Решение № 829 от 07.10.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. Бургас, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20242100500904 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, чрез юрисконсулт Симеон Книжаров против Решение № 630/29.03.2024 г., постановено по гр.дело № 7614/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е приел за установено, на основание чл. 439 от ГПК, че К. Д. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Ген.

Гурко“ № 9, ет. 3, офис 1, не дължи на въззивника следните суми: 471,69 лв.;

128,34 лв.- възнаградителна лихва за периода 29.02.2008 г.-29.05.2009 г.; 79,52 обезщетение за забава за периода 28.03.2008 г.-22.07.2009 г.; законна лихва за забава, считано от 22.07.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски от 25 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 26.08.2009 г. по ч. гр. д. № 5343/2009 г. на БРС, и които суми са били предмет на изп. д .№ 449/2009 г. и са били предмет на висящото изп. д. № 1835/2020 г.на ЧСИ рег. № 803, поради изтекла през периода 05.05.2010 г.05.05.2015 г. погасителна давност за вземанията. Присъдил е разноски на ищеца-въззиваем в размер на 650 лв. за първата инстанция.

1

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивното дружество, което намира решението за неправилно, постановено в противовес с практиката на ВКС. Излага подробни съображения, като твърди, че БРС не е приложил възприетите в редица решения на съдилищата и на ВКС принципи, които са основополагащи за изпълнителния процес. Цитира конкретни дела на ВКС, както и тълкувателни решения, касаещи изпълнителния процес като прави извод, че БРС неправилно и приел, че давността относно процесните вземания е изтекла. Моли съда за отмяна на решението и отхвърляне на предявената претенция, както и за присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за евентуална прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна К. Д. С., ЕГН **********, чрез адвокат П. СтанчеваМинкова, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Ген. Гурко“ № 9, ет.3, с който счита подадената жалба за неоснователна, а постановеното решение за правилно и законосъобразно. Моли съда да отхвърли жалбата, като потвърди атакуваното решение и присъди разноски за настоящата инстанция. Излага съображения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Районен съд – Бургас се е произнесъл по претенция с правно основание чл. 124 във връзка с чл.439 от ГПК.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Не се спори по делото, че с изпълнителен лист от 26.08.2009 г., издаден по ч.гр.д. №5343/2009 г. на БРС въз основа за заповед за изпълнение №3925/23.07.2009 г. въззиваемият С. е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД посочените в изпълнителния лист суми. Също така е безспорно по делото, че е било образувано изпълнително дело № 449/17.12.2009 г. на ЧСИ с рег.№803 като последното изпълнително действие по него е изпращане на запорно съобщение до „ЦКБ“ на 18.01.2010 г.

Длъжникът е предложил разсрочено плащане и е извършил плащане на 2 сумата от 50 лева, което е станало на 05.05.2010 г. На 02.07.2013 г. е направено искане за вписване на възбрана, като на 07.08.2013 г. е възбранен имот собственост на длъжника, находящ се в с. Черно море, община Бургас. На 29.11.2018 г. е депозирана молба за конституиране на нов взискател в лицето на въззивника по настоящото дело „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. В последствие на 14.08.2019 г. в деловодството на ЧСИ е входирана молба и налагане на запор по банкови сметки на длъжника в „ЦКБ“ ЕАД. Установено е по делото, че на 01.10.2020 г. въззивникът е поискал изтегляне на изпълнителния лист, а на 12.10.2020 г. е образувано ново изпълнително дело № 1835/2020 г. пред същия ЧСИ.

При така установената фактическа обстановка по делото настоящата съдебна инстанция намира предявения иск за основателен и доказан, което налага обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено.

Изложените във въззивната жалба аргументи и позоваването на съдебна практика, както и на тълкувателни решения на ВКС е резонно и е взето предвид от настоящата съдебна инстанция. Следва да се отбележи, че след постановяване на обжалвания съдебен акт е постановено Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024 г. по тълк.дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, в т.3 на което е даден отговор, включително и на настоящия съдебен казус.

