасност удовлетворяването на вземанията му, тъй като е довела до намаляване на имуществото на длъжника, като е правноирелевантно с какво имущество разполага длъжникът след извършеното разпореждане и на каква стойност е то. Приел е също, че е налице и знание за увреждане до доказване на противното при приобретателя, тъй като същият е низходящ на ответника В. Г. М., с оглед което е налице презумпция за знание, съгласно чл.135, ал.2 от ЗЗД, както и че същата не е оборена от ангажираните от ответната страна доказателства. По горните съображения, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 135 ЗЗД и е уважил като основателен предявения Павлов иск.

Съгласно на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на релевираните оплаквания. При тази служебна проверка, Врачанският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

Врачанският окръжен съд изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани относими и допустими доказателства, които да променят приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка, поради което, окръжният съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Въззивната инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на районния съд за основателност на предявения иск по чл. 135 ЗЗД, които са формирани въз основа на изяснената фактическа обстановка и в съответствие с материалния закон и задължителната съдебна практика на ВКС, като също препраща към решението на районния съд на основание чл. 272 ГПК и по този начин същите стават част от настоящия съдебен акт.