Решение № 1176 от 29.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1176 гр. Пловдив, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330201693 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4006713, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на В. Н. Д., с ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 400/четиристотин/ лева.

По съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния й представител, жалбоподателят

В. Н. Д., оспорва констатациите в издадения срещу нея Електронен фиш /ЕФ/. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, в писмено становище излага съображения за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и пледира за намаляването му до минимално предвидения такъв. Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско 1 възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На 22.08.2020 г. в 08:38 часа в Община Марица жалбоподателят В. Д. управлявала МПС - лек автомобил "Пежо 207", с рег. № ***** по път ІІ-64.

При км 50+000 в посока гр.Карлово към гр.Пловдив скоростта й била 103 км/ч. Същевременно при км 49+800 имало поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта до 60 км/ч. Скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил била установена и заснета с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 529, монтирана в служебен автомобил, за което бил изготвен съответния снимков материал.

За така установеното нарушение жалбоподателят, като собственик на МПС, с което е извършено нарушението, била санкционирана с налагане на административно наказание – глоба в размер на 400 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП. Жалбоподателят не е посочила лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползвала от правото си да обжалва така издадения против нея Електронен фиш.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви.

От събрания по делото доказателствен материал не се установява на процесната дата и място с МПС - лек автомобил "Пежо 207", с рег. № ***** да е извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за превишаване на разрешената скорост с 43 км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26.

Напротив, представеното по делото писмо изх.№ 11-00-585/22.06.2022г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – Пловдив изрично посочва, че на процесния участък, посочен като място на нарушението /км 50+000/, дясно платно, няма поставени никакви пътни знаци, в това число и пътен знак В26. Отново от писмото се установява, че 2 такъв пътен знак е поставен на км 49+800, непосредствено преди участъка от пътя, за който се отнася забраната и действието му се изчерпва при км 49+960, където има кръстовище и се прилага правилото на чл.61, ал.3 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.

Също така се посочва, че към пътен знак В26 няма табела Т2, оказваща зоната му действия. В случая при нарастване на километража в посока от с.Труд към гр.Пловдив и с оглед посоката на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, въведената забрана с пътен знак В26, няма действие за ограничаване на скоростта по отношение на мястото на нарушението. Нещо повече, при посока на управление на процесното МПС от гр.Карлово към гр.Пловдив, отбелязаното в ЕФ място на нарушението се намира след участъка, в който действа забраната на пътен знак В26.

При това положение се налага извода, че на процесното място и време е действало общото ограничение, предвидено в закона, а именно от 90 км/ч за извън населено място за съответната категория ППС, което се явява нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не на посочените в ЕФ разпоредби на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Предвид тази констатация и с оглед установената наказуема скорост, която е 103 км/час, след отчетения толеранс от минус 3% в полза на водача, то наказуемото превишение се явява 13 км/час, за което съгласно чл. 182, ал.

2, т. 2 от ЗДвП приложимата санкция е 50 лева.

Съгласно трайната съдебна практика в случаи като процесния, когато се установи, че няма валидно въведено специално ограничение на скоростта с пътен знак В26, поради което важи общото ограничение на скоростта от 90 км/час извън населено място, като действителната величина на наказуемото превишение е по-ниска от вменената с ЕФ, се касае за типичен случай на закон за по-леко наказуемо нарушение. В случая няма съществено изменение на обстоятелствената част, доколкото установената промяна във фактите е изцяло благоприятна за дееца, поради което Районният съд следва да изпълни правомощията си по ТР № 8 от 16.09.2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 като преквалифицира нарушението и намали размера на наложената глоба от 400 лева на 50 лева.

За пълнота на решението, следва да се посочи, че издадения ЕФ съответства на одобрения със заповед на Министъра на вътрешните работи 3 образец и съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.

Необосновано е твърдението за липсва на достатъчно данни, от които да се направи точен извод за мястото на извършване на нарушението. Мястото на деянието е описано в ЕФ с достатъчно яснота и конкретика, от която става ясно, че е извън населено място, конкретизирано и с отбелязване на посоката на движение на МПС.

Възражението за липсата на дата на издаване на ЕФ е също необосновано, доколкото датата не е сред законово предвиденото съдържание на ЕФ и не съставлява пропуск при издаването му, като не води до съществено нарушение на процесуалните правила.

На следващо място съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП на връчване на нарушителя подлежи само електронният фиш, не и снимковият материал към него. За снимковия материал е достатъчно, че е приложен по административнонаказателната преписка, което позволява на съда да направи преценка за законосъобразност на електронния фиш, което се отнася и за протокола за използване на техническото средство. Ето защо възражението на жалбоподателя за нередовно връчване на ЕФ поради липса на приложена към него снимка, съдът намира за неоснователно.

Представено е доказателство за изпълнение на чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., а именно протокол за използване на АТСС. С оглед вида на използваното измервателно средство, което се поставя за работа в лек автомобил, не се изисква изготвянето на снимка на уреда, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата е адресирана до онези АТСС, които са разположени на участък от пътя, каквито са например т.нар.“триножници“.

Използваното АТСС е одобрен тип средство за измерване, вписано в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835, свидетелство за което е приетото като писмено доказателство по делото писмо на БИМ. Макар приложеното в преписката удостоверение за одобрен тип да е с изтекъл срок на валидност към датата на нарушението, техническото средство се счита за одобрен тип съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията. Мобилната система за видеоконтрол е преминала последваща проверка, за което е съставен Протокол от проверка, приложен също по преписката.

4

Доказана е и собствеността на управлявания лек автомобил с представената справка от база данни КАТ за служебна промяна на регистрацията на МПС и собственици на превозното средство.

С оглед изложените съображения ЕФ следва да се измени, като нарушението се преквалифицира и глобата се намали от 400 на 50 лева.

При този изход на спора на основание чл.63д от ЗАНН, вр. чл.143 от АПК, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78 от ГПК право на разноски имат и двете страни съразмерно с уважената част от претенцията им.

Ако ЕФ бе изцяло потвърден, предвид фактическата и правна сложност на делото, която не е висока и начина на участие на въззиваемата страна само с писмено становище съгласно чл.63д от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП на въззиваемата страна би се дължало юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 80 лева. Пропорционално на потвърдената част от ЕФ следва да й се присъдят 1/8 от този размер или 10 лева.

Съответно жалбоподателят е доказал заплащането на 300 лева адвокатски хонорар, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума. По съразмерност следва да му се присъдят 7/8 от тази сума или 262,50 лева.

Мотивиран от гореизложеното Съдът,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4006713, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на В. Н. Д., с ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 400/четиристотин/ лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние от нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП в нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и ИЗМЕНЯ основанието за наложената санкция от чл.182, ал.2, т.5 5 от ЗДвП в чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 400 на 50 лева.

ПОТВЪРЖДАВА електронния фиш в останалата част.

СЪЖДА В. Н. Д., с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР гр.

Пловдив сумата в размер на 10 /десет/ лева, представляваща съдебни разноски за осъществена юрисконсулска защита.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Пловдив да заплати на В. Н. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 262,50 /двеста шестдесет и два лева и петдесет стотинки/лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6