Решение № 255 от 13.07.2024, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. гр.Несебър, 13.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Д. при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело № 20232150100336 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Образувано e по искова молба вх. № 3595/12.04.2023 г. от В. А. К., гражданин на Руската Федерация, роден на ********** г. и Е. Д. Г., гражданка на Руската Федерация, родена на ********** г., чрез адв. В. Т. от САК, съдебен адрес: гр. ***, срещу Е. П. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, с искане да се приеме за установено по отношение на ответницата, че ищците са единствени собственици в равни дялове на Апартамент – жилище с ид. № ***, находящо се в гр. ***, с площ от 52,19 кв.м., ведно с 0,957 % ид.части от общите части на сграда с ид. № ***, чиято РЗП възлиза на 58,32 кв.м., въз основа осъществявано от тях владение в периода 22.07.2009 г. до 31.12.2019 г. – над десет години. Претендират се съдебни разноски.

В исковата молба се твърди, че ищците сключили предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот на 22.07.2009 г. със собственика „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, понастоящем – обявено в несъстоятелност и заличено от Търговския регистър. Договорената продажна цена за имота била 52 488 евро, като ищците изплатили надлежно общо 46 000 евро от нея, а за остатъка страните по сделката се споразумели да бъде изплатен до деня на изповядване на сделката. С анекс от 21.07.2011 г. страните предоговорили датата за сключване на окончателния договор да бъде 30.08.2013 г., вместо първоначално опредЕ.та – 01.04.2010 г. Заявява се, че до сключване на окончателен договор не се стигнало, поради факта, че сградата, в която се намира самостоятелния обект, нямала акт обр. 16 и поради нежеланието на продавача. Излагат се твърдения, че ищците владели процесния апартамент в периода от 22.07.2009 г. до края на 2019 г., като го считали за свой собствен – поддържали го, отсядали в него редовно, отдавали го под наем, предоставяли го за ползване на свои близки и роднини, заплащали всички консумативни разходи – ток, вода и такса за поддръжка на комплекса. В началото на 2022 г. ищците узнали, че е налице нов собственик на апартамента, като след извършени справки, установили, че процесният имот е преминал в собственост на „Е.В.“, ЕИК *** по силата на възлагателно 1 постановление от 31.07.2019 г., а впоследствие е бил прехвърлен на ответницата Д. на 21.04.2022 г. Предвид изложеното се аргументира правен интерес от исковото производство.

В предоставения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор вх. № 10693/14.11.2023 г. от ответницата Е. П. Д., чрез адв. Г. от БАК, съдебен адрес: гр. ***.

Взето е становище за недопустимост на исковете, предвид заявеното обстоятелство, че ответницата е във владение на процесния имот от датата на придобиването му от праводателя „Е.В.“ ЕООД. По същество се излагат подробни съображения за неоснователност на предявените искове, като се моли за отхвърлянето им. Оспорват се твърденията на ищците вцялост. Въвеждат се насрещни твърдения за наличието на годно правно основание за собствеността на ответницата по отношение на апартамента. Правят се подробни оспорвания на представените в приложение на исковата молба писмени доказателства.

По искане на ответницата с определение № 1426/07.12.2023 г. по делото съдът е допуснал привличането на нейна страна на третото ли-помагач „Е.В.“ ЕООД, ЕИК ***, конституирал го е като страна по делото и му е дал възможност да изрази становище по ищцовите претенции.

