Решение № 309 от 29.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330202011 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателно постановление /НП/ № 688347-F642959/26.01.2023г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „ВАГОС“ EООД, ЕИК 206427655, със седалище и адрес на управление гр.П.

****, представлявано от В.Г.Г., ЕГН ********** на основание чл.179, ал.1, пр.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700 /седемстотин/лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят „ВАГОС“ EООД, по съображения изложени в жалбата си, моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание се представлява от адв. А., който поддържа жалбата и претендира разноски.

Административнонаказващият орган чрез гл. юрк. С. пледира за потвърждаване на НП. Претендира присъждане на сторените по настоящото производство разноски.

Пловдивският районен съд - VІI н.с., като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 16.11.2021 г. след извършена служебна проверка от служители на ТД на НАП – Пловдив било установено, че жалбоподателят „ВАГОС“ EООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило законоустановения срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАППловдив за данъчен период 01.10.2021 г. – 31.10.2021 г., а именно до 15.11.2021 г., включително.

Справката-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС не била подадена в ТД на НАП Пловдив и към момента на съставяне на АУАН.

Констатираното било квалифицирано като нарушение на чл.125 ал.5, вр. чл. 125 ал. 1 от ЗДДС, за което на 11.02.2022 г., срещу жалбоподателя и в негово отсъствие бил съставен АУАН № F642959/11.02.2022г. от св. Ф. Д. И., на длъжност „***“ в НАП при ТД гр.Пловдив.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, с което наказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактология по случая и на основание чл. 179 ал. 1 пр. 1 от ЗДДС наложил на „ВАГОС“ ЕООД административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв. за нарушение на чл. 125 ал. 5, вр. чл. 125 ал. 1 от ЗДДС.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел бе разпитана актосъставителят Ф. Д. И., която потвърждава отразените в акта констатации. Допълва, че поканите за съставяне на акта не са били връчени и са се върнали в цялост, като е бил издаден и акт за неподаване на отчетните регистри за същия период.

Съдът кредитира показанията на св. И. като достоверни и съответстващи на писмените доказателства по делото, служещи за установяване на обективната истина.

От събраните по делото доказателства съдът приема, че действително за данъчен период 01.10.2021г.-31.10.2021г. жалбоподателят „ВАГОС“ EООД не е спазило законоустановения срок до 15.11.2021г. да подаде справкадекларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив, с което не е изпълнил задължението си по чл.125 ал.5, вр. чл.125 ал.1 от ЗДДС, като обстоятелствата, при които е осъществен съставът на изследваното нарушение не се оспорват от никоя от страните по делото.

2

Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на дееца и които се явява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Това е така, тъй като в конкретния случай актът е бил съставен в отсъствие на нарушителя, като до него са били изпратени общо две покани с изх. № 70-00-12852-254/29.12.2022г. и № 70-00-12852-253/29.12.2022г. - една единствена за съставяне на АУАН до адреса на дружествтото и още една на представителя му и те са се върнали в цялост като непотърсени. Тези обстоятелства сами по себе си са в пълно противоречие с разпоредбата на 43, ал. 6 от ЗАНН, която сочи, че когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. В случая щателно издирване не е било извършено по простата причина, че както се посочи жалбоподателят е бил потърсен по един единствен път на посочените от него адреси и то в един и същи ден. В протокола за извършеното посещение липсват данни, че жалбоподателят е напуснал посочения адрес или да е непознато лице, а единствено, че не служителите на НАП не намерили фамилията на представляващия, защото звънците били означени само с цифри. Не е била събрана информация и от никое лице от живущите или обитаващите сградата по отношение на него. Извършеното чисто формално посещение, ограничено до пространството пред сградата, без да е била събрана информация или положени дължимите усилия за установяване дали жалбоподателят е познат на този адрес, представлява компрометирано действие, което остава далеч от изискването за щателно дирене. Не е достатъчно лицето инцидентно да не е било открито на известния по делото адрес, а да се констатира, че трайно е преустановило връзката си с него. По несъмнен начин е било необходимо адресите да са били посетени няколкократно, но не по-малко от два пъти на всеки адрес и то в различно време, като ако това е било извън ресурса на НАП е можело да се поиска съдействие от полицейските органи, които разполагат със законоустановени правомощия и механизми за издирването и намирането на съответно лице. Според тълкуването дадено от Върховния съд, а впоследствие и Върховния касационен съд на Република България в редица 3 решения във връзка с чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК (отм.);, приложим по препращане от чл. 84 от Особените разпоредби на ЗАНН, "щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява в продължителен период от време.

Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР. В конкретния случай това не е било сторено. Следователно щателно издирване не било осъществено, поради което съдът приема, че на 26.07.2022 г. производството не е било спряно законосъобразно. От тук се стига до извод, че на 26.01.2023 г., когато е било издадено обжалваното наказателно постановление, шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е бил изтекъл, с което се е погасила възможността да бъдат реализирани правомощията на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо (в този смисъл Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд).

Отделно от горното самото спиране на производството е било осъществено от некомпетентен орган. По делото е приложено разпореждане за спиране на административнонаказателното производство като то е било издадено от заместник-директорът на ТД на НАП Пловдив-АНО. При липсата на детайлна уредба кой и как следва да спре производството преди връчване на акта за установяване на административно нарушение и при тълкуване на нормата и мястото на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН съдът приема, че компетентен да извърши спиране на производството е актосъставителят, тъй като мястото на правната норма е в раздел I Общи положения от глава трета Производство по установяване на административните нарушения, налагане и изпълнение на административните наказания на ЗАНН (така изрично Решение № 383 от 4

13.02.2014 г. по к. а. н. д. № 3681/2013 г. на Административен съд – Пловдив;

Решение № 900/29.04.2021 г. по к. а. н. д. № 669/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив).

На следващо място съществено процесуално нарушение е било допуснато и чрез съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, но без да са налице предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно последната, за да се състави АУАН в отсъствие на нарушителя, той трябва да е известен, но да не може да се намери или след покана да не се явява за съставянето на акта. Фактът на отправените покани до жалбоподателя беше доказан по делото, а именно покани с изх. № 70-00-12852-254/29.12.2022г. и № 70-0012852-253/29.12.2022г., но с чисто формалното действие по изпращането на по една покана до всеки от двата адреса процедурата по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН не е спазена. Съгласно чл. 84 ЗАНН за връчването в процеса по ЗАНН субсидиарно приложение намират правилата на НПК. В процесния случай липсват доказателства за връчването на поканите. Всички са върнати с отбелязване „непотърсена“. Същевременно съгласно трайната съдебна практика връщането на пратката с подобно отбелязване не е достатъчно за да намери приложение фикцията на чл. 40, ал.2 ЗАНН. Така - Решение № 7288 от 16.06.2021 г. по адм. д. № 50/2021 на Върховния административен съд, Решение № 15652 от 16.12.2020 г. по адм. д. № 8011/2020 на Върховния административен съд.

Посоченото налага извод за нередовност на връчванията на поканите за съставяне на АУАН, респективно за опороченост на процедурата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН, доколкото АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя не въз основа на несъмнени данни, че трайно е напуснал адреса, който е заявил в ТР, а на база на недопустимо предположение и невръчени пощенски пратки, които не са оформени съгласно общите условия, приложими за пощенския оператор.

Предвид горното, обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представен договор за правна защита и съдействие.

Видно от последния, страните по него са договорили възнаграждение в 5 размер на 400 лева, което е било изплатено изцяло и в брой. Затова и разноски следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя, съобразно правилото на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – т. е. в минимално предвидения в наредбата размер съобразно с обжалваемия интерес до 1000 лв., а именно от 400 лв., който размер е бил валиден към датата на сключване на договора. Ето защо, така претендираните разноски следва да бъдат присъдени в полза жалбоподателя, като искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 688347-F642959/26.01.2023г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „ВАГОС“ EООД, ЕИК 206427655, със седалище и адрес на управление гр.П.

****, представлявано от В.Г.Г., ЕГН ********** на основание чл.179, ал.1, пр.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700 /седемстотин/лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на „ВАГОС“ ООД, ЕИК 206427655, със седалище и адрес на управление гр.П.

****, представлявано от В.Г.Г., ЕГН ********** сумата в размер на 400 лева, представляваща сторените по делото разноски пред настоящата съдебна инстанция.