Няма спор по делото, че на 05.05.2010 г. длъжникът е извършил доброволно плащане, като видно от представеното платежно нареждане, на 16.05.2010 г. ЧСИ е превел на кредитора „БНБ Париба“ ЕАД сумата от 50 лева. Това представлява безусловно признание на задължението в съответствие с подадената от длъжника молба за разсрочено плащане – чл.116, б.“а“ от ЗЗД. От този момент започва да тече двугодишния срок и след изтичането му е настъпила перемпция по делото.

Следва да се отбележи, че при така изяснената по делото фактическа обстановка в случая намира приложение Постановление на пленума на Върховния съд №3/1980 г., което в последствие с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за загубило сила. Това е наложило приемането на Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.

3 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 т. по тълк.д. №2/2013 г., ОСГТК на ВКС.

След като последното действие по изпълнително дело № 449/2009 г. е извършено на 05.05.2010 г., то от този момент е започнал да тече срока за перемиране на изпълнителното дело, перемпцията по който е настъпила на 05.05.2012 г. Изпълнителното дело е прекратено чрез перемпция по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 05.05.2012 г. Видно от представените доказателства, освен изпълнителното действие поискано на 02.07.2013 г. – вписване на възбрана, други действия не са извършвани. От момента на образуване на изпълнителното дело до неговото прекратяване приложимата практика е била ППВС № 3/1980 г., съгласно което при образуване на изпълнителни производства давност не тече. На 29.11.2018 г. е депозирана молба за конституиране на нов взискател. Това е изпълнително действие по смисъла на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки това обаче извършеното изпълнително действие само по себе си е станало след изтичане на давността.

Последната е текла от 05.05.2012 г. до изтичането й на 05.05.2017 г. Това е така, тъй като от 26.06.2015 г., когато е прието Тълкувателно решение № 2 по тълк.дело № 2/2013 г., ВКС извършвайки задължително тълкуване дава приоритет на изпълнителните способи, за разлика от предходното ППВС, при което давност по изпълнителни дела не тече.

Съгласно Тълкувателно решение №2/04.07.2024 г. по тълк.дело №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС: „Възприетото понастоящем от ОСГТК на ВКС правно разрешение, че в изпълнителния процес давността бива прекъсвана многократно и по време на висящ изпълнителен процес погасителна давност не спира да тече, наложи разясненията дадени с приемането на Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк.дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС за делата, образувани за вземания преди датата 26.06.2015 г. По изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания е започнала да тече от 26.06.2015 г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла да тече давност на основание чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД, но само когато са налице двете кумулативно посочени в ППВС № 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление 4 за принудително осъществяване на вземане, „което волеизявление е с не по малко значение на предявяването на иск или на възражение в исковия процес“ и изпълнителното производство да е висящо. Когато преди датата 26.06.2015 г. е отпаднало второто от посочените две условия, преустановява се и ефектът на чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД, което при действието на ППВС №3/1980 г. указва началото на новия давностен срок. В тези случаи нова давност започва да тече от деня на прекратяването на изпълнителното дело, до този момент се прилага чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД, което тълкуване отпада едва с обявяване на тълкувателното решение, с което постановлението е обявено за загубило сила.

При действието на постановлението на пленума на ВС искането на взискателя за извършване на изпълнителни действия поставя началото на изпълнителния процес и прекъсва давността, когато изпълнителното дело е образувано. При изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26.06.2015 г., срокът на новата давност по чл.117, ал.1 от ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие според нововъзприетото тълкуване, тъй като хипотезата за фактите, означение в тълкуванията, се съобразява според значението в съответния тълкувателен акт.“. При това положение, след като перемпцията е настъпила през 2012 г., то давността е изтекла през 2017 г. и депозираната молба за конституиране на нов взискател, в лицето на въззивника по делото на 29.11.2018 г., е станало при изтекла погасителна давност. С оглед на това съдът намира отрицателния установителен иск за основателен и доказан, което налага потвърждаване на първоинстанционното решение. На въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 400 лева – разноски по делото.

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 630 от 29.03.2024 г., постановено по гр.дело № 7614/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на К. Д. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Ген. Гурко“ № 9, 5 ет. 3, офис 1, сумата от 400 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6