Решение № 737 от 30.11.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 737 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20231001000786 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 24.07.2023 г. на ищеца община Монтана против решението от 28.06.2023 г. по търг. дело № 68/2022 г. на Окръжен съд – гр. Монтана, с което: са отхвърлени предявените срещу ответниците „Мир – 8“ АД /в несъстоятелност/, „Мир БГ“ АД, „Мир – Ж“ ЕООД, „Мир – П“ ЕООД, „Фургони“ ЕООД и „Мир – БРВ“ ЕООД искове по чл. 216 ДОПК за обявяване за недействителна спрямо ищеца на съдебната спогодба по протокол от 13.01.2022 г. по т.д. № 243/2020 г. на Окръжен съд – Монтана, сключена между ответниците; ищецът е осъден да заплати на ответника „Мир – БРВ“ ЕООД съдебни разноски в размер на 10 000 лв.

В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано МОС е приел, че искът по чл. 216 ДОПК е неоснователен, тъй като процесната съдебна спогодба не представлявала безвъзмездна сделка /чл. 216, ал. 1, т. 1 ДОПК/, нито била сключена с намерение за увреждане на ищеца /чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК/. Не било взето предвид, че представените актове за установяване на публични общински вземания касаят задължения по ЗМДТ, които са възникнали в предходен период и съответният длъжник е знаел за тях, тъй като е подал декларация по чл. 14 ЗМДТ. Твърди се, че поради това преддоговорните отношения по 1 сключване на процесната спогодба не предхождали възникването на публичните задължения и не опровергавали наличието на намерение за увреждане. Сочи се, че не били обсъдени всички установени факти по делото, измежду които и това, че по силата на спогодбата ответникът „МИР – БРВ“ ЕООД е запазил поземлен имот с идентификатор ***, който бил единственият имот без задължения по ЗМДТ. Твърди се, че неправилно бил определен и моментът, към който се преценява наличието на намерение за увреждане от ответниците, който момент бил одобряването на спогодбата от съда.

Неправилно било прието, че невписването на исковата молба по т.д. № 67/2015 г. на ОС Монтана не било от значение за действието на решението по отменителния иск, тъй като ответниците „Мир – П“ ЕООД, Мир – Ж“ ЕООД и „Фургони“ ЕООД не били трети добросъвестни лица, предвид тяхната свързаност с „Мир 8“ АД. Не било преценено и, че към момента на предявяване на отменителния иск /20.10.2010 г./ апортните вноски са били вписани по партидите в ТР на „Мир – П“ ЕООД, Мир – Ж“ ЕООД и „Фургони“ ЕООД, поради което искът е следвало да се насочи и срещу тях съобразно постановките на ТР № 2/9.07.2019 г. на ВКС – ОСГТК. Това, наред с изтеклата придобивна давност в полза на същите дружества, водело до неоснователност на претенцията по чл. 108 ЗС. Неправилно била отхвърлена и евентуалната хипотеза на чл. 216, ал. 1, т. 1 ДОПК.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск, както и да му присъди направените разноски по делото.

Въззиваемият „Мир – 8“ АД /в несъстоятелност/ – ответник по иска – чрез синдика на дружеството оспорва жалбата.

Въззиваемите „Мир БГ“ АД, „Мир – Ж“ ЕООД, „Мир – П“ ЕООД, „Фургони“ ЕООД и „Мир – БРВ“ ЕООД – ответници по иска – чрез процесуалния им представител оспорват жалбата. Претендират разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в първата инстанция, на които в обжалваното решение е даден отговор. Независимо от това следва да се добави и следното:

