Решение № 498 от 20.08.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. София, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова при участието на секретаря Теодора К. Иванова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20238002104966 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С Определение № 490 от 04.02.2025 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 276 от 19.07.2023 г. по в.гр.д.№ 269/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която, след частичното отменяване на Решение № 260001 от 20.02.2023 г. по гр.д.№ 381/2020 г. по описа на Районен съд – Велинград, по отношение на А. Р. К. е признато за установено, че О. Й. Б. и А. А. Б. не са собственици на още 4/20 ид.ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място] (разлика над отречените с решението на РС 9/20 ид.части до размера на отречените с решението на ОС 13/20 ид.части).

Касаторите О. Й. Б., представляван от адвокат Г. П. от АК – П., и А. А. Б., представлявана от адвокат В. Д. от АК – П., считат, че въззивното решение е недопустимо, евентуално – неправилно и молят същото да бъде обезсилено, а производството – прекратено, евентуално – да се постанови неговото отменяване в обжалваната част, като ВКС да постанови частичното отхвърляне на предявения иск. Поддържат, че ищецът А. Р. К. притежава само 1/24 ид.част от процесната сграда (а не 1/20 ид.част, както е приел окръжният съд), поради което няма правен интерес да иска установяване на права, които не притежава. При произнасянето по съществото на спора въззивният съд неправилно е изтълкувал съдържанието на съгласието, постигнато между З. И. Ч., като продавач, и касаторите, като 1 купувачи, обективирано в н.а.№ 108 от 30.04.2020 г., въз основа на което е формирал неправилни изводи относно обема права, придобити от касаторите по отношение на процесната сграда. Претендират разноски за трите инстанции.

Препис от касационната жалба е връчен на ответника по касация А. Р. К., който не е подал писмен отговор и не е изпратил представител в проведеното открито съдебно заседание.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на данните по делото и доводите на страните, в правомощията си по чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение е упражнен инстанционен контрол по отношение на първоинстанционното Решение № 260001 от 20.02.2023 г. по гр.д.№ 381/2020 г. по описа на Районен съд – Велинград, с което, по предявени от А. Р. К. отрицателни установителни искове за собственост е признато за установено по отношение на А. Р. К., че О. Й. Б. и А. А.

Б. не са собственици на 9/20 ид.ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], както и е отхвърлен иска за разликата до предявения размер от 19/20 ид.ч. от сградата.

Районният съд се е произнесъл и по иск на А. Р. К. срещу З. И. Ч., по който (по съображения, че ответницата притежава 2/20 ид.части) е признато за установено, че тя не е собственик на 18/20 ид.ч. от сградата с идентификатор *** по КККР на [населено място] и е отхвърлен иска за разликата до предявения размер от 19/20 ид.ч.

Сезиран с въззивна жалба единствено от ищеца А. Р. К., но насочена срещу всички части на първоинстанционното решение с оплаквания, че същото е нищожно, недопустимо и неправилно, въззивният съд е постановил частично отменяване на акта на РС – Велинград, вместо което е признал за установено по отношение на А. Р. К., че О. Й. Б. и А. А. Б. не са собственици на още 4/20 ид.ч. от еднофамилна двуетажна жилищна сграда (къща) с идентификатор *** и със застроена площ от 118 кв.м., построена в ПИ с площ от 646 кв.м. и с идентификатор *** по КККР на [населено място], обл. П. от 2010 г.

В останалите му части (с която искът срещу О. Й. Б. и А. А. Б. е уважен за 9/20 ид.части от сградата и е отхвърлен за оставащите 6/20 ид.части до пълния предявен размер на претенцията, както и произнасянето по иска срещу З. И. Ч.) решението на РС – Велинград е потвърдено.

Така въззивният съд е приел, че претенцията на А. Р. К. срещу О. Й. Б. и А. А. Б. е основателна за общо 13/20 ид.ч. от сградата (което изрично е подчертано в решението на ОС – Пазарджик), като срещу решението на РС – Велинград в частта, с която искът срещу касаторите е уважен за 9/20 ид.части О. Й. Б. и А. А. Б. не са подавали въззивна жалба. С оглед последното обстоятелство, съобразявайки принципа на инстанционната изчерпателност, с постановеното по настоящото дело Определение № 490 от 04.02.2025 г.

(влязло в сила в тази му част като необжалвано) ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на О. Й. Б. и А. А. Б. в частта й, с която е обжалвана частта от въззивно Решение № 276 от 19.07.2023 г. по в.гр.д.№ 269/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с която е потвърдено Решение № 260001 от 20.02.2023 г. по гр.д.№ 381/2020 г. по описа на Районен 2 съд – Велинград в частта, с която по отношение на А. Р. К. е признато за установено, че О.

Й. Б. и А. А. Б. не са собственици на 9/20 ид.ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място] и в посочената част касационното производство е прекратено.

Така задача на настоящото производство е да се упражни инстанционен контрол върху произнасянето на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която (след частичното отменяване на Решение № 260001 от 20.02.2023 г. по гр.д.№ 381/2020 г. по описа на Районен съд – Велинград) по отношение на А. Р. К. е признато за установено, че О. Й. Б. и А. А. Б. не са собственици на още 4/20 ид.ч. (разликата над 9/20 ид.части до 13/20 ид.части) от сградата с идентификатор *** по КККР на [населено място].

От събраните по делото доказателства се установява, че бащата на ищеца - Р. А. К. (Г. А. К.) е сключил граждански брак с А. А. К. (А. А. К.) на 14.03.1958 г.

Бащата на ищеца е починал на 14.05.1995 г. и е оставил за наследници по закон преживялата съпруга - А. А. К. (А. А. К.), децата си от предходен брак А. Р. Б., Д. Г. К., З. Г. С., А. Р. К.

(Ц. Г. К., ищецът), както и общият за двамата съпрузи син Ш. Р. К. (М. Г. К.).

А. А. К. е починала на 14.03.2008 г. и е оставила за наследници по закон своите деца Д. Ю.

М., Г. Й. С., К. Ю. С., М. Й. С., както и общият за двамата съпрузи син Ш. Р. К..

Общият за съпрузите син и брат на ищеца - Ш. Р. К., е починал на 09.11.2018 г., неженен, без деца.

С констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 11 от 21.01.1974 г., съставен от Велинградски районен съдия, Г. А. К. (Р. А. К.) е признат за собственик на основание покупко-продажба и давностно владение, продължило повече от 10 години относно дворно място от 614 кв.м., за което е отреден парцел * за имот пл.№ * в кв. 53 по плана на [населено място] от 1973 г., заедно с построената върху имота една къща с площ 50 кв.м., при посочени съседи.

С декларация с нотариална заверка на подписите, издадена на основание чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ (отм.), подадена и подписана от Г. А. К. (Р. А. К.) на 03.10.1978 г., за която въззивният съд е приел, че е „вписана в нотариалните книги на ГНС - Ракитово под № 675 от 03.04.1974 г.“, е записано, че деклараторът е собственик на парцел *-*, кв. 53 по плана на [населено място], както и че съгласно чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ (отм.) дава съгласието си на Ц. Г. К.

(ищеца А. Р. К.) от [населено място] да построи етаж на свое име в посочения имот. Имената на декларатора са изписани собственоръчно, като декларацията е подписана и от председателя и секретаря на Градски общински съвет - Ракитово.

Според строително разрешение № 36 от 20.06.1980 г., издадено от ОНС - Ракитово, на М. Г.

К. и на Ц. Г. К. е разрешено да построят нова жилищна сграда върху 91,35 кв.м. в парцел *-* от кв. 53 по плана на [населено място], при дадена строителна линия от същата дата.

С нотариален акт № 110/1983 г. на нотариус при РС - Велинград бащата на ищеца Г. А. К. (Р.

А. К.) е продал на сина си М. Г. К. (Ш. Р. К.) срещу задължение за издръжка и гледане на продавача и на съпругата му и майка на купувача - А. А. К., 1/2 идеална част от парцел *-* в кв. 53 по плана на [населено място], целият с площ от 761 кв.м., ведно с находящата се в парцела едноетажна къща на 50 кв.м. с право на пожизнено ползване на две стаи от последната от прехвърлителя и съпругата му.

3

От основното заключение на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че процесната сграда с идентификатор *** е двуетажна жилищна сграда със застроена площ 118 кв.м. и е построена след издаването на разрешението за строеж през 1980 г. Преди изграждането й в имота е съществувала друга жилищна сграда, с по-малка площ - 45 кв.м. Новата сграда включва и площ извън застроената площ на старата, която е съборена. Новата сграда е проектирана с приземен етаж, с гараж и два жилищни етажа, с достъп от вътрешна стълбищна клетка, на всеки от етажите е разположено едно жилище, съдържащо изискващите се съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУТ помещения (входно антре, две спални, дневна, свързана с кухненски бокс, санитарен възел – баня и тоалетна). Построеното обаче не отговаря на архитектурния проект. Отклонението се изразява в това, че жилищната сграда не е изградена с по едно жилище на етаж, както е проектирана, а се състои от две независими една от друга части - северна и южна, със самостоятелни входове - на северната и на южната фасада, с две самостоятелни вътрешни стълбищни клетки, които свързват двата етажа; първите и вторите етажи на двете части на сградата се състоят от по две стаи; няма изпълнени санитарни възли; няма изпълнен приземен етаж; двете части - северна и южна, са със застроена площ от по 59 кв.м. С допълнителното заключение е установено, че сградата е нанесена за първи път в РП на [населено място] от 1987 г.

