Решение № 73 от 06.06.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Велико Търново, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500095 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозирани въззивни жалби срещу Решение № 134/ 18.10.2021 г. по Гр.д. № 467/ 2020 г. по описа на ОС – Ловеч, с което съдът е осъдил ДП „Фонд затворно дело“ – София и „Еврокварт“ ООД гр. Троян да заплатят солидарно на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД на М. Г. Н. сумата 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от претърпяна на 09.03.2016 г. трудова злополука по време на работа в цех към ЗО „Атлант“, ведно със законната лихва върху нея от датата на увреждането до окончателното плащане, като е отхвърлил исковата претенция за разликата над този размер до претендирания от 200 000 лв.

Жалбоподателят М. Г. Н. обжалва решението в отхвърлителната му част. Счита решението за неправилно. Съдът правилно приел, че са налице основанията за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците, защото събраните по делото доказателства установявали, че те със своите действия/ бездействия са застрашили живота му, поставяйки го в неподходящи условия, без да му е извършен инструктаж и да му е осигурено работно облекло и са му причинили твърдените с исковата молба вреди. Неправилен обаче бил изводът му за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат чрез проявена от него груба небрежност по време на работата. Вредата настъпила единствено поради непроведен инструктаж, неосигуряване на работно 1 облекло и необезопасяване при работа с машината. По делото било установено, че дейността, извършвана от пострадалия, изисква участието на двама души. Неправилно съдът определил и размера на дължимото обезщетение, което не било съобразено с претърпените болки и страдания и поради това не съответствало на принципа за справедливост. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено.

Жалбоподателят „Еврокварт“ ООД обжалва решението в частта, с която е осъден да заплати солидарно с ДП „Фонд затворно дело“ – София обезщетение на ищеца за причинени неимуществени вреди. Счита за незаконосъобразен и несъобразен с доказателствата по делото извода на съда за осъществяване на фактическия състав за ангажиране на отговорността му. Неправилно съдът приел, че на ищеца не е проведен първоначален инструктаж. Вещото лице по приетата графологическа експертиза заявило, че не може да даде отговор дали подписът в книгата за инструктаж е на ищеца, което не означавало, че Н. не е положил подписа, защото разпитаните свидетели дали показания, че именно той се е подписал там, а при ДП „Фонд затворно дело“ са налични данни, че той е изведен от общежитието именно за провеждане на инструктаж. Излага, че за доказването на извършен инструктаж са допустими всякакви доказателства, а не е въведена форма за доказване чрез полагане на подпис в книга за инструктаж. Доказано било също така, че ищецът е разполагал с възможност да се снабди с ръкавици, каквито били оставени на разположение на работещите и те можели да ги получат и ползват без ограничение, но отделно от това, в случая при инцидента той бил с поставени ръкавици, за което свидетелствал св. В. С.. Инспекция по труда при извършената проверка по повод злополуката също не установила никакви допуснати от дружеството нарушения на трудовото законодателство. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски.

Жалбоподателят ДП „Фонд затворно дело“ обжалва решението в частта, с която е осъден да заплати солидарно с „Еврокварт“ ООД обезщетение на ищеца за причинени неимуществени вреди. Излага, че не е нито работодател на пострадалия, нито е възложител на работата, при полагането на която той е претърпял злополука, нито е възложител на „Еврокварт“ ООД, поради което счита за неправилен извода на съда за осъществяване на фактическия състав на чл.49 ЗЗД за ангажиране на неговата отговорност. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и съдът да отхвърли исковата претенция спрямо него. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Това се отнася и до жалбата на ДП „Фонд затворно дело“, постъпила пред въззивния съд, който е извършил надлежното й връчване след констатирано допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд по връчване на книжата по делото на този 2 ответник.

Жалбоподателите М. Г. Н. и „Еврокварт“ ООД са подали отговор на въззивната жалба на насрещна страна със заето становище за нейната неоснователност.

В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид оплакванията на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира следното:

Безспорно е установено, че между Държавно предприятие "Фонд ЗД" /ДПФЗД/ и „Еврокварт“ ООД гр. Троян е сключен договор за отдаване на труд от 22.11.2015 г., по силата на който ДПФЗД е поело задължение да предостави на „Еврокварт“ ООД петдесет броя лишени от свобода лица от средносписъчния брой на Затвора – Ловеч и Затворническо общежитие /ЗО/ „Атланта“ гр. Троян за извършване срещу възнаграждение на работа като шлосери, заварчици и общи работници на обект в гр.

Троян, а „Еврокварт“ ООД е поело задължение да осигури работата, за която наема предоставени лица, да поеме цялото техническо ръководство, указанията и контрола върху производствения процес, да осигури комунално-битовите условия на труд през времето на работния ден, да провежда периодично необходимите инструктажи съгласно нормативните изисквания по техническата и противопожарна безопасност и хигиената на труда, да контролира спазването на техническите правила, да осигури за своя сметка специално работно облекло, обувки и лични предпазни средства и да осигури и поддържа в изправност необходимите машини, съоръжения и инструменти, свързани с възложената работа, упълномощен представител, за какъвто е посочен управителят на дружеството Г. С. Л., да възлага пряко и да ръководи лишените от свобода лица при изпълнението на възложената им работа, както и да отговаря за обучението им – чл.7 т.3. В чл.7 т.7 е договорено, че в случай на трудова злополука с лишен от свобода, упълномощените представители на страните по договора незабавно съставят протокол, установяват причините и обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, вида на увреждането, като в тридневен срок възложителят изготвя декларация за трудова злополука. ДПФЗД съгласно чл.6 т.2 има право да проверява и контролира изпълнението на поетите по договора задължения на възложителя, свързани с условията на труд на предоставените лица лишени от свобода.

