Решение № 117 от 11.07.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Кюстендил, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20221500500146 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Б. В. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. К., кв. „***“, бл. ***, ***, чрез пълномощника адв. Е.Й., насочена против Решение № 551 от 30.12.2021 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1686/2021 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС – Кюстендил е признал за установено в отношенията между страните, че Б. В. Н. дължи и следва да заплати на „***“ ЕООД следните суми: сумата в размер на главница в размер на 3392.29 лв., дължима по Договор, договорно възнаграждение в размер на 1244.45 лв., (за периода 15.03.2020 г. – 03.04.2021 г.); лихва за забава в размер на 536.29 лв., (за периода 16.02.2020 г. – 03.04.2021 г.); законна лихва върху главницата в размер на 160.96 лв., дължима от 03.04.2021 г. - датата на предсрочна изискуемост до 23.06.2021 г.; ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 23.06.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д.

№ 1266/2021 г. на КРС, по силата на която посочените суми е следвало да бъдат заплатени от Б. В. Н. и Р.Б. Н.а, (досежно последната заповедта е влязла в законна сила поради липса на постъпило възражение), като е оставил без уважение като неоснователна и недоказана претенцията на „***“ ЕООД да бъде установено, че Б. В. Н. дължи и следва да заплати на ищеца възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 1006.25 лв., възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1509.37 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 1

282/2020г. на КРС, и за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 1266/2021 г. на КРС, по силата на която те е следвало да бъдат заплатени от Б. В. Н. и Р.Б. Н.а (досежно последната заповедта е влязла в законна сила поради липса на постъпило възражение); осъдил е Б. В. Н. да заплати на „***“ ЕООД 230,41 лв. - деловодни разноски в първоинстанционното производство, както и 140,65 лв. - разноски в хода на заповедното производство по ч.гр.д.

№1266/2021 г. на КРС. Осъдил е „***“ ЕООД да заплати на адв. Е.Й. 596,65 лв. възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА за осъществено процесуално представителство на ответника по делото Б. В. Н..

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в частта, в която районният съд е признал за установено в отношенията между страните, че ответникът Н. дължи и следва да заплати договорно възнаграждение в размер 1244.45 лв. за период 15.03.2020г. - 03.04.2021 г., както и относно деловодните разноски, които е осъден да заплати във връзка с тази му част, като релевира доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.

Като неправилни се приемат доводите на районния съд, че страните по валидно сключения договор за потребителски кредит са уговорили свободно размера на възнаградителната лихва и ГПР, изразяващ общите разходи по кредита за потребителя като годишен процент от общия размер на кредита, съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК не можел да е по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Подчертава, че противоречат на добрите нрави клаузи, с които се уговаря възнаградителна лихва надвишаваща трикратния размер, респ. за обезпечени вземания надвишаваща двукратния размер, на законната лихва и счита, че уговорката за заплащане на договорно възнаграждение е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като то надхвърляло обичайните размери и на законната лихва, при което се нарушавал принципът на справедливост, страните били поставени в неравностойно положение и се излизало извън възнаградителната и обезщетителна функция на задължението за заплащане на лихва. Твърди се, че уговорките относно ГПР, респ. ГЛП, са нищожни поради противоречие със закона на основание чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 от ЗПК и чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Акцентира се, че в договора за кредит не бил посочен текущият (месечен) лихвен процент, с който се олихвявал кредитът, условията за прилагане на лихвения процент и показателите, по които се формирал ГЛП като основен лихвен процент, който кредиторът прилагал и съответните надбавки към него, както и условията и процедурите за промяна на лихвения процент по кредита. Допълва се, че ищецът не бил ангажирал и представил доказателства за това, че клаузите в процесния договор за кредит са индивидуално договорени.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените искови претенции. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „***“ ЕООД чрез пълномощника юрисконсулт Томас Кехайов, в който се оспорва изцяло депозираната въззивна жалба и се изразява становище за недоказаност и неоснователност на 2 изложените в нея твърдения. Въззиваемото дружество счита, че наведените от въззивника възражения, неприсъстващи в отговора на исковата молба , не следва да бъдат разглеждани, предвид преклудирането им по силата на чл. 133 от ГПК. Навежда пространни доводи в подкрепа на твърденията си, че уговорените от страните лихвен процент и ГПР не противоречат на добрите нрави, респ. свързаните с тях клаузи от договора не са нищожни на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, както и, че процесният договор отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9, т. 9а, т. 10 и следващи от ЗПК, респ. същият не е недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Акцентира, че страните са сключили договора за кредит с оглед принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля при фиксиран ГЛП 41 % и ГПР 49.09%, при спазване разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че всички представени с исковата молба доказателства свидетелствали за възникване на валидно договорно правоотношение между страните, като твърди, че е налице индивидуално договаряне на конкретните условия по кредита, предвид наличието на получен от кредитополучателя СЕФ с преддоговорна информация и собственоръчното подписване от него на всяка страница от ОУ и на самия договор и приложенията към него, което изразявало съгласието му с параметрите на предоставения кредит.

Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски във въззивното производство.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като 3 обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Производството пред РС Кюстендил е образувано по искова молба, подадена от "***" ЕООД срещу Б. В. Н., съдържаща искане за постановяване на решение, с което ответника да бъде осъден да заплати на ищеца суми, признати за дължими с издадена по ч.гр.д. 1266/2021 г. по описа на РС Кюстендил заповед за изпълнение на парични задължения, в резултат на възникнало между страните облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит №*** от 14.01.2020 г. Претендирани са и деловодни разноски.

С обжалваното решение районният съд е уважил исковата претенция за сумите: главница в размер на 3392.29 лв. (три хиляди триста деветдесет и два лева и двадесет и девет стотинки), дължима по Договор, договорно възнаграждение в размер на 1244.45 лв.

(хиляда двеста четиридесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки), (за периода 15.03.2020 г. – 03.04.2021 г.); лихва за забава в размер на 536.29 лв. (петстотин тридесет и шест лева и двадесет и девет стотинки), (за периода 16.02.2020 г. – 03.04.2021 г.); законна лихва върху главницата в размер на 160.96 лв., (стои шестдесет лева и деветдесет и шест стотинки), дължима от 03.04.2021 г. - датата на предсрочна изискуемост до 23.06.2021 г.; ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 23.06.2021 г. до изплащане на вземането, като за вземанията за възнаграждения по закупени допълнителни услуги – Фаст и Флекси е отхвърлил исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Съобразявайки разпоредбата чл. 269 ГПК, очертаваща предметния обхват на въззивната проверка, настоящият съдебен състав следва да се произнесе по правилността на обжалваното решение в частта, с която е признато за установено между страните, че ответника дължи на ищеца договорно възнаграждение в размер на 1244.45 лв. за периода 15.03.2020 г. – 03.04.2021 г.

Страните не спорят по установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Въззивният съд изцяло споделя мотивите на районния съд, установяващи фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен съд.

По делото е представен Договор за потребителски кредит, в който Б. В. Н. е посочена, като клиент, а „***", ЕООД, ЕИК ***, като кредитор и са отразени следните параметри: сума на кредита 3500 лева, срок на кредита - 24 месеца, размер на вноски по кредита 215.34 лева, ГПР 49.09%, годишен лихвен процент 41.00%, лихвен процент на ден 0.11%, дължима сума по кредита 5168.11 лева.Посочени са като дължими суми по избран пакет от допълнителни услуги: 1050.00 лева по допълнителен пакет „Фаст“ и 1575.00 лева по допълнителен пакет „Флекси“. Общото задължение в договора с допълнителните услуги е определено на 7793.11 лева, общ размер на вноска 324.72 лева, дата на погасяване 15 ден от месеца. Документът представлява писмен текст, подписан от клиента, солидарния длъжник и кредитора.

В нарочна декларация, като неразделна част от договора, са посочени Общи условия 4 към Договори за потребителски кредити за физически лица, които са предадени при подписване на ДПК, с които длъжникът е запознат и приема. В декларацията е отразено знание и относно Тарифа за таксите, която също е приета. Изрично е декларирано съгласие съществените условия по ДПК да се уговарят и в ОУ към ДПК, както промени в ОУ да бъдат извършвани при условията и предпоставките на ОУ, и имат действие по отношение на клиента и солидарните длъжници след изменението им от кредитора и при липсата на изрично несъгласие от страна на същите. Посочено е, че новите условия влизат в сила с обявяването им на интернет страницата и на общодостъпно място в офисите на кредитора.