1. Не е спорно между страните, а това следва и от събраните доказателства, че: 1) с 2 решение от 7.01.2009 г. по т.д. № 158/2008 г. на Окръжен съд – Монтана, обявено в ТР на 13.01.2009 г., на осн. чл. 632 ТЗ по искане на длъжника „Мир 8“ АД е открито производство по несъстоятелност на дружеството, дружеството е обявено в несъстоятелност и производството е спряно, като е допуснато налагане на възбрана и запор върху имуществото на дружеството, което е отразено в ТР като налагане на обща възбрана и запор; 2) впоследствие това решение е било обезсилено с решение от 3.07.2009 г. по т.д. № 372/2009 г. на САС, като делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд; 3) при новото разглеждане с решение от 19.10.2009 г. по т.д. № 148/2009 г. на Окръжен съд – Монтана, обявено в ТР на 28.10.2009 г., на осн. чл. 632 ТЗ отново е открито производство по несъстоятелност на дружеството с начална дата на неплатежоспособност 1.01.2008 г., дружеството е обявено в несъстоятелност и производството е спряно, като впоследствие е възобновено с решение от 4.01.2011 г.; 4) с обявяването на решението от 19.10.2009 г. в ТР на 28.10.2009 г. е заличена вписаната въз основа на предходното решение от 7.01.2009 г. на МОС обща възбрана и запор, като нова не е вписана; 5) на 19.10.2010 г. е била подадена по пощата искова молба, по която е образувано т.д. № 33/2011 г. на ОС Монтана, с която кредиторът „Майнинг“ ООД е предявил срещу „Мир 8“ АД, „Мир БГ“ АД и С. Ц. Ц. искове по чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД, част от които са насочени срещу направена от „Мир 8“ АД непарична вноска /учредителен апорт/ в капитала на „Мир БГ“ АД, вписана в ТР на 21.03.2007 г., с предмет недвижими имоти в гр. Монтана и движими вещи на обща стойност 16 391 602 лв., срещу която са записани 495 бр. акции на приносител с номинална стойност 100 лв. за акция; 6) исковата молба не е била вписана в имотния регистър; 7) с решение от 10.02.2012 г. по т.д. № 33/2011 г. на ОС Монтана исковете по чл. 647 ТЗ са били отхвърлени;

8) с решение от 19.02.2015 г. на САС е обезсилено решението от 10.02.2012 г. на МОС, като делото е върнато за ново разглеждане на същия съд с указания за конституиране като съищец на синдика на „Мир 8“ АД; 9) при новото разглеждане е било образувано т.д. № 67/2015 г. на МОС, в хода на което е конституиран като съищец синдикът на „Мир 8“ АД, а с определение от 28.09.2016 г. е допуснато заместване на първоначалния ищец „Майнинг“ ООД с цесионера „Мир Монтана“ ЕООД; 10) с решение от 7.12.2017 г. по т.д. № 67/2015 г. на ОС Монтана са отхвърлени предявените искове по чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД; 11) това решение е било отменено с влязло в сила решение от 16.04.2020 г. по т.д. № 3891/2018 г. на САС в частта относно иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, който е уважен и апортната вноска е обявена за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Мир 8“ АД /в несъстоятелност/, а в частта относно евентуалния иск по чл. 135 ЗЗД решението е обезсилено; 12) междувременно дружеството „Мир БГ“ АД се разпоредило с апортираните недвижими имоти, като е апортирало част от същите в капитала на други дъщерни дружества при тяхното учредяване, а именно – в полза на „Мир Експорт“ ЕООД, регистрирано на 12.05.2009 г. , е апортиран поземлен имот с идентификатор *** с построените в него сгради, който апорт е вписан в имотния регистър на 14.12.2010 г.; в полза на „Мир – Ж“ ЕООД, регистрирано на 17.06.2009 г. , е апортиран поземлен имот с идентификатор *** и построената в него производствена сграда, който апорт е вписан в имотния регистър на 13.12.2010 г.; в полза на „Мир – П“ ЕООД, регистрирано на 3

