Решение № 10525 от 03.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10525 гр. С., 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110114286 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124 ГПК.

Ищецът А. Г. М., чрез адв. С., извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че с изпълнителен лист от 06.02.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 138/2014 г. по описа на Районен съд-Мездра, е бил осъден да заплати, в качеството му на поръчител, на „ФИРМА” АД следните суми: 3750,92 евро, представляваща главница по договор за банков кредит; 1671,26 евро – договорна лихва за периода от 21.01.2012 г. до 28.01.2014 г.; 46,76 евро – такси за периода от 21.01.2012 г. до 28.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2014 г. до окончателното изплащане на вземането; 213,93 лв. – разноски по делото, както и сумата от 556,71 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Въз основа на горецитирания изпълнителен лист било образувано изп. д. № 2019***0400218 по описа на ЧСИ Г.Б., по което единственото изпълнително действие, годно да прекъсне 5 годишния давностен срок, било извършено на 23.12.2019 г. Към тази дата, обаче, били изтекли повече от 5 години, поради което вземанията, претендирани с горецитирания изпълнителен лист, се явявали погасени по давност. Ето защо моли съда да уважи предявеният иск, като признае за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 3750,92 евро, представляваща главница по договор за банков кредит; 1671,26 евро – договорна лихва за периода от 21.01.2012 г. до 28.01.2014 г.; 46,76 евро – такси за периода от 21.01.2012 г. до 28.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2014 г. до окончателното изплащане на вземането; 213,93 лв. – разноски по делото, както и сумата от 556,71 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 138/2014 г. по описа на Районен съд Мездра, за събирането на които е образувано изп. д. № 2019***0400218 по описа на ЧСИ Г.Б., поради погасяването на вземането по давност. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ФИРМА” АД, чрез адв. И., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск при възражения, че по време на 1 първоначално образуваното изп.д. № 658/2016 г., а впоследствие и по изп. д. № 218/2019 г. по описа на ЧСИ Г.Б. били предприети редица изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност. Ето защо моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото са установява, че в полза на „ФИРМА” АД е бил издаден изпълнителен лист от 06.02.2014 г. по ч.гр.д. 138/2014 г. по описа на Районен съд – Мездра, за следните суми: 3750,92 евро, представляваща главница по договор за банков кредит; 1671,26 евро – договорна лихва за периода от 21.01.2012 г. до 28.01.2014 г.; 46,76 евро – такси за периода от 21.01.2012 г. до 28.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2014 г. до окончателното изплащане на вземането; 213,93 лв. – разноски по делото, както и сумата от 556,71 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 28.04.2016 г. молба до частен съдебен изпълнител Г.Б., с рег. № *** на КЧСИ за образуване на изпълнително производство. С молбата, взискателят поискал да бъдат наложени запори, както следва: на получаваното трудово възнаграждение на длъжника; на МПС на длъжника, ако е собственик на такова; на банковите му сметки, както и при наличие на недвижим имот, различен от ипотекирания по кредита, същият да бъде възбранен. С молбата взискателят възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по принудително събиране на вземанията. Въз основа на подадената молба било образувано изпълнително дело под № 2016***0400658, като със съобщение с изх. № 9672 от 14.06.2016 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, за която няма данни да му е била надлежно връчена.

С постановление от 23.01.2019 г. на ЧСИ Г.Б. изпълнителното производство по изп.д.

№ 2016***0400658 било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 02.04.2019 г. молба до частен съдебен изпълнител Г.Б., с рег. № *** на КЧСИ за образуване на ново изпълнително производство. С молбата, взискателят поискал да бъдат наложени запори, както следва: на получаваното трудово възнаграждение на длъжника; на МПС на длъжника, ако е собственик на такова, както и на банковите му сметки. С молбата взискателят възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по принудително събиране на вземанията. Въз основа на подадената молба било образувано изпълнително дело под № 2019***0400218.

С молба от 07.05.2019 г., подадена от „ФИРМА” АД, чрез адв. И., до ЧСИ Г.Б., взискателят поискал да бъде наложен запор върху всяко вземане или възнаграждение на длъжника, получавано от „П.А. БГ с ЕИК 160074586“.

Със съобщение с изх. № 24469 от 23.12.2019 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника А. Г. М., която му е била надлежно връчена на 10.01.2020 г.

На 23.12.2019 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения до „Банка ДСК” ЕАД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника А. Г. М., като със съобщение от 23.01.2020 г. „Банка ДСК” ЕАД уведомила ЧСИ Б., че длъжникът имал открита сметка в системата на банката и запорът бил наложен.

На 23.12.2019 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено съобщение до „П.А.

БГ“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А. Г. М.. С отговор от 10.02.2020 г. работодателят уведомил ЧСИ Б., че получаваното трудово възнаграждение от длъжника, след приспадане на данъци и осигуровки, било под 2 минималната работна заплата, поради което нямало да се правят удръжките от възнаграждението, доколкото се явявали абсолютно несеквестируеми. Било посочено още, че при промяна на трудовото възнаграждение над минималната работна заплата, своевременно ще започне плащането по запора и превеждането на вноските по посочената банкова сметка.

С молба от 27.05.2021 г., подадена от „ФИРМА” АД, чрез адв. И., до ЧСИ Г.Б., взискателят поискал да бъде извършен опис на движими вещи на длъжника, както и да бъдат наложени запори върху банковите му сметки и МПС, ако разполага с такива.

На 30.08.2021 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено съобщение до „ФИРМА“ АД за налагане на запор върху всички вземания на длъжника А. Г. М. от банката на договорно и извъндоговорно основание, в това число банкови сметки, банкови касетки и открити акредитиви. Със съобщение от 29.09.2021г. „ФИРМА“ АД уведомило ЧСИ Б., че длъжникът имал платежни сметки с наличност от 60,00 лв., които били преведени по сметка на частния съдебен изпълнител и разпределени съгласно констативен протокол от 02.06.2023 г., както следва: 28,17 лв. – за ТД на НАП – гр. В.; 12,00 лв. – по т.26 ТТРЗЧСИ;

1,20 лв. – по т. 31 ТТРЗЧСИ и 18,63 лв. – по т. 26 ТТРЗЧСИ.

С молба от 06.11.2023 г., подадена от „ФИРМА” АД, чрез адв. И., до ЧСИ Г.Б., взискателят поискал да бъде наложен запор на МПС, собственост на длъжника А. Г. М..

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Настоящият съдебен състав приема, че длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, в случаите, в които има образувано и висящо изпълнително производство, както и в случаите, в които изпълнителното производство е прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване несъществуването на право на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.

Предмет на производството по чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се формира силата му на пресъдено нещо.

В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на петгодишна погасителна давност, като сочи, че към 23.12.2019 г. - първото според ищеца валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността, по образуваното изпълнително дело 2019***0400218, вземанията били погасени по давност. Т. е. претенциите са основани на новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца да претендира по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемите права.

Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при 3 разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземания в претендираните размери, които подлежат на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

Настоящият съдебен състав приема, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.

Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.

По изложените съображения съдът приема, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице влязла в сила заповед за изпълнение поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал.