Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 295 от 19.05.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 270/2021
Вид
Решение № 295
Подписан
19.05.2021
Състав
Иван Иванов , Зорница Хайдукова, Валентин Димитров Бойкинов

Цитирани разпоредби

  • чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 370 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в", предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. а · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 21 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 292, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 42 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за обществените поръчки

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. София , 19.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20211001000270 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Областна дирекция по безопасност на храните – Смолян срещу решение № 260597 от 18.12.2020г. по т.д. № 2385/2019г. по описа на Софийски градски съд, VI - 4 с-в, с което е уважен предявения от ищеца „Екарисаж - Варна” ЕООД иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 179 078,63 лв. – дължимо възнаграждение по договор № 23/17.08.2016г. и допълнително споразумение от 16.02.2017г. за извършени дейности по договора в периода 01.02.2017г. до 16.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 31.10.2019г. до окончателното и плащане, и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 43 183,30 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за периода 07.03.2017г. до 30.10.2019г. и са присъдени разноски в полза на ищеца. Жалбоподателят поддържа решението да е неправилно предвид неговата необоснованост и несъответствието му на събраните по делото доказателства, с оглед постановяването му при допуснати процесуални нарушения и в противоречие 1 на материалния закон. Излага да е необоснован крайният извод на първоинстанционния съд, че по делото се установява ответникът да е легитимиран да отговаря по предявените искове. Сочи видно от изложението по исковата молба на ищеца да се претендира реално изпълнение на договор 23/17.08.2016г., по който договор ответникът не е страна, респективно не е поемал задължения. Поддържа да е ирелевантно за спора сключеното на 05.08.2016г. между директори на О. споразумение, доколкото видно от договора от 17.08.2016г. директорът на О. – София – град е сключил сделката само от името на последното О., а не като пълномощник на други О., респективно последните дори не са споменати в договора.

Оспорва като неправилни и противни на нормата на чл. 21 ЗЗД изводите на съда ответникът да е обвързан от процесния договор, доколкото съобразно последната договорна разпоредба договорът действа само между сключилите го страни, респективно третите лица не са легитимирани по иск за реалното му изпълнение. Поддържа възражение и за нищожност на процесния договор и споразумение към него поради сключването им при липса на съгласие и в частност липсата на изразена от представляващия ответника воля да сключва договора. Жалбоподателят оспорва по делото да се установява и реалното изпълнение на процесния договор от ищеца, като поддържа по делото да са събрани само едностранно съставени от ищеца документи, които като частни такива нямат доказателствена стойност. Сочи ответникът да е в неизпълнение на договора като не е изпълнил задължението си по чл. 8, ал.1, т. 1 от договора да изготвя график, и по чл. 8, ал. 1, т. 5 и т. 8 от договора да води дневник и онлайн информационна система. Оспорва ищецът като изпълнител по договора да е предоставял на ответника каквато и да е информация във връзка с изпълнението на договора. Излага по делото да се установява и приемане на изпълнението от възложителя по договора. Поддържа, че предвид доказаното виновно неизпълнение на договора от ищеца, същият не е легитимиран да претендира изпълнение от насрещната страна по сделката.

Обосновава неправилност на обжалвания съдебен акт и предвид допуснати от съда процесуални нарушения във връзка със събирането на сочените от страните доказателства, които са довели до наличието на доказателствена непълнота по делото. Оспорва като необосновани и изводите на съда досежно релевантната към спора погасителна давност като излага приложима с оглед периодичния характер на престациите да е кратката тригодишна давност по 2 чл. 111, б. „в“, предл. 3 ЗЗД. Поддържа осчетоводяването на процесните фактури от ответника да не е действие, което прекъсва давността, противно на приетото от първоинстанционния съд, за което цитира и съдебна практика.

По изложените доводи моли да бъде изцяло отменено обжалваното решение и постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна, „Екарисаж - Варна” ЕООД, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа обжалваното решение да е постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и да е обосновано от събраните по делото доказателства. Излага неоснователни да са доводите на ответника да не е обвързан от процесния договор, сключен след проведена обществена поръчка, като поддържа при сключването му ответникът да е надлежно представляван по силата на чл. 8, ал. 2 ЗОП, съобразно която разпоредба всеки от възложителите отговаря за изпълнение на задълженията си, независимо дали процедурата се провежда съвместно от всички възложители или един от възложителите изпълнява дейностите по поръчката като представлява себе си и другите възложители. В този смисъл и като се позовава на законово уредената специална процедура по сключване на процесния договор поддържа ответникът да е надлежно обвързан от договора.

Сочи и ответникът редовно да е изпълнявал задълженията си по договора след сключването му и до процесния период, в който е забавил плащанията, без да оспорва представителството му при сключване на договора. Излага да е спазвал стриктно установения в договора ред за предаване на изпълнението по договора, за което и са съставени и представени по делото писмени доказателства, подписани от определения по договора представител на възложителите. Поддържа да е приета по делото и ССчЕ, която е проверила редовността на последните документи, съответствието им със счетоводните записвания и достигнала до извод за тяхната достоверност. Сочи от събраните по делото доказателства да се установява и приемането на изпълнението по договора без възражения и забележки, включително процесните фактури са приети и осчетоводени от ответника. Оспорва като необосновани изложените в жалбата доводи за процесуални нарушения.

