Решение № 1067 от 30.05.2018, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е гр.

София, 30.05.2018 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЖАКЛИН КОМИТОВА при секретаря Поля Г., като изслуша докладваното от Председателя търг. дело № 9064 по описа за 2016 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО

КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.135 ЗЗД И ЧЛ.86, АЛ.1 ЗЗД.

Ищецът С.Д.„А. ЕС Е.С.Д..& СИ“ (А.S.N.C DI S.& C.), идентично на А. С.Н.К. ДИС.& К., вписано в Търговския регистър към Търговско-промишлената, занаятчийска и земеделска камара на Бергамо, Италия, с данъчен номер и номер на вписване:*******, със служебен номер на предходно вписване в Ттърговския регистър № 15282, с рег.

№ 179982 в Административно-икономическия регистър на

Италия, със седалище и адрес на управление в Казаца, провинция Бергамо, Италия, ул. „Фратели Калви“ 1, п.к. 24060, Италия, чрез адв. К.К.К., със съдебен адрес:***, с искова молба от 14.12.2016 г. и с молби-уточнения от 20.02.2017 г., 20.03.2017 г. и 11.04.2017 г. твърди, че А. ЕС Е.С.Д..& СИ, наричано за краткост по-долу само „А.“ , има изискуеми и безспорно установени с влязло в сила на 24.03.2016 г. съдебно решение, постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-10 състав, по т.д. 9367/2012 г., парични вземания към първия ответник - „Г.Р.“ ЕООД, за следните суми: а/ сумата 151 278,10 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ /1,95583/ в размер на 295 874,25 лв., представляваща вземане, произтичащо от неплатена цена на доставени стоки по Договор за продажба от 09.07.2010 г. с настъпил падеж за плащане на 16.04.2011 и б/ сумата 12 867,20 лв. - разноски по т.д.

9367/2012 г. Общо дължимата от ответника „Г.Р.“ ЕООД сума на ищеца, конвертирана в лева, е в размер на 308 741,45 лв. За вземанията си, молителят се е снабдил с изпълнителен лист по т.д. 9367/2012 г.

Независимо от това обаче, към момента и след почти 5 години забава на длъжника (считано от падежа на задълженията), вземането на ищеца не е заплатено нито доброволно, нито чрез способите на принудителното изпълнение. Напротив, оказало се, че воля за доброволно плащане не само липсва, но и че ответникът е предприел, както установили при проверка в публичния имотен регистър, още в хода на висящото съдебно дело, на разпоредителни действия с цялото си имущество, като към момента се оказва, че за ищеца е невъзможно или много трудно да събере вземането си от ответника „Г.Р.“ ЕООД. Разпоредителните действия с имуществото си „Г.Р.“ ЕООД е извършило с ясното съзнание, че има ликвидни и незаплатени задължения към кредитора си - ищец по настоящата молба, които не е оспорвало включително и в производството по т. дело 9367/2012 г. Действията му са извършени именно с цел увреждане на кредитора и осуетяване възможността ищецът да събере вземането си чрез насочване на изпълнението върху имуществото на „Г.Р.“ ЕООД. Конкретно извършените от ответника „Г.Р.“ ЕООД разпоредителни действия с имуществото му са предприети в периода август - ноември 2013 г., като прехвърлянето на собствеността върху негови собствени общо 125 имота, подробно описани в приложените доказателства, е извършено посредством внасяне от първия ответник „Г.Р.“ ЕООД на непарична вноска (апорт) в капитала на втория ответник „Г.С.“

ООД. Срещу внесената апортна вноска, „Г.Р.“ ЕООД е придобило дружествени дялове от капитала на „Г.С.“ ООД, които малко след това също е прехвърлило на друго лице, така че към момента дори това дружествено участие не фигурира като актив в патримониума на „Г.Р.“ ЕООД, който може евентуално да бъде обект на изпълнителни действия. Към момента на извършване на разпоредителните действия и двете ответни дружества са имали качеството на „свързани лица“ по смисъла на действащото търговско и данъчно законодателство, доколкото физическите лица, които са участвали в собствеността и управлението на двете дружества са били в близки родствени отношения от първа степен, и по- конкретно - съдружникът и управител на „ГМР.“ ООД Г.И.Г.е в същото време баща на съдружника и управителя на „Г.С.“ ООД - И.Г.Г., при което знанието за увреждане на кредитора се предполага както за „ГМР.“ ООД, така и за приобретателя на имуществото, на основание чл. 135 ал.

2 от ЗЗД.

