Решение № 38 от 07.02.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Плевен, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20224400500911 по описа за 2022 година Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1558/25.10.2022 г., постановено по гр. дело № 4505/2022 г. по описа на Плевенски районен съд, съдът е изменил на основание 150 вр. чл.143, ал.2 от СК размера на издръжката, определена по гр. д. № 2863/2021 г. на ПлРС, като е осъдил И. Г. Г., ЕГН **********, гр. ************** да заплаща на детето Р. А. А. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 177,50 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба -23.08.2022 г, настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й погасяване, като е отхвърлил предявеният иск за разликата до претендирания размер, като неоснователен.

Осъдил е на основание чл.78 ал.1 от ГПК И. Г. Г., ЕГН **********, гр.

Г., обл. Плевен, ул. ******** да заплати на А. П. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ********** сумата от 400,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Осъдил е на основание чл.78 ал.6 от ГПК И. Г. Г., ЕГН **********, гр.

Г., обл. Плевен, ул. ******** да заплати по сметка на Плевенски Районен съд държавна такса в размер на 100,00 лв., върху увеличения размер на издръжката и 5,00 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист.

Срещу постановеното решение на Районен съд – гр. Плевен е депозирана въззивна жалба от адв. Д. Ц. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, в качеството й на процесуален представител на А. П. А. – родител и законен представител на Р. А. А.. Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при липса на мотиви.

Защитникът на въззивника твърди, че аргументите на първоинстанционния съд са изложени на два машинописни реда и категорично не отговарят на фактическата обстановка и на събраните доказателства по делото. Никъде по делото няма данни, а такива липсват и в мотивите на съда, че въззиваемата И. Г. – ответница в първоинстанционното производство е финансово затруднена да дава по-голям размер издръжка от минималната такава. Напротив, по делото са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства относно способността и възможността на същата да дава по-голям размер издръжка за дъщеря си в размер на 290,00 лв., тъй като дохода, който е представила на съда е в размер на 1552,60 лв. Определеният от Районен съд – гр. Плевен размер на издръжката е възможен да се определи за много малко дете – до 3-годишна възраст, а в случая става въпрос за дете в гимназията, момиче, в пубертета.

Защитникът твърди, че бащата на детето – А. П. А. сам полага максимални усилия да се грижи за дъщеря си, да я снабдява с всичко необходимо за нейната възраст, за да не й липсва нищо. Същият е поел всички средства, които са нужни на детето за облекло, обувки, лекарства, екскурзии и много други месечни разходи, като, от друга страна, майката И.

Г. е трудоспособна и има физическата и финансовата възможност и реализира едни прилични трудови доходи.

Според защитника на въззивника, първоинстанционният съд не само, че не е взел под внимание нуждите на детето, социалния доклад, както и възможностите на майката да заплаща издръжка в по-висок размер, но и не е отчел процентите галопираща инфлация за 2022 г., които със сигурност ще нараснат през следващата 2023 година. Смята, че размер на издръжката от 2

290,00 лв. е изключително разумен и съобразен с настоящите нужди на детето, с възможността на майката да дава безпроблемно такава сума, както и с инфлацията в страната за 2022 г. и предстоящата такава за 2023 г.

Моли съда, да отмени изцяло първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно и постановено при изключителна липса на мотиви и да постанови решение, с което да определи месечна издръжка на непълнолетното дете в размер на 290,00 лв. месечно от момента на завеждане на исковата молба. Претендират се направените деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от И. Г. Г. – ответник в първоинстанционното производство. В същия се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата твърди, че е неоснователно оплакването за липса на мотиви в решението, тъй като първоинстанционният съд е мотивирал съдебния си акт, като е посочил, че съгласно чл.142 от СК, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи, както и че законодателно е определен минималния размер на издръжката, която родителят дължи на детето си, а именно ¼ от размера на минималната работна заплата. Предвид това, съдът е приел, че въззиваемата следва на основание чл.143 ал.2 от СК да заплаща издръжка в размер на 177,50 лв.

