Решение № 4 от 03.01.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Видин, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20231320101844 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на Р. Н. И. от гр. ******, чрез адв. Р. Р. против Гаранционен фонд - София, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК.

Твърди се от ищеца, че срещу него е образувано изпълнително дело № 202372404000108 по описа на Ч. Т. на основание изпълнителен лист от 24.01.2001г. на Окръжен съд – Видин, издаден въз основа на решение по гр.д. № 186/1999г., с което ищецът е осъден солидарно да заплати на ответника главница в размер на 1013.23 лева, ведно с мораторна лихва от 141.83 лева за периода от 18.05.1998г. до 19.04.1999г., ведно със законна лихва върху главницата, която е в размер на 2867.01 лева за периода от 19.04.1999г. до 11.04.2023г.

Посочва се, че предходното изпълнително дело е прекратено с последно действие от 10.12.2008г. От прекратяването на предходното изпълнително дело до образуване на настоящото изпълнително дело са изминали 15 години, през който период кредиторът е бездействал, поради което вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумите по процесния изпълнителен лист, въз основа на които е образувано изпълнителното дело, като погасени по давност.

Ответникът в указания срок е подал отговор на исковата молба, с който е посочил, че исковата претенция е частично допустима само за сумите по издадения изпълнитлен лист, а именно 1013.23 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.04.1999г. до окончателното плащане, както и сумата от 141.83 лева.

Оспорил е исковата претенция като неоснователна поради това, че давността е била 1 спряна по време на извънредното положение, както и поради това, че ищецът е солидарно отговорен заедно с още един длъжник.

По делото са събрани писмени доказателства, приложени са преписи на изп.д. № 20087240400480 и на изп. д. № 202372404000108, и двете по описа на ЧСИ – В. Т..

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа страна :

Установява се, че в полза на ответника Гаранционен фонд е издаден изпълнителен лист от 24.01.2001г. по гр.д. № 186/1999г. по описа на РС – Видин против Г. Ч. Г. и ищеца Р.

Н. И. за сумата от 1 155 098 лева /стари/, представляваща обезщетение и ликвидационни разходи по щета № 161/06.04.1998г., от която сума главница 1 013 260 стари лева и мораторна лихва в размер на 141 838 стари лева за периода 18.05.1998г. до 19.04.1999г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.1999г. до окончателното издължаване, както и направените разноски в размер на 65 деноминирани лева.

От представения препис на изпълнително дело № 20087240400480 по описа на ЧСИ – В. Т., се установява, че същото е образувано въз основа на издадения изпълнителн лист по посоченото по-горе дело. Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от ответника на 20.11.2008г.

Съдебният изпълнител е наложил запор върху притежавани от длъжника МПС – пет на брой , видно от писмо от 05.12.2008г. до сектор КАТ – Видин, както и е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника със запорно съобщение от 10.12.2008г., но с писмо от 11.12.2008г., от Община Видин е отговорено, че длъжникът не работи при тях от 01.01.2008г.

На длъжника Р. И. по изпълнителното дело и ищец по настоящото дело е връчена ПДИ на 12.12.2008г. при отказ да я получи.

С молба вх. № 02820/02.03.2023г. взискателят е поискал връщане на изпълнителния лист. С разпореждане от същата дата съдебният изпълнител е прекратил производството по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК и е разпоредил връщане на изпълнителния лист.

Преди това, с молба вх. № 02685/28.02.2023г. взискателят е поискал ново проучване на длъжника и налагане на запори и възбрани. По тази молба няма произнасяне от съдебния изпълнител.

Второто изпълнително дело № 202372404000108 е образувано въз основа на молба вх.

№ 03193/09.03.2023г. от взискателя. По това изпълнително дело по отношение на ищеца – длъжник са извършвани изпълнителни действия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на 2 съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник.

Предявеният иск е допустим, тъй като предмет на разглеждане са именно вземанията на ответника по издадения на 24.01.2001г. изпълнителен лист- главнция, мораторна лихва и законна лихва върху главницата, считано от 19.04.1999г. , която към дата 11.04.2023г. възлиза на сумата от 2 867.01 лева. В този смисъл, възраженията на ответника относно допустимостта на иска са неоснователни.

Искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен, а в тежест на ответника е да докаже, че правото на принудително изпълнение съществува. Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по изпълнителното е да установи, че са налице предпоставките за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.

Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС “Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“

Съгласно същото ТР, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие

Съгласно ТР № 3/2020г. от 28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

В настоящия случай, първото изпълнително дело № 480/2008г. по описа на ЧСИ – В.

Т., е образувано на 20.11.2008г. преди постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. Делото е образувано срещу двама солидарни длъжници, единият от които е ищецът. Изпълнителното действие по отношение на ищеца - длъжник е наложен запор върху МПС –та през месец декември 2008г. На длъжника е била връчена ПДИ на 12.12.2008г. След тази дата 3 изпълнителни действия по отношение на този длъжник не са извършвани и съдебният изпълнител е следвало на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК да прекрати производството по делото по отношение на него. Същият не е сторил това, а е прекратил производството на друго основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК едва на 03.03.2023г. Настоящият съдебен състав приема, че по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното дело е прекратено по отношение на ищеца - длъжник, считано от 12.12.2010г., тъй като в продължение на две години не са извършвани изпълнителни действия по отношение на него. От този момент започва да тече нова погасителна давност за вземането. Същата е петгодишна и е изтекла през м. декември 2015г. Второто изпълнително дело е образувано едва на 09.03.2023г. след като погасителната давност е вече била изтекла.

За пълнота, макар доводи в такава насока от ищеца да не са изложени, съдът намира, че следва да отбележи, , че погасителната давност за вземането по издадения изпълнителен лист е изтекла още към момента на образуване на изпълнителното дело през 2008г., тъй като изпълнителният лист е издаден на 24.01.2001г. Давността е всякога пет годишна, но тъй като не се прилага служебно, настоящият съдебен състав ще следва да се ограничи само до изложеното в исковата молба .

Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за прекъсване или спиране на течащата в полза на ищеца погасителна давност след прекратяване на изп.д. № № 480/2008г., считано от 12.12.2010г. на основание настъпила перемпция. Неоснователни са възраженията му в насока, че в периода на извънредно положение давност не е текла.

Принципно по време на извънредното положение за периода от 13.03.2020г. до 14.06.2020г. давност не е текла, но това е неотносимо към случая, тъй както както бе посочено – по горе, погасителната давност по отношение на ищеца е настъпила много преди посочения период.

С оглед на гореизложеното, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.

С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за платена държавна такса в размер на 163.50 лева, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лева. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като с оглед материалния интерес и правната и фактическа сложност на делото, така определеното възнаграждение е в минималните размери на НМАВ.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск, че ищецът Р. Н. И. с ЕГН ********** от гр. ******, ул. ****** не дължи на Гаранционен фонд – София, Булстат 121446665 , ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4 сумата в размер на 1013.23 лева - главница, мораторна лихва от 141.83 лева за периода от 18.05.1998г. до 19.04.1999г., 4 ведно със законна лихва върху главницата в размер на 2867.01 лева за периода от 19.04.1999г. до 11.04.2023г., по издаден изпълнителен лист от 24.01.2001г. по гр.д. № 186/1999г. по описа на РС - Видин.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд – София, Булстат 121446665, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4 да заплати на Р. Н. И. с ЕГН ********** от гр. ******, ул. ****** разноски в общ размер от 613.50 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ОС -Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________

5