Решение № 355 от 11.07.2023, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 355 гр.Плевен, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на пети юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №300 по описа за 2023 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 186, ал.

4 от ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба от „Джой“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, представлявано от А.Г.Т., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №11393/26.01.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект –заведение за бърза закуска, находящ се в гр.Плевен, ул.“Иван Вазов“ №9, стопанисван и експлоатиран от „Джой“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 10дни.

В жалбата подробно са описани фактите и се сочат основанията за незаконосъобразност на заповедта. На първо място се твърди, че налагането на такава мярка е прекомерно, като е направена неправилна преценка, че налагането е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид. Счита се, че принудителната мярка трябва да бъде необходима за постигане на целта на закона, но и да е съразмерна с установените факти и преследваната цел. Твърди се, че в конкретния случай административният орган не е посочил конкретни фактически основания, наложили налагането на мярката. Посочва се също, че не е приложен и принципа за съразмерност при определяне срока на запечатване от 10 дни. В тази връзка се твърди, че налагането на ПАМ в посочения срок ще засегне сериозно правата и интересите на частноправния субект. Твърди се още, че не е отчетен и факта, че лицето П.Ц. е за първи ден на работа и вероятно от притеснение не е отчела продажбата, както и е забравила да маркира, като налични в началото на работния ден установената разлика от 130лева. На следващо място се твърди, че изложените мотиви в заповедта са общи и не са съобразени с конкретните факти. За нарушение се счита и обстоятелството, че заповедта за налагане на принудителна административна мярка е издадена преди издаването на наказателно постановление, което лишава субекта от предвидената в закона възможност за преустановяване на ПАМ при заплащане на наложената глоба. На последно място се сочи, че заповедта е издадена в нарушение на принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, тъй като не е извършена преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й. В заключение се моли за отмяна на заповедта.

От ответника не е депозиран отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адв.П., който поддържа жалбата на заявените в нея основания. В допълнение посочва, че съдебното решение следва да бъде съобразено с решението на СЕС, според което не е допустима националната правна уредба, с която се наказват данъчно задължените лица за едно нарушение по две самостоятелни производства и да се налагат отделни санкции за едно и също нарушение. Моли заповедта да бъде отменена и претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък. Представя писмени бележки с доводи, аналогични на изложените в жалбата и в пледоарията по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от юрисконсулт Ж., която счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки с доводи за законосъобразност на оспорената заповед.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Оспорената заповед е връчена на 03.02.2023г., видно от разписката на л.22 гръб от делото, като по жалбата срещу нея по административен ред е издадено Решение №ГДФК-70/28.02.2023г., връчено на представляващия дружеството на 30.03.2023г./л.28/. При спазване на разпоредбата на чл.98 ал.2 изр.2 от АПК и съобразно срокът по чл.186 ал.4 от ЗДДС вр. чл.149 ал.1 от АПК, жалбата до съда е подадена на 13.04.2023г. Т.е. е допустима за разглеждане, като подадена от лице, което има правен интерес от оспорването, тъй като със заповедта се запечатва търговски обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.01.2023г. в

10:56часа инспектори при отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново извършили проверка на търговски обект - заведение за бърза закуска, находящ се в гр.Плевен, ул.“Иван Вазов“ №9, стопанисван и експлоатиран от „Джой“ ЕООД, за която съставили Протокол за извършена проверка сер.АА№0104289/20.01.2023г.

Видно от протокола е, че обектът представлява заведение за бърза закуска, в което се предлагат дребни сладки на грамаж, торти на парче, сладки на брой, солени изделия, пакетирани сладки, безалкохолни. Посочено е в протокола, че преди легитимация на контролните органи е направена контролна покупка на два броя сладък салам с единична цена 1,80лв. и един брой кутия на стойност 0,40лв., или всичко на обща стойност 4,00лв., заплатени в брой от И.Б. с банкнота от 5лв. на П.Ц. – извършваща продажби в търговския обект, като същата приема плащането, връща ресто, но не издава касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство. Отразено е, че последното е потвърдено от справка от КЛЕН с №1268/20.01.2023г., от която е видно, че няма издадена фискална касова бележка за контролната покупка. Посочено е още в протокола, че при проверката е установена разлика между фактическата наличност от средства и наличността, регистрирана чрез ФУ в размер на 129,62лв. Протоколът е подписан от инспекторите и присъстващите на проверката лица, представляващи дружеството.