Със становище вх. № 680/19.01.2024 г. третото лице-помагач, чрез юрк. М. Г., сочи недопустимостта и неоснователността на исковете. Недопустимостта се аргументира с твърдения, че третото лице-помагач е предало владението върху процесния НИ на ответницата на 13.05.2019 г., на която датата е станало негов собственик и въз основа на предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове. Заявява се, че имотът е бил закупен от него във връзка с осребряване имуществото на „Е.“ ЕООД в производство по несъстоятелност, като на 18.07.2017 г. е бил извършен оглед на имота от оценител в производството по несъстоятелност и не е било установено обзавеждане или трето лице с противопоставими права в него. Посочва, че с констативен протокол по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ от 10.03.2009 г. на Община Несебър сградата, в която се намира процесния СОС била установена на етап груб строеж, което опровергавало ищцовото твърдение, че ищците са във владение на обекта от 22.07.2009 г. излагат се подробни правни съображения за отсъствието на доказателства за реализирано от ищците изискуемо по закон владение, годно да ги направи собственици, като се оспорват представените с исковата молба в подкрепа на претенциите писмени доказателства.

В проведени по делото открити съдебни заседания, ищците, чрез упълномощения си представител, поддържат претенциите и молят за уважаването им. С молба вх. № 5401/13.06.2024 г. ищците, чрез представителя си по делото, излагат подробно становище по съществото на спора, претендита съдебни разноски и представят списък по чл. 80 от ГПК.

Ответницата поддържа дадения отговор за неоснователност на ищцовите претенции в съдебно заседание чрез упълномощения си представител. Представя списък на разноските, които претендира да бъдат присъдени и релевира възражение за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение за представителството по делото.

Третото лице- помагач поддържа становището си по исковете в хода на процеса и чрез процесуалния си представител.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно съединени положителни установителени искове за 2 собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В тежест на ищците е възложено да докажат, че всеки от тях е съсобственик на спорния имот, делът си в съсобствеността, както и претендираното за това основание, вкл. твърденията за изтекла в полза на всеки от ответниците придобивна давност, като бъде установен периодът на владение – начален и краен момент, както и намерението на всеки един от ищците да владее спорната вещ като своя /анимус/ и действията на всеки един от тях, чрез които е демонстрирал това свое намерение, респ. на някои от тях за сметка на всички съсобственици /корпус/.

Предвид квалификацията на претенциите на ответницата е указано, че няма задължение да доказва правото си на собственост върху спорния имот, а единствено твърдените факти и обстоятелства във връзка с насрещното доказване и поддържаната защитна теза.

Придобивната давност е способ за придобиване на правото на собственост върху чужда вещ чрез фактическото упражняване съдържанието на това право в продължение на определено от закона време.

Съгласно нормата на чл. 79 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години, а ако владението е добросъвестно – с непрекъснато владение на пет години, като чл. 81 от ЗС предвижда, че давността се прекъсва със загубване на владението в продължение на повече от шест месеца.

Владението по смисъла на чл. 78 от ЗС следва да отговаря на признаците, установени в чл. 68 от ЗС, като владелецът държи вещта лично или чрез другиго като своя, непрекъснато, явно и необезпокоявано. Доказването на срока на владението се улеснява и от чл. 83 от ЗС, който въвежда оборимата презумпция, че ако се установи владението на едно лице в два различни момента, предполага се, че владението е продължило и в промеждутъка.

На основание чл. 82 от ЗС владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си, като хипотезите на присъединяване на владение са разнообразни. /в горния смисъл проф. Витали Е. Таджер, Вещно право на Република България, Част четвърта, Владение, изд. Софи-Р 2001, стр. 192-239/ В процесният случай ищците се позовават на недобросъвестно владение, което твърдят че са осъществявали спрямо процесния имот в периода 22.07.2009 г. до 31.12.2019 г. и доколкото са имали знанието, че не са собственици на същия предвид липсата на изповядана въз основа на подписан предварителен договор покупкопродажба.

Претенцията се явява изцяло неоснователна и недоказана, както по отношение на характеристиките на твърдяното владение, така и във връзка със заявения период на осъществяването му от ищците и по следните съображения:

Видно от представени от ответницата писмени доказателства – разрешение за строеж, констативен протокол по чл. 181 от ЗУТ, скица на АГКК /л. 123-125 от делото/, неоспорени от ищците, жилище с ид. № *** е разположено в сграда, за строителството на която е издадено разрешение от 27.12.2004 г. на Община Несебър в полза на „Е.“ ЕООД и която е констатирано към 10.03.2009 г., че е на етап груб строеж с нарочен акт в хода на строителството.

