Определение № 14614 от 31.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14614 гр. София, 31.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно частно гражданско дело № 20251100504731 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София, чрез юрк.Н.К. срещу определение № 8083, постановено в закрито заседание на 17.02.2025 г., по гр.дело № 33622/2023 г. по описа на СРС, Г.О., 169 състав, с което е оставена без уважение молбата на ответника „Юробанк България“ АД за изменение на определение № 1964/14.01.2025 г. постановено по гр.дело № 33622/2023 г. по описа на СРС, в частта за разноските.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение.

Частният жалбоподател, чрез своя процесуален представител моли съда да отмени обжалваното определение, като незаконосъобразно, поради неправилност, нарушение на материалния закон и необоснованост по съображения изложени в частната жалба и вместо него да измени определение № 1964 от 14.01.2025 г., постановено по гр.дело № 33622 / 2023 г. по описа на СРС, 169-ти състав, в частта му относно присъждането в полза на процесуалния представител на ответното дружество на съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв., поради неговата неправилност, необоснованост и противоречие с материалния закон, като съдът увеличи същото и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в справедливия и достатъчен с оглед правната и фактическа сложност по делото размер, възнаграждение от 250 лв. Претендира присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за настоящата въззивна инстанция в размер на 360 лв.

1

Ответникът по частната жалба- М.С.П., чрез пълномощника си адв.Д.М. в депозиран по делото писмен отговор, излага доводи за неоснователност на подадената частна жалба. Моли съда частната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение по изложени в отговора съображения.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Постъпилата частна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.

С определение № 1964, постановено в закрито заседание на 14.01.2025 г. по гр.дело № 33622/2023 г. по описа на СРС, Г.О., 169 състав е прекратено на основание чл.232 от ГПК производството по гр.дело № 33622/2023 г. по описа на СРС, 169 състав, поради оттегляне на предявените искове. С определението на съда е осъден на основание чл.78, ал.4 ГПК М.С.П., ЕГН **********, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749 сумата от 50 лева, представляваща сторени разноски за определено от съда юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.

Разпоредено е да се възстанови на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, внесения по депозитна сметка на съда депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 400 лева.

С обжалваното определение № 8083, постановено в закрито заседание на 17.02.2025 г., по гр.дело № 33622/2023 г. по описа на СРС, Г.О., 169 състав, е оставена без уважение молбата на ответника „Юробанк България“ АД за изменение на определение № 1964/14.01.2025 г. постановено по гр.дело № 33622/2023 г. по описа на СРС, в частта за разноските. В мотивите на определението е прието за установено следното: „ Постъпила е молба от ответника „Юробанк България“ АД за изменение на определение № 1964/14.01.2025г., постановено по гр.дело № 33622/2023 г. по описа на СРС в частта за разноските. Излага, че намира определеното от съда възнаграждение за неправилно. Намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 250 лева с оглед фактическата и правна сложност на делото и проведените 5 открити заседания. Ответникът по молбата е подал отговор, като е възразил срещу изменение на определението в частта за разноските. Намира, че възнаграждението е определено правилно. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид изразеното от страните становище, намира, че същата е неоснователна по следните съображения: При определяне на възнаграждението по реда на чл.78, ал.8 ГПК съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото, както и че в проведените съдебни заседания не са извършвани процесуални действия, тъй като 2 разглеждането на делото е било отлагано за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза. Делото е прекратено поради оттегляне на исковата претенция от страна на ищеца, като по делото са събрани само писмени доказателства, представени към исковата молба и към отговора. Съдът намира, че не е налице основание за изменение на определението в частта за разноските като бъде определен по-висок размер на възнаграждението за юрисконсулт за процесуално представителство на ответника.“ Обжалваното определение е неправилно, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК /ред. ДВ бр.8/2017 г./, в полза на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. С чл.37 от Закона за правната помощ е предвидено заплащането на възнаграждението за правна помощ да се определя съобразно наредба на Министерския съвет. В рамките на законовата делегация е приета Наредба за заплащането на правната помощ /обн. ДВ бр.5/17.01.2006 г. с последващи изменения и допълнения/, според чл.25, ал.1 на която възнаграждението по дела с определен материален интерес е в размер от 100 до 360 лв. Определянето на размера на възнаграждението за предоставената по всяко конкретно дело правна помощ е правомощие на съда, разглеждащ делото, като при присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК съдът е обвързан от ограничението възнаграждението да не надхвърля установения в цитираната наредба максимален размер от 360 лв.