Предвид изложеното, за ищеца е налице правен интерес да подаде настоящия иск срещу двете ответни дружества на осн. чл. 135 от ЗЗД и да поиска от съда обявяване спрямо ищеца на относителната недействителност на извършените от първия ответник „Г.Р.“ ЕООД разпоредителни действия с имуществото му. Излагат се следните факти и обстоятелствата:

Видно от Молба от август 2013 г. от

„ГМР.“ ООД, действащо чрез пълномощника си адв. С.И., депозирана в Търговския регистър на 20.09.2013 г. със Заявление Вх. № 20130920081937 (публично достъпно в Търговския регистър), ответникът „ГМР.“ ООД е обективирал намерението си да учреди ново търговско дружество, в което да прехвърли собствеността на процесните имоти като непарична вноска (апорт) и е поискал за тази цел назначаване на оценителска експертиза от ТР. В молбата са описани 125 самостоятелни обекти в сграда и паркоместа, собствени на „ГМР.“ ООД , всички видно от описанието на стр. 15 от молбата - построени от „ГМР.“ ООД върху собствения на дружеството УПИ 1-1054 от кв. 8 по плана на гр. София, м. „Л. Г“, закупен с Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 62, том VIII, peг. № 2152, дело 1336/2005 по описа на Нот. Р.Д.с район на действие СРС, вписан в СВ София с вх. рег. № 55583/31.10.2005, акт № 181/2005.

На 16.10.2013 г., по време на висящото тогава т.д. 9367/2012 г. по описа на СГС между ищеца и ответника „Г.Р.“ ЕООД, и много след настъпване падежа за плащане на вземането на ищеца (16.04.2011 г.), Общото събрание на съдружниците на ответното дружество „Г.Р.“ ЕООД (тогава ООД) е взело решение, че вместо в новоучредено собствено на „ГМР.“ ООД дружество, процесните имоти, предмет на оценката, ще бъдат апортирани в капитала на втория ответник - „Г.С.“ ООД (тогава ЕООД).

Същото се установява от Протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците в „ГМР.“ ООД от 16.10.2013 г., публикуван в Търговския регистър по партидата на ответното дружество „Г.Р.“ ЕООД. Апортът е заявен за вписване по партидата на приобретателя „Г.С.“ ООД, действащо чрез адвокат С.И., заявител по заявление обр. А4 с вх. № 20131031155103. Видно от приложените към това заявление документи, в следствие на внесената апортна вноска от „Г.Р.“ ЕООД /тогава ООД/, капиталът на ответното дружество „Г.С.“ ООД /тогава ЕООД/ е увеличен от 5 000 лв. на сумата от 1 711 300 лв. Издадени са нови 34 226 дружествени дяла с обща номинална стойност в размер на е 1 711 300,00 лв., поети изцяло от ответното дружество „Г.Р.“ ЕООД /тогава ООД/, срещу направената от него апортна вноска в капитала на „Г.С.“ ООД. Апортът, увеличаването на капитала на ответното дружество и придобиването на дружествено участие на „ГМР.“ ООД в капитала на „Г.С.“ ООД е вписано в Търговския регистър на 06.11.2013 г. по заявление от „Г.С.“ ООД обр. А4 с вх. № 20131031155103. Вписаният на 06.11.2013 г. по партидата на „Г.С.“ ООД апорт на недвижими имоти от ответника „Г.Р.“ ЕООД в капитала на „Г.С.“ ООД е вписан в имотния регистър на 23.12.2015 г., с Вх. № 79238, дв. Вх. № 78694, книга ПРЕХВЪРЛЯНИЯ, том № 192, акт № 142/2015 г., по описа на Служба по вписванията София. Както към 17.10.2013 г., така и към 06.11.2013 г. - датата на извършване на апортната вноска, съдружници и управители на ответното дружество „ГМР.“ ООД са били: Г.И.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***3 и Д.Т.Г.с ЕГН **********, Към

17.10.2013 г. - датата на вземане на решение от „Г.С.“ ООД за увеличаване на капитала на същото дружество чрез внасяне на апортна вноска от „ГМР.“ ООД, управител и едноличен собственик на „Г.С.“ ООД е И.Г.Г. с ЕГН

********** и с постоянен адрес ***. Твърди се, че управителят на „ГМР.“ ООД към онзи момент Г.И.Г.е баща на управителя и собственичката на „Г.С.“ ООД към онзи момент И.Г.Г.. Нещо повече, е няколко дни след вписване на апорта в ТР, на 20.11.2013 г., дъщерята на втория управител на „ГМР.“ ООД - Д. Т.Г., а именно Т.Д.Г., придобива 50% от дружествения дял, притежаван от И.Г. и бива вписана като втори управител на „Г.С.“ ООД. Малко по-късно „ГМР.“ ООД прехвърля и своето собствено участие в капитала на „Г.С.“ ООД на същите лица - двете дъщери на управителите на „ГМР.“ ООД - Т.Г.а, дъщеря на Д. Г. и И.Г. - дъщеря наГ.Г.. По този начин, и след серия други разпоредителни сделки, се достига до настоящото фактическо положение, при което съдружнички и управители на „Г.С.“ ООД са дъщерите на предишните управители на „ГМР.“ ООД, които след „опразване" на „ГМР.“ ООД от всяко имущество са прехвърлили дяловете си на трето лице и са напуснали като управители. Актуално и към днес е извлечение от Търговския регистър по партидата на „Г.С.“ ООД, от което е видно, че към настоящия момент единствени съдружници в „Г.С.“ ООД са останали дъщерите на Г. и Г., предишните съдружници и управители на „ГМР.“ ООД.