Същевременно, видно от представен от ищците предварителен договор от 22.07.2009 г. с „Е.“ ЕООД /л. 198 от делото/, дружеството-бъдещ продавач се е задължило да прехвърли на 01.04.2010 г. собствеността по отношение на процесния имот на бъдещите купувачи - ищците К. и Г., както и лицето Е. А.К., както и на същата дата да предаде владението на апартамента в напълно завършен вид „до ключ“ 3 на тримата купувачи К., Г. и Карабко.

Видно от Анекс от 21.07.2011 г. към предварителен договор за покупко-продажба от 22.07.2009 г. /л. 196 от делото/, съставляващ предполагаема субективна новация или заместване, едва с него се предвижда, че бъдещи купувачи на процесния имот са единствено и само ищците, като денят на окончателната сделка е определен на 30.08.2013 г. и на тази дата е предвидено да бъде предадено и владението върху имота.

Същевременно, ангажираните от ищците свидетели Новиков и Смельская предават пред съда изявления на ищците, че са купили апартамента, но не успели да го получат по документи. Заявяват, че отново от ищците знаят, че плащат за апартамента, вкл. ток и вода. Св. Новиков си спомня, че е виждал ищците да ползват апартамента 4-5 пъти в периода 2007-2019 г., но не помни точно кога. Същевременно, св. Смельская заявява, че почивала за пръв път в гр. Несебър през лятото на 2008 г., като тогава се запознала с ищците и те ползвали процесното жилище. Посочва още, че през 2008 г. ищците споделили, че са купили апартамента през 2007 г., както и че е виждала близки и роднини на ищците или самите ищци да ползват процесния имот през определени периоди от време в рамките на 2008-2018 г..

Така, предвид анализа на доказателствата, представени от ищците за доказване началния момент на давностното владение, съдът намира, че същите не са годни да установят правнорелевантния факт, че В. К. и Е. Гаус са във владение на жилище с ид.

№ *** от датата 22.07.2009 г. с манифестирано своително намерение. На първо място съмнение в това твърдение поражда официалната констатация на служителите в отдел ТСУ при Община Несебър, че сградата, в която същият се намира, към 10.03.2009 г. е била на етап груб строеж /Акт № 14/ – конструктивно построена, с изпълнени ограждащи стени и покрив, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи, но незавършена /съгл. пар. 5, т. 46 от ДР на ЗУТ/ т.е. негодна за обитаване.

Следва да се отбележи, че до въвеждане на сграда в експлоатация законодателят предвижда снабдяването с още два акта – Акт № 15 /установяване годността на строежа/ и Акт № 16 /въвеждане в експлоатация/, като съдът по опитно правило счита, че е малко вероятно дори административното преминаване на тези етапи в рамките на три-четири месеца. Същевременно, видно от предварителния договор от 22.07.2009 г., на страната на купувачите има и трето лице с равни на тези на ищците права /1/3 ид.ч./ по отношение на бъдещата продажба на собственост. Първият установен момент, в който е налице конкретна договореност за бъдеща продажба между продавача „Е.“ ЕООД и ищците досежно процесния апартамент е с Анекс от 21.07.2011 г., като дори и с него не се установява предаване на владението върху имота, а изрично се договаря бъдеща дата, на която това да се осъществи. Съдът не кредитира с доверие сведенията на св. Смельская, че е виждала ищците да ползват апартамента през 2008 г., доколкото с неуспорения приет по делото протокол по чл. 181 от ЗУТ е установено, че същият не е бил годен за обитаване към 10.03.2009 г. Същевременно, нито св. Новиков, нито св.