На основание на договора на ищеца Н. – на 49 г., който към него момент е 3 изтърпявал наказание лишаване от свобода в ЗО „Атланта“ гр. Троян, със заповед на началника на ЗО е разрешено да полага труд в цех на „Еврокварт“ ООД, находящ се на територията на ЗО, считано от 19.11.2015 г. Н. е полагал труд като общ работник на листоотрезна машина – гилотина за рязане на ламарина. Не е спорно, че на 09.03.2016 г. около 8.30 ч. при работа с машината Н. е претърпял злополука – при вдигане/ завъртане/ обръщане на лист ламарина, той се приплъзнал и един от ръбовете му е прорязал ищеца в областта на шията вляво. За механизма не са събрани гласни доказателства на свидетели – очевидци и съдът възприема посочения в приложения протокол за трудова злополука механизъм, който не се спори от ищеца. Работата с процесната машина е описана от св. М. К. – началник „Пресов цех“ и св. А. А. – служител, който заедно с К. организира работата в цеха: палетизирани от производителя ламаринени листи с размер 1м х 2м и тегло около 10 кг се доставят до маса, която е до машината и на нейната височина, и оттам се издърпват на ръка към самата машина. На машината работят двама души, като единият подава листите от единия край, а другият подрежда детайлите, получени след отрязването. Сочат, че няма причина ламаринения лист да се вдига и да се върти и такива действия са в нарушение на правилата за безопасност. Тъй като машината не изхвърля стружки, работниците ползват като предпазно облекло само ръкавици със силиконови топчета, за да не се плъзгат детайлите. Св. А. сочи, че ръкавиците се сменят всеки понеделник, а ако се скъсат, всеки може да получи нови, достъпни на две места в сградата. Представено е извлечение от книга, видно от което през м.05. на ищеца са давани ръкавици срещу подпис. Относно обстоятелството бил ли е ищецът с ръкавици при настъпване на инцидента липсват събрани доказателства. Приложените към преписката за трудова злополука обяснения на работници – очевидци не могат да бъдат ценени, защото представляват писмени свидетелски показания, каквито са недопустимо доказателствено средство. Св. К. и св. А. са лицата, на които е възложено извършването на инструктаж на работниците. Св. К. дава показания, че първоначалният инструктаж се извършва на място в цеха, в първия ден на идване на работа от съответното лице, провежда се периодичен инструктаж на три месеца, а ръководителите извършват и ежедневен инструктаж. Св. А. посочва, че при инструктиране се подписват и лицето, направило инструктажа, и инструктирания работник. Отделно на всяка машина имало залепен инструктаж, подписан от работодателя. Св. К. е категоричен, че е извършил инструктаж на Н. на 07.01.2016 г., както е отразено в книгата за инструктаж под № 61. Това станало в цеха, като са присъствали и лишените от свобода Г. Ж. и П. З., които видно от книгата са се подписали като инструктирани на същата дата съответно под № 53 и № 70, заедно с още 21 лица. Св. Г. Ж. потвърждава, че инструктаж се извършва още в началото след като ги изведат на работа, като им се разяснява работата и с какво да внимават и се подписват срещу имената, вписани от цивилния, който им прави инструктажа. Твърди, 4 че заедно с П. З. са били, когато Н. се подписал, но сочи, че инструктажът бил извършен от „бат Наско“ – св. А.. Поради оспорване на подписа, положен в книгата за инструктаж срещу името на ищеца, по делото е приета съдебно-графологическа експертиза. Вещото лице е дало заключение, че не може да се даде отговор на въпроса дали подписът е положен от Н.. От изискана от ЗО справка – таблица за отчитане явяването на работа през м.01.2016 г. се установява, че на 07.01.2016 г. нито ищецът, нито св. Г. Ж., нито соченото лице П. З. са били на работа, като през м.януари последните не са работили в дружеството в едни и същи дни, т.е. не са били в цеха в един и същи ден. В придружителното писмо от началника на сектор ЗО е посочено, че на 07.01.2016 г. Н. не е бил извеждан на работа. В писмо от ръководителя на ДПФЗД е посочено, че той е започнал работа през м.02.2016 г.

Не е спорно, че във връзка с получената травма на ищеца по спешност, при венозна анестезия, е проведено хирургическо лечение, изразяващо се в почистване на раната, ревизия в дълбочина и след като не са установени наранявания в дълбочина, същата е зашита и е поставена стерилна превръзка. Изписан е същия ден – на 09.03.2016 г., на 21.03. са свалени конците, като е отразено, че той е в добро общо състояние, със спокойна постоперативна рана, а на 23.03. той се е върнал на работа.

Лекарят на Затвора св. д-р П. излага, че при инцидента се притеснил да не е срязана артерия и придружил пострадалия до болницата, но се оказало повърхностна рана, която била обработена за около 40 мин, поставена му била лепенка с йодасепт и цитопласт и не се изисквали последващи промивки. Лично завел Н. за сваляне на конците и нямало проблеми и инфекции. В състоянието му нямало нищо спешно, даван му бил „Аналгин“ при поискване. От приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че порезната рана е причинила на ищеца временно разстройство на здравето, като той е чувствал болки и ограничения при движение на шията в рамките до три седмици. Вещото лице е посочило, че в наранената област се намират магистрални кръвоносни съдове, увреждането целостта на които може да доведе до летален изход, но в случая те не са засегнати и животът на Н. е нито един момент не е бил застрашен.