Поддържа вземанията да не са погасени по давност доколкото за процесните вземания е приложима 5 – годишната давност, а и давността е прекъсната с 3 признанието на вземанията по процесните фактури чрез включването им в счетоводните записвания на ответника. По изложените доводи моли за потвърждаване на решението като правилно и за присъждане на разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при съблюдаване правилното приложение на относимите императивни материалноправни норми.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Решението е правилно, а поддържаните във въззивната жалба на ответника доводи неоснователни, по следните мотиви:

Първото поддържано от въззивника възражение за липса на сключен договор е направено за първи път от ответника с молба от 23.04.2020г. - след изтекъл срок по чл. 367 ГПК за депозиране на писмен отговор на исковата молба и на това основание е преклудирано, като поддържаните с писмения отговор възражения касаят само точното изпълнение на договора от ищеца.

Възражението е и неоснователно.

Видно от представените по делото писмени доказателства на дата 05.08.2016г. е сключено споразумение между директорите на областните дирекции по безопасност на храните, включително О. – Смолян, представлявано от директора С. Б.. Със споразумението директорите на О. са постигнали съгласие да се проведе обща за областните дирекции процедура по договаряне без предварително обявление за сключване на договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на умрели животни от регистрирани по ЗВД животновъдни обекти, на умрели животни и странични животински продукти, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди, както и убити животни при ликвидиране на заразни болести, на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход на територията на страната“. Страните по споразумението, включително и ответникът О. – Сливен, са заявили да упълномощават директора на 4

О. София – град да проведе процедурата по ЗОП по реда на договаряне без предварително обявление, както и да сключи договор от името и за сметка на отделните възложители – чл. 3 от споразумението. С чл. 5 от споразумението е предвидено дължимото възнаграждение по договора да се заплаща и да е за сметка на отделните възложители областни дирекции в процентно съотношение, както и заплащането да се извършва от отделните О. към изпълнителя- чл. 6.

Видно от приложения по делото договор № 23 от 17.08.2016г. в изпълнение на дадения с горното споразумение мандат директорът на Областна дирекция по безопасност на храните София – град сключва с „Екарисаж – Варна“ ЕООД договор след проведена процедура по обществена поръчка с цитирания в споразумението от 05.08.2016г. предмет, с допълнението, че се възлага обслужването на териториите на областите Варна, Добрич, Силистра, Бургас, Ямбол, Сливен, Ст. Загора, Хасково, Кърджали, Смолян, Пловдив, Пазарджик и Благоевград. С чл. 5 от договора е предвидено задължението на всяка О. да заплаща на изпълнителя съответния процент, посочен в споразумението между директорите на О. от 05.08.2016г. Уговореният начин на плащане е от всяка О. авансово в размер на 30 % от дяловото и участие, изчислено на база прогнозни месечни разходи до 15-то число на текущия месец и окончателно след представен до 10 – число на всеки следващ месец отчет и фактура.

С допълнително споразумение от 16.02.2017г. срокът за изпълнение на договора е удължен до сключване на договор въз основа на проведена от ЦУ на БАБХ открита процедура, но не повече от шест месеца.

Противно оплакванията по жалбата на ответника О. – Сливен, съобразно ясно изразената воля по горните споразумение и договор страни по договора от 17.08.2016г. на страната на възложител са всичките посочени в преамбюла на договора областни дирекции за безопасност на храните, на териториите на които с договора се възлага извършването на дейности от изпълнителя „Екарисаж – Варна“ ЕООД, а не само О. София – град, като директорът на последната областна дирекция и съобразно изричната воля на страните по договора е сключил същия в изпълнение на възложения му мандат със сключеното с директорите на останалите О. в страната споразумение от 05.08.2016г., включително от директора на О. – Сливен.

5

Волята за упълномощаване на директора на О. София – град да представлява останалите О., включително и ответника, при сключване на процесния договор е ясно разписана в чл. 3 от споразумението от 05.08.2016г., като съобразно постигнатото съгласие и на основание чл. 36, ал.

2 ЗЗД последиците от извършените от пълномощника правни действия възникват направо в правната сфера на представлявания, без да е необходимо последващо изявление от последния или друг фактически състав. Само теоретични и непочиващи на волята на страните, установима от представените по делото писмени доказателства, са доводите по жалбата на ответника за възможни правни фигури, които не са се осъществили при развитието на процесните правоотношения, предвид на което и като неотносими към спора същите няма да бъдат обсъждани от съда. Следва само да бъде добавено, че представляваният не е излязъл от дадения му мандат, а напротив извършените правни действия по сключването на договора за услуга с определения за спечелил кандидат в обществената поръчка са в точно изпълнение на зададените параметри с упълномощителната сделка, предвид на което и на основание цитираната норма на чл. 36, ал. 2 ЗЗД, а и тази на чл. 292, ал. 1 ЗЗД, уговорените с договора от 17.08.2016г. права и задължения са възникнали направо в правната сфера на ответника О. С., последният е страна по сделката и обвързан от същата включително от задължението за плащане на дължимото по договора възнаграждение в договорения за тази О. размер.