Решение № 13 от 03.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. София, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100506728 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20533 от 12.12.2023 г., постановено по гр. д. № 14367/2022 г. по описа на СРС, 180- ти състав, е отхвърлен предявеният от Д. Б. Ф. – М. срещу Б. В. Н. иск с правно основание чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследство чрез намаляване на дарствено разпореждане, обективирано в Нотариален акт № 93/04.12.2015 г., нот. дело № 223/2015 г., том II, рег. № 9912 по описа на нотариус Г.Г., вписан в НК под № 637, по силата на който А.Я.Г. е дарила на ответника Б. В. Н. 1/12 идеална част от поземлен имот № 227, находящ се в гр. София, местността „Левски – Зона В“ с площ от 2 960 кв. м, до размера на разполагаемата част, като неоснователен.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищцата Д. Б. Ф. – М. с доводи за неправилност на първоинстанционното решението като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на приетите от съда фактически изводи. Твърди се, че на база приетата експертиза по делото се установява, че запазената част на въззивника ищец е нарушена и чрез извършеното дарение тя е намалена с над 100 000 лв., като този намален актив /на запазената част от общата наследствена маса/ не може да се компенсира с останалия актив при наследяване. Сочи се още, че стойността на дарените идеални части от имота представляват дробна част от цялото имущество на наследодателката и надхвърлят с 1 близо 10 пъти общата стойност на наследствената маса, като по този начин се нарушава запазената част на въззивника. Изложени са аргументи, че първоинстанционният съд неправилно е възприел изводът, че въззиваемият не е наследник, поради което разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН не е относима към настоящия спор. Предвид изложеното се отправя искане за отмяна на решението. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Б.

В. Н., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Прави се искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. установи, че

По правилността на решението въззивният съд установява следното:

При предявен иск с правно основание чл. 30 ЗН в тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно 1./ качеството си на наследник по закон на А.Я.Г. ; 2./ че е от кръга на лицата, имащи право на запазена част; 3 . / че А.Я.Г. с разпореждането си с процесното дарение е накърнила запазената част на ищцата; 4./ състоянието на дареното имущество към момента на дарението и стойността на наследените и дарени имоти към момента на откриване на наследството; 5./ че лицето, на което е дарено, е било от лицата, които са били призовани да наследяват дарителка по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗН, т. е. че е бил наследник по закон на наследодателката към момента на нейната смърт, като в случай, че не установи, че ответникът е наследник, призован към наследяване, в тежест на ищцата е да докаже, 6./ че е приела наследството по опис.

От представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство, № 77, том I, рег. № 2779, дело № 50 се установява, че на 03.06.2009 г. е съставен констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК, по силата на който за собственици на УПИ VIII – 227 от кв. 26 по плана на гр. София, местността „Левски – зона В“, с площ 2 100 кв. м са признати следните лица при следните квоти: Б. Ф.Г. – 1/4 ид. ч., Д.М.Ф. – 1/8 ид. ч., Г.М.Ф. – 1/8 ид. ч., Ц.Г.Д. – 1/8 ид. ч., Е.Р.Ф. – 1/32 ид. ч., Л.Б.П. – 1/8 ид. ч., Л.С.Б. – 1/24 ид. ч., Р.Ц.Б. – 1/24 ид. ч., и Д.Ц.Б. – 1/24 ид. ч.

От удостоверение за наследници на Б. Ф.Г. се установява, че последният е починал на 2

28.10.2014 г., като същият е наследен от своята преживяла съпруга А.Я.Г. и от двете си дъщери Д. Б. Ф. – М. /въззивница/ и Р.Б.Г. /майка на възизваемия/. Следователно и доколкото Б. Г. е притежавал 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху гореописания имот, то след смъртта му по силата на наследствено правоприемство неговите наследници /А.Г., Д. Ф. – М. и Р. Г.а/ са придобили правото на собственост върху имота при равни квоти от по 1/12 ид. ч.

От представения по делото нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 93, том II, рег. № 9912, дело № 223/04.12.2015 г. се установява, че А.Я.Г. е дарила на въззиваемия собствените си 1/12 идеални части от гореописания недвижим имот.

От представеното удостоверение за наследници на А.Я.Г., се установява, че същата е починала на 27.10.2016 г., като е оставила двама наследници по закон – нейните дъщери Д.

Б. Ф. - М. и Р.Б.Г.. Следователно ответникът Б. Н. не е призован към наследяване, т. е. той не е наследник по закон на А.Г..