Когато се присъжда възнаграждение за осъщественото на юридически лица и еднолични търговци от юрисконсулт процесуално представителство, съгласно правната норма, уредена в чл.78, ал.8 ГПК, неговият размер се определя от съда, като единственото ограничение при осъществяване на тази преценка представлява нормативното изискване той да не надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Следователно, в тези нормативни предели съдът преценява разумния размер на юрисконсултско възнаграждение, като съобразява действителната правна и фактическа сложност на делото и процесуалните усилия, които се е очаквало юрисконсултът да осъществи при процесуална защита на неговия доверител. Съдът не определя това възнаграждение съразмерно съобразно уважената и отхвърлената част от иска, поради което са неприложими разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. По същество, в този смисъл е и определение № 276/02.08.2018 г. на ВКС по т.дело № 477/2018 г., II т. о., ТК, в което се приема, че определянето на размера на възнаграждението за предоставената по всяко конкретно дело правна помощ е правомощие на съда, разглеждащ делото, като при присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК съдът е обвързан от ограничението възнаграждението да не надхвърля установения в Наредбата за заплащането на 3 правната помощ максимален размер. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от тази Наредба за защита по дела с определен материален интерес, какъвто е настоящият случай, възнаграждението е от 100 до 360 лв., като по силата на ал.2 на този член за защита по дела с материален интерес над 10000 лв. възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал.1, т.е. до 540 лв.

Настоящата съдебна инстанция, като съобрази както действителната правна и фактическа сложност на правния спор пред първата съдебна инстанция , така и с оглед на обема на осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство /падаване на отговор на исковата молба и явяване в проведените пред СРС открити съдебни заседания/, счита, че разумният размер на възнаграждението за осъществената правна помощ от юрисконсулта на ответното търговско дружество възлиза на сумата от 100 лв. Т.е. юрисконсултското възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК е следвало да бъде определено в границите на размерите по чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ, като с оглед данните по делото не е съществувало основание да бъде определено под минималния размер по чл.25, ал.1 от Наредбата. Следователно, обжалваното определение трябва да бъде отменено и вместо това да бъде изменено на основание чл.248, ал.1 от ГПК, определение № 1964/14.01.2025 г. постановено по гр.дело № 33622/2023 г. по описа на СРС, Г.О., 169 състав в частта за разноските, като бъде присъдено допълнително юрисконсултско възнаграждение в полза на дружествотоответник за производството пред първата съдебна инстанция, в размер на сумата от 50 лв./ наред с присъдените с определението 50 лв./

По претенциите за разноски по частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че такива не се следват за настоящото производство. Последователна е практиката на ВКС, че в производството по чл.248 ГПК нови разноски не се дължат.

Неприложимостта на разпоредбата на чл.81 ГПК се обосновава с аргумента, че определението, което се постановява по реда на чл.248 ГПК, включително и обжалването му, няма самостоятелен характер и не представлява акт по смисъла на чл.81 ГПК. Производството по чл.248 ал.1 ГПК не е ново съдебно производство, с различен предмет от исковото производство, а има акцесорен характер – негов предмет са вече заявени и осъществени разноски, които са били или е следвало да бъдат предмет на присъждане по вече приключилото в съответната инстанция дело.

Определението по чл.248 ГПК не слага край на съдебното производство, а с него само се изменя или допълва вече постановен съдебен акт в частта за разноските. Поради това изходът от производството по чл.248 ГПК, включително и при обжалването му, не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Разноски не се дължат както в производството по чл.248 от ГПК, така и в това по обжалване на постановен в такова производство акт. В този смисъл са определение № 216 от 17.07.2017 г. по гр.дело № 3648/2016 г. на ВКС III г.о., 4 определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч.гр.дело № 5089/2015 г. на III г.о., определение № 29 от 13.01.2017 г. по ч.т.дело № 1797/2016г. на II т.о., определение № 256 от 01.08.2017 г. по гр.дело № 1355/2017 г. на IV г.о., определение № 205 от 19.12.2018 г. по ч.гр.дело № 4518/2018 г. на I г.о., определение № 615 от 09.10.2019 г. по ч.т.дело № 2377/2017 г. на II т.о., определение № 58 от 04.03.2020 г. по т.дело № 112/2020 г. на I т.о., определение № 200 от 19.08.2022 г. по ч.гр.дело № 869/2022 г. на I г.о. и др., които се споделят от настоящия състав. Предвид горното за настоящото производство разноски на частния жалбоподател не следва да се присъждат.

Водим от горното, Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 8083/ 17.02.2025 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 33622/2023 г. по описа на СРС, Г.О., 169 състав, с което е оставена без уважение молбата на ответника „Юробанк България“ АД за изменение на определение № 1964/14.01.2025 г. постановено по гр.дело № 33622/2023 г. по описа на СРС, в частта за разноските и вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1 от ГПК, определение № 1964/14.01.2025 г. постановено по гр.дело № 33622/2023 г. по описа на СРС, Г.О., 169 състав в частта за разноските, като :

ОСЪЖДА М.С.П., ЕГН **********, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Околовръстен път“ № 260, на основание чл.78, ал.8 и ал.4 от ГПК допълнително юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 50 лв./ петдесет лева/, / наред с присъдените с определението 50 лв./.