Фактите от Протокол сер.АА№0104289/20.01.2023г . са отразени в АУАН №F693109/21.01.2023г. съставен срещу дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС. Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление №709272- F693109/23.06.2023г., с което на дружеството на основание чл.185 ал.1 вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700лева /л.59-60/, което е връчено на 28.06.2023г. Към момента на постановяване на съдебния акт по делото не са налични данни наказателното постановление да е обжалвано или да е заплатена наложената имуществена санкция.

Въз основа на фактите, установени при проверката и удостоверени в Протокол за извършена проверка сер.АА№0104289/20.01.2023г., на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ и чл.187 ал.1 от ЗДДС е издадена Заповед №11393/26.01.2023г., с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект –заведение за бърза закуска, находящ се в гр.Плевен, ул.“Иван Вазов“ №9, стопанисван и експлоатиран от „Джой“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 10дни.

ЗПАМ е обжалвана по административен ред и с Решение

№ГДФК-70/28.02.2023г. на Директор Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП жалбата на „Джой“ ЕООД е отхвърлена като неоснователна.

По реда на чл.98 ал.2 изр.2 от АПК предмет на настоящето съдебно производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка №11393/26.01.2023г.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. На л.38 от делото е приложена Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г., с която Изпълнителният директор на НАП е оправомощил началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС. Именно Началникът на отдел „Оперативни дейности“ – В.Търново в дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издал оспорената в настоящото производство заповед.

Ето защо последната е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, включително фактическо и правно основание. Подробно в заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при проверката от контролните органи нарушение – неиздаване на фискален касов бон за извършената покупка на два броя сладък салам с единична цена 1,80лв. и един брой кутия на стойност 0,40лв., всичко на обща стойност 4,00лв, от наличното в обекта и работещо фискално устройство, което представлява нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС, което именно е мотивирало фактически прилагането на процесната ПАМ. Т.е. изложени са конкретни факти, обосновали налагането на процесната ПАМ. Направена е и препратка към съставения при проверката протокол и установените с него факти и обстоятелства. Изложени са и допълнителни мотиви относно степента на обществена опасност, произтичаща от възможността за отклонение от изискуемото поведение за издаване на фискална касова бележка при всяка извършена продажба. Изложеното прави акта мотивиран, като не е нарушено правото на защита на оспорващото дружество да разбере съображенията на административния орган за налагане на принудителната мярка.

В заповедта са изложени и мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган се е позовал на тежестта на извършеното нарушение, местоположението на търговския обект и клиентопотока, вида и стойността на предлаганите стоки, оборота от извършените продажби и др. Органът е посочил и целите, които иска да бъдат постигнати с налагането на мярката, а именно-защита обществения интерес, засегнат от извършване на деянието, както и да се предотврати възможността от извършване на нови нарушения.

В производството пред административния орган не са допуснати и нарушения на процесуалните правила. Фактите, изпълващи хипотезата на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ са описани в съставения при проверката в търговския обект протокол сер.АА№0104289/20.01.2023г., който е описан в оспорената заповед. При извършване на проверката са присъствали служител на дружеството и негов представител, които са го подписали, видно от отразеното в протокола, който не е оспорен и се ползва с материална доказателствена сила.

По отношение спазването на материално-правните разпоредби и съответствието с целта на закона, съдът съобрази следното:

В нормата на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006 г. е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) за всяко плащане. Според чл.25 ал.6 от Наредбата, фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. С разпоредбата на чл. 186 ал.1 б."а" от ЗДДС във вр. с ал.3 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Съгласно чл.186 ал.1 б."а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118.

Съгласно чл.187 ал.1 от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. При прилагане на принудителна мярка по чл.186 ал.1 т.1 б."а" ЗДДС административният орган действа в условията на обвързана компетентност.