От представените по делото писмени доказателства /нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, № 11, том IА, рег. № 91, дело № 11/2001 г., договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, протокол от проведено на 27.01.2003 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 1292 по описа на РС – Сливен за 1999 г. и договор за доброволна делба на съсобствени недвижми имоти/ се установява, че към датата на смъртта си А.Г. е притежавала 2/3 идеални части от ап. № 65, находящ се в гр. София, ж. к. „******, 2/3 идеални част от дворно място, находящо се в с.

Поповяне, общ. Самоков, лозе с площ от 1 915 кв. м, находящо се в м. „Крушака“, с.

Ковачите, общ. Сливен, и 1/7 идеална част от лозе, находящо се в м. „Крушака“, с. Ковачите, общ. Сливен.

Страните не спорят, че ищцата като наследник по закон не е приела по опис наследството на А.Г..

Съгласно разпоредбата на чл. 28 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството, а чл. 30, ал. 1 ЗН установява правната възможност на страната, която не може да я получи, да иска намаляване на завещанията и даренията. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.

С т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС е дадено тълкуване, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е разяснено, че наследственото имущество се обособява като отделна съвкупност с цел да бъде извършена преценка дали с оглед разпоредбите на чл. 28, чл. 29 и чл. 31 ЗН призованото към наследяване лице в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори заветите изцяло /т. е. дали същите са извършени от наследодателя в рамките на разполагаемата му част от наследството/, както и дали 3 извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват признатото му от закона право на част от наследственото имущество /запазена част/.

С оглед посоченото тълкуване следва да се приеме, че нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН се прилага в случаите, в които за преценката превишават ли извършените разпореждания разполагаемата част на наследодателя, е необходимо формиране на наследствена маса по правилата на чл. 31 ЗН.

Практиката на ВКС /например решение № 82/16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г., II г. о./ приема, че разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение в хипотеза, при която разпореждането е било извършено с универсално завещание, тъй като в този случай обстоятелството какви конкретни имущества, права и задължения се включват в наследственото имущество е ирелевантно за преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от наследството на посочените в чл. 28, ал. 1 ЗН лица, тъй като след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, от които тези лица биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Аналогична на хипотезата на разпореждане с универсално завещание е и хипотезата на разпореждане с един дарствен акт в полза на едно лице с цялото включено в наследството имущество, при което след смъртта на наследодателя в наследството не са останали нито активи, нито пасиви. И в този случай липсват свободни имущества, от които лицата по чл.

28, ал. 1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството, и при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не се образува наследствена маса по чл.

31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл. 28 или чл. 29 ЗН, съставляваща размера на запазената част. Поради това и нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение и в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство /така решение № 28/21.02.2014 г. по дело № 825/2012 на ВКС, ГК, II г. о./.

В случая, както вече беше посочено, по делото се установява, че наследството не се изчерпва с дареното имущество в полза на ответника, поради което е приложима разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН.

Ищцата упражнява правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН срещу лице, което не е наследник по закон на дарителката А.Я.Г.. Същата не е приела наследството по опис, поради което искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. Както вече беше посочено, съгласно указанията по приложението на посочената правна норма, дадени с ТР № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т. 4, приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, каквато хипотеза е налице в случая.

Поради изложеното и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 ГПК.

4

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв. В. В. К. адвокатско възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ и съдействие на въззиваемия във въззивното производство. Съдът счита, че същото следва да бъде определено в размер на 300 лв. поради ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, поради обстоятелството, че пред въззивната инстанция е проведено едно съдебно заседание, както и с оглед обема на извършената от адвоката работа. Ето защо, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв. В. В. К. сумата от 360 лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие във въззивното производство.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20533 от 12.12.2023 г., постановено по гр. д. № 14367/2022 г. по описа на СРС, 180- ти състав, с което е отхвърлен предявеният от Д. Б. Ф. – М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „********* срещу Б. В. Н., ЕГН: **********, с адрес: ж. к. *********** иск с правно основание чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследство чрез намаляване на дарствено разпореждане, обективирано в нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 93 от 04.12.2015 г., нот. дело № 223/2015 г., том II, рег. № 9912 по описа на нотариус Г.Г., вписан в НК под № 637, по силата на който А.Я.Г., ЕГН: ********** е дарила на ответника Б. В. Н. 1/12 идеална част от УПИ VIII – 227 от кв. 26 по плана на гр. София, местността „Левски – зона В“, с площ 2 100 кв. м, до размера на разполагаемата част.