7.05.2009 г. , е апортиран поземлен имот с идентификатор *** и построените в него сгради, който апорт е вписан в имотния регистър на 9.12.2010 г.; в полза на „Мир – БРВ“ ЕООД, регистрирано на 14.05.2009 г., е апортиран поземлен имот с идентификатор *** и построените в него сгради, който апорт е вписан в имотния регистър на 13.12.2010 г.; в полза на „Фургони“ ЕООД, регистрирано на 11.02.2009 г. , е апортиран поземлен имот с идентификатор *** и построените в него сгради, който апорт е вписан в имотния регистър на 12.03.2009 г.; 13) с искова молба от 12.11.2020 г., вписана на 1.02.2022 г., по която е образувано т.д. № 243/2020 г. на МОС, синдикът на „Мир 8“ АД /в несъстоятелност/ е предявил срещу „Мир БГ“ АД, „Мир Експорт“ ЕООД, „Мир – Ж“ ЕООД, „Мир – П“ ЕООД, „Мир – БРВ“ ЕООД и „Фургони“ ЕООД иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ /с посочена правна квалификация – по чл. 108 ЗС/, с който се иска „Мир 8“ АД да бъде признат за собственик на процесните имоти и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението им; 14) с нотариален акт № 124/8.06.2022 г., том ІV, рег. № 5131, нот. д. № 360/2022 г. на нотариус В. Т. „Мир – БРВ“ ЕООД е продал на „Т. М“ ООД апортирания поземлен имот с идентификатор *** и построените в него сгради; 15) с протокол от 13.01.2022 г. по т.д. № 243/2020 г. на МОС е била одобрена съдебна спогодба, сключена между ищеца „Мир 8“ АД /в несъстоятелност/ и ответниците „Мир БГ“ АД, „Мир – Ж“ ЕООД, „Мир – П“ ЕООД, „Мир – БРВ“ ЕООД и „Фургони“ ЕООД; 16) със съдебната спогодба е прието за установено, че „Мир 8“ АД е собственик на описаните апортирани имоти в „Мир – Ж“ ЕООД, „Мир – П“ ЕООД и „Фургони“ ЕООД, които дружества се задължават да предадат владението им на „Мир 8“ АД в 1-седмичен срок от одобряване на спогодбата; 17) със същата спогодба е постигнато съгласие ответникът „Мир – БРВ“ ЕООД да запази собствеността на апортирания поземлен имот с идентификатор *** и построените в него сгради; 18) след одобряване на спогодбата съдебното производство е било прекратено спрямо участващите в нея ответници, като е продължило само спрямо неучастващия ответник „Мир Експорт“ ЕООД, спрямо когото искът /квалифициран по чл. 108 ЗС/ е бил уважен с решение от 27.05.2022 г. по т.д. № 243/2020 г. на МОС, влязло в сила на 25.07.2022 г.; 19) с акт за установяване на задължение по декларация № 1850/9.07.2021 г. са били установени спрямо „Мир – П“ ЕООД публични задължения към община Монтана за данък недвижими имоти и ТБО за периода 2016 – 2020 г. в общ размер на 8 742,02 лв. и лихви за забава в размер на 2 147,69 лв. към 9.07.2021 г.; 20) с акт за установяване на задължение по декларация № 1795/23.06.2021 г. са били установени спрямо „Мир – Ж“ ЕООД публични задължения към община Монтана за данък недвижими имоти и ТБО за периода 2016 – 2020 г. в общ размер на 79 447,67 лв. и лихви за забава в размер на 21 486,84 лв. към 23.06.2021 г.; 21) с акт за установяване на задължение по декларация № 1852/9.07.2021 г. са били установени спрямо „Фургони“ ЕООД публични задължения към община Монтана за данък недвижими имоти и ТБО за 2020 г. в общ размер на 2 489,35 лв. и лихви за забава в размер на 223,51 лв. към 9.07.2021 г.; 22) с акт за установяване на задължение по декларация № 1849/9.07.2021 г. са били установени спрямо „Мир – БРВ ЕООД публични задължения към община Монтана за данък недвижими имоти и ТБО за периода 2016 – 2020 г. в общ размер на 9 205,78 лв. и лихви за забава в размер на 2 521,62 лв. към 9.07.2021 г., като видно от 4 поставения щемпел върху този акт, образуваното изп. производство по него е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК на 23.11.2021 г., т.е. по искане на взискателя.

При горните факти е спорно дали са налице предпоставките за обявяване за недействителна спрямо ищеца на съдебната спогодба от 13.01.2022 г. по т.д. № 243/2020 г. на МОС. По този въпрос въззивният съд намира следното:

2. Предмет на делото е конститутивен иск по чл. 216 ДОПК, която разпоредба предвижда, че по иск на съответния публичен взискател или публичен изпълнител могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, действията и сделките по ал. 1, извършени след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения. Отделно се предвижда и, че за защита на публични вземания може да се води и общия отменителен иск по чл. 135 ЗЗД – ал. 2 на чл. 216 ДОПК.