Последните пък, Г. и Г., след като са се разпоредили с имуществото на „ГМР.“ ООД и са „изпразнили" дружеството от активи, са продали участието си в него на трето лице - Н.Л.К.и са се освободили от качеството си на управители на „Г.Р.“ ЕООД. В момента едноличен собственик и управител на „Г.Р.“ ЕООД е Н.К..

Във връзка с изложеното, както и с оглед голямата забава в изплащане задълженията на „Г.Р.“ ЕООД към ищеца, за ищеца е налице правен интерес и с настоящото същият предявява следните субективно съединени искове срещу горепосочените ответници, както следва: I. ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ПО ЧЛ. 135 ОТ ЗЗД. Ответници по този иск са „Г.Р.“ ЕООД - в качеството му на прехвърлител на процесните имоти и „Г.С.“

ООД

- в качеството му на приобритател на процесните имоти. Петитумът на иска по чл. 135 ЗЗД срещу двамата ответници е да се приеме за установено спрямо ищеца - С.Д.„А. ЕС Е.С.Д..& СИ" (А.S.N.C. DI S.& С.), недействителността на извършените от първия ответник „Г.Р.“ ЕООД разпоредителни действия с подробно описаните в исковата молба имоти, собствеността върху които „Г.Р.“ ЕООД е прехвърлило на втория ответник - „Г.С.“ ООД, чрез извършена непарична вноска в капитала на „Г.С.“ ООД, всички от които находящи се в УПИ I-1054 от кв. 8 по плана на гр.

София, м. Л. Г, с административен адрес гр. София, ул. „Могилите“, район П., Столична община.

Предявява се и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, по който ответник e „Г.Р.“ ЕООД, като петитумът на иска е да бъде осъден ответника „Г.Р.“ ЕООД да заплати на ищеца - С.Д.„А. ЕС Е.С.Д..& СИ" (А.S.N.C. DI S.& С.), на основание чл. 86 от ЗЗД, законната лихва за забава изплащането на главното вземане на ищеца срещу „Г.Р.“ ЕООД в размер на 151 278,10 евро - с левова равностойност по централния курс на БНБ /1,95583/ е в размер на 295 874,25 лв., което му е присъдено по т.д. 9367/2012 г. по описа на СГС и за която СГС е установил в същото производство с влязло в сила решение, че „Г.Р.“ ЕООД е следвало да заплати на ищеца с падеж за плащане на 16.04.2011 г. Доколкото давността за вземанията от лихви е ограничена до 3 години назад от датата на завеждане на иска на основание чл. 111 от ЗЗД, ищецът А. ЕС Е.С.Д..& СИ" (А.S.N.C. DI S.& C) претендира законна лихва върху посоченото главно вземане за период от 3 години преди завеждане на исковата молба до датата на окончателното заплащане на главното вземане на ищеца. Изчислена към днешна дата, дължимата за 3 години назад законна лихва за забава изплащането на главното вземане (от 295 874,25 лв.) възлиза на 90 257,67 лв., както е посочено в приложената справка за изчисляване на дължима законна лихва.

Предявява се и иск с правно основание чл.

86 от ЗЗД.

Ответник по този иск е „Г.Р.“ ЕООД с посочени по-горе идентификационни данни. Петитумът на иска е да бъде осъден ответника „Г.Р.“ ЕООД да заплати на ищеца -

С.Д.„А. ЕС Е.С.Д..&

СИ" (А.S.N.C. DI S.& C.), на основание чл. 86 от ЗЗД, законната лихва за забава изплащането на вземането на ищеца срещу „Г.Р.“ ЕООД за разноски в съдебно производство в размер на 12 867,20 лева, което му е присъдено по силата на влязло в сила на 24/03/2016 г. съдебно решение на СГС по търг. дело т.д. 9367/2012 г., считано от датата на забавата – 25.03.2016 г. до окончателното заплащане на сумата. Към момента, за периода от 25.03.2016 до 09.12.2016 г. дължимите за забава лихви възлизат на 920,29 лв. съгласно приложена справка - Доказателство № 31 към ИМ. Цената на този иск е 929,29лв.