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 27 от 11.05.2018 г. купувачът (приобретателят) по сделката, оформена с н.а.№ 110/1983 г. - М. Г. К. (Ш. Р. К.), е прехвърлил на З. И. Ч. срещу задължение за издръжка и гледане 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място] от 2010 г., целия с площ 646 кв.м., с административен адрес [населено място], [улица], ведно с построената в имота жилищна сграда (къща) с идентификатор ****, с приземен и жилищен етаж, брой на етажи - два, с площ от 118 кв.м. - жилищна сграда еднофамилна, при запазено право на ползване върху приземния (първи етаж) в полза на прехвърлителя. Както се посочи по-горе, Ш. Р. К. е починал на 09.11.2018 г.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 108 от 30.04.2020 г. З. И. Ч. е продала на О. Й. Б. и А. А. Б. 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 646 кв.м., номер по предходен план - *, кв. 61, парцел *-*, заедно с 1/2 идеална част от разположената в описания ПИ двуетажна жилищна сграда еднофамилна с идентификатор ****, със застроена площ от 118 кв.м., със същия административен адрес - [улица].

Според удостоверение, издадено от отдел УТСЕООС при Община Ракитово, УПИ *-* в кв.

61 по действащия регулационен план на [населено място] от 1987 г., а по КК на града – ПИ № ***, е идентичен с парцел *-* в кв. 53 по РП на [населено място] от 1973 г.

Издадено е удостоверение № 25 от 10.05.2018 г. от Община Ракитово за търпимост на построената жилищна сграда със застроена площ от 118 кв.м. с идентификатор ****.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите З. Г. С. и О. Л. Р..

Свидетелката З. С., сестра на ищеца, установява, че първоначално ищецът и сестра му са живеели в друга къща, баща им купил имот, в който имало стара къща с две стаи.

Впоследствие двамата живеели там заедно с баща си и втората му съпруга. В тази къща се 4 родил и брат им Ш.. Втората съпруга на баща им имала доведени четири деца, баща им имал от първия брак още четири и едно природено или в къщата общо живеели 9 деца.

Всички живеели в къщата. Когато брат им Ш. станал на 19 години, баща им му прехвърлил старата къща. Ищецът започнал да строи нова къща в същия имот до старата къща. След прехвърлянето на къщата, в старата къща останали да живеят Ш., баща му и майка му, като А. живеел на друго място при жена си. Старата къща била прехвърлена на Ш. през 1983 г., а строежът на новата къща реално започнал през 1985 г. Строежът на новата къща продължил 5-6 години. След възникнал пожар старата къща, прехвърлена на Ш., изгоряла. След пожара останали само дувари, като новата къща била по-настрани от дуварите. Това станало по време на строежа на новата къща. Свидетелката допълва, че през 1980 г. е живеела във Велинград, но е ходела и в Ракитово. При започване на строителството на новата къща, старата къща е съществувала и баща й се преместил в новата къща, заедно с жена си и Ш., когато старата се запалила. Преместили се на първия етаж на новата къща, който бил изграден, а втория етаж бил направен по-късно поради липса на пари. На първия етаж имало две стаи от едната страна и две стаи от другата страна. Не може да каже кога е завършен втория етаж. Знае, че баща й е разрешил на сина си А. да строи и да си направи къща, като единия етаж е за баща му. Свидетелства, че Ш. не е създал семейство, не можел да го издържа, тъй като бил пияница. Бил гледан от баща си и от майка си, а след това бил подпомаган от брат си А. с храна, но той само употребявал алкохол. Знае, че Ш. се е държал лошо с родителите си, тормозил ги е за алкохол и храна, А. живеел с жена си в новата къща, като живеел там от построяването й. Знае, че след смъртта на Р., половината в която той живял останала празна. Ш. нищо не направил по къщата и повече рушал, отколкото да е правил. Свидетелката установява, че през 2020 г. разбрала, че имотът не е на брат й А., разбрало се, че къщата е прехвърлена от Ш. преди да почине, бил някъде из циганската махала, върнал се с изгорени ръце, и починал след месец. Знае, че човекът, който е взел къщата, я е разрушил от едната страна за да си направи магазин, това било стаята в която живял Ш.. Свидетелката не знае баща й да е прехвърлял на Ш. нещо от новата къща.