На следващо място, въззиваемата счита за неоснователно и оплакването във въззивната жалба, че размерът на присъдената издръжка не кореспондира с възможностите й да заплаща по-висок размер, като липсват доказателства по делото, потвърждаващи тези доводи. Счита, че от определяне на предходната издръжка не е изминал значителен период от време и искането за изменение на размера на издръжката от 170,00 лв. на 290,00 лв. е прекомерно.

Безспорно е, че детето има нужда от по-висока издръжка, но тя трябва да се поеме и от двамата родители, според техните възможности, а настъпилите инфлационни промени се отразяват не само на потребностите на дъщеря им от издръжка, но и на нейните възможности. Въззиваемата излага доводи, че изплаща потребителски кредит в размер на 30 000 лв., изтеглен по време на съвместното съжителство с въззивника, както и обстоятелството, че в 3 момента е студентка втори курс, задочно обучение в СУ „Климент Охридски“, Факултет по журналистика и масови комуникации, платено обучение, за което заплаща семестриална такса, която за зимния семестър на 2022/2023 г. е в размер на 1229,00 лв.

Въззиваемата моли съда, да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението на Плевенски районен съд, като правилно и законосъобразно, със законните последици.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящето производство обхваща решението само в обжалваната му част – относно отхвърлената част от иска.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Безспорно по делото е, че страните са родители на детето Р. А.. Също безспорно е и видно от приложеното съдебно определение по гр.д.

№2863/2021г., че със същотородителските права върху детето са предоставени за упражняване от бащата А. А., и е определена издръжка на детето Р. в размер на 170лв. месечно платима от майката И. Г..

Предявения иск се претендира увеличение на така определената издръжка от 170лв. на 290лв. месечно.

Спорни са въпросите променили ли са се обстоятелствата, при които е 4 била определен предходния размер на издръжката и възможно ли е майката да заплаща издръжка в претендирания размер?

Видно от решението но първата инстанция не става ясно какво точно приема съда, но крайни извод, отразен и в диспозитива е, че следва издръжката да се увеличи от 170лв. на 177.50лв., тъй като е променен размера на МРЗ за страната. Съдът въобще не се е занимавал с потребностите на детето и възможностите на родителя /или поне липсват мотиви/.

Съгласно чл.143 ал.1 и ал.2 от СК „Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.“

В чл.142 ал.1 и ал.2 от СК е предвидено изрично, че „Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.“ Към момента на приключване на съдебното дирене и изготвяне на решението пред настоящата въззивна инстанция МРЗ е определен с ПМС № 497/29.12.2022 г. в размер на 780лв., т.е минималната издръжка е в размер на 195лв.

В чл.59 ал.5 от СК изрично е казано, че „Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.“

Определената за детето Р. издръжка е в размер на 177.50лв. се явява под минималния размер на нормативно определената издръжка и следователно е в противоречие със закона.

На фона на тази нормативна уредба по делото, по отношение на спорната издръжка са установени следните обстоятелства:

Р. е ученичка в 9 клас в ДФСГ „*****“ гр.Плевен.

Видно от представената служебна бележка бащата А. А. получава среден месечен доход от 1548.70лв.

Видно от представения трудов договор, удостоверение и служебни 5 бележки майката И. Г. получава среден месечен доход от 1552лв.

Представени са доказателства, че майката изплаща заем, както и такса за семестриално обучение като студент.

От показанията на свид.С.М. се установява, че детето учи в ново училище, че му трябват около 10лв. на ден джобни пари, че за дрехи, обувки, почивки разходите се поемат от бащата. Твърди, че майката не е заплащала издръжка цяло лято. 200лв. са стрували учебниците й.

Свидетелката И. П. съобщава, чедетето не желае да ги посещава.

Твърди, че вуйчо и дал 20лв. Заявява, че И. Г. е студентка и плаща 2400лв. такса за обучението, както и заем.

Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т. 4 ППВС № 5/1970г/. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на децата и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК.

Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените указания още с ППВС № 5/1970г, т. 5/. Според т. 6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението.