Решение № 146 от 04.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Благоевград, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Крум Динев при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора Е. Т. Д. като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241200600219 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба от защитниците на подсъдимия против Присъда № 34/15.12.2023г. по НОХД №643/2023г. по описа на СРС.

С присъдата съдът е признал подсъдимия Б. В. И. - роден на ***г. в гр.

С., с постоянен и настоящ адрес - с. М., общ. С., ул. „Б. Т.“ №4, българин, български гражданин, без образование, неграмотен, безработен, неженен, осъждан, ЕГН - **********, за ВИНОВЕН, в това, че за времето от 01:30 часа до 03:00 часа на 02.09.2023 г., в с. М., общ. С., ул. „Б. Т.“ №2, е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон, марка „А. 12 мини“, на стойност 1 044.00 /хиляда четиридесет и четири/ лева, със зарядно устройство на стойност 14.40 /четиринадесет лева и четиридесет стотинки/ от владението на Н. Е. Ж. и мобилен телефон, марка „С. А51“, на стойност 140.00 /сто и четиридесет/ лева, от владението на Д. Е. Ж., собственост на Е. Ж. Е. - вещи на обща стойност от 1 198.40 /хиляда сто деветдесет и осем лева и четиридесет стотинки/, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява немаловажен случай и извършено в условията на 1 повторност, след като Б. И. е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - с Определение №2421/31.07.2017г. /влязло в сила на 31.07.2017г./ по нохд №373/2017г. по описа на PC - С. и с Присъда №1353/17.05.2018г. /влязла в сила на 02.06.2018г./ по нохд №384/2017г. , поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. е чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, във вр. с чл.58а, ал.4 от НК, го е осъдил и му е наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от 11/единадесет/ месеца. На основание чл.41, ал.6 НК във вр. с чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 11/единадесет/ месеца, като на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднал времето, през което И. е бил задържан за срок до 72 часа с постановление № 7455/2023г. от 02.09.2023г. на РПБлагоевград, считано от 21.25 часа на 02.09.2023г., както и задържането с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ считано от 04.09.2023г. – до датата на влизане в сила на настоящия съдебен акт. На основание чл.301, ал.1, т.12 НПК във вр. с чл.189, ал.2 НПК съдът е осъдил подсъдимия Б. В. И. /с установена по делото самоличност/, да заплати направените по делото разноски - сумата от 327,60 лева – по сметка на ОД МВР – Благоевград.

С жалбата се иска присъдата на СРС да се измени, като с решението си въззивният съд да намали размера на наложеното наказание на подсъдимия. Защитникът пледира в същата насока, като се позовава на добри характеристични данни и настоява, че предходната съдимост на подсъдимия не следва да е водещ критерий при индивидуализиране на наказанието.

Окръжната прокуратура изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че атакуваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.313 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Фактологията е била правилно изяснена при пълнота на доказателствата при 2 законосъобразно проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.

372, ал. 4, във вр. чл. 371, т. 2 от НПК. Правилно било установено, че подсъдимият Б. В. И., е роден на *** г. в гр. С.. Живее в с. М., общ. С., ул. „Б.

Т.“ №4. Същият е българин, български гражданин, без образование, неграмотен, безработен, неженен, ЕГН **********. Същият е осъждан с Определение №2421/31.07.2017 г., по описа на PC - С., нохд №373/2017 г., в сила от 31.07.2017 г., с което било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство за извършено престъпление от подсъдимия на неустановена дата в периода от 11.08.2015 г. до 04.10.2015 г. по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК, с което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест месеца/, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, било отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години; с присъда №1353/17.05.2018 г. по описа на PC - С., по нохд №384/2017 г., в сила от 02.06.2018 г., бил осъден за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. второ и трето и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, и му било наложено наказание „пробация“ за срок от 6 месеца, с протоколно определение №2456/18.09.2018 г. по описа на PC — С., по чнд №345/2018 г., в сила от 04.10.2018 г., му било наложено едно общо най - тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК, било отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години. Свидетелят Е. Ж. Е. заедно със семейството си, живеел в едноетажна къща, находяща се на ул. „Б. Т.“ №2 в с. М., общ. С. и бил в роднинска връзка с подсъдимия.

През месец август 2023 г., св. Н. Ж. си закупила по интернет мобилен апарат, марка „А. 12 мини“ /IМЕI: ***; IMEI 2: ***/, заедно със зарядно устройство.

Св. Е. А. закупил през месец февруари 2023 г., мобилен телефон, марка „С.

А51“ /IМЕ1: ***/01 и IMEI 2: ***/01/, който го предоставил за употреба на сина си - св. Д. Ж.. На 02.09.2023 г., около 01:30 часа, св. Н. Ж., св. Д. Ж. и сестра им О. Ж. си легнали в едната стая от къщата, като преди заспиване, св.

Н. Ж. и св. Д. Ж., си включили мобилните телефони да се зареждат, точно до входната врата на къщата. Мобилните устройства били във включен режим, към момента, когато ги свързали към електропреносната мрежа. На същата дата за времето от 01:30 часа до 03:00 часа, подсъдимият, решил да влезе в къщата на свидетелят Ангелов и да отнеме противозаконно мобилни 3 телефони и впоследствие да ги продаде. За целта влязъл в двора на къщата, а в последствие и в жилищната част, тъй като вратите били отворени.

Установил, че до входната врата има два мобилни апарата – единият - марка „А. 12 мини“, заедно със зарядно устройство и мобилен телефон, марка „С.

А51“. Подсъдимият И., взел и двата телефона, заедно със зарядното устройство за А.а и веднага излязъл, след което се прибрал в дома си.

Действията му били видени от свидетеля К. М. И. — негов братовчед, намиращ се в къщата срещу местопрестъплението. След събуждането си пострадалите констатирани липсата на телефоните, направили опит да се свържат с номера им, но телефонът на свидетеля Ж. давал сигнал свободно, но никой не отговарял. След като не ги открили разбрали в последствие от свидетеля И. кой ги е откраднал. Пострадалите направили опит да мотивират подсъдимия да им ги върне доброволно, но след отричане за кражбата от негова страна сигнализиране полицията. След предприетите действия по разследването с протокол за доброволно предаване, подсъдимият предал доброволно на свидетеля И., откраднатите вещи.

От експертното заключение е установено, че стойността на откраднатите движими вещи е както следва: мобилен телефон „А. 12 мини“ в размер на 1 044.00 лв. /хиляда четиридесет и четири лева/, заедно със зарядно устройство за А. - в размер на 14.40 лв. /четиринадесет лева и четиридесет стотинки/ и мобилен телефон, марка „С. А51“ - в размер на 140.00 /сто и четиридесет лева/. Общата стойност на отнетите от подсъдимия движими вещи е в размер на 1 198.40 лв. /хиляда сто деветдесет и осем лева и четиридесет стотинки/. С разписки от 19.09.2023 г. отнетите движими вещи са върнати на техните собственици.

При тези факти правилно първостепенният съд е приел, че признанието им от подсъдимия съответства на доказателствата събрани в досъдебното производство.

От приложени справки за съдимост по делото /по досъдебното и съдебното производство/ е видно, че към датата на извършване на инкриминираните деяния, по повод на които е внесен настоящият обвинителен акт, подсъдимият е осъждан многократно, включително и деянието му е извършено в условията на повторност. Въз основа на събраните в необходимия обем и в пълнота доказателства, обсъдени изцяло и аналитично, в съвкупност и взаимна връзка, 4 от първоинстанционния съд е направен обоснован извод, че повдигнатото от Районна прокуратура – гр. Благоевград срещу подсъдимия обвинение е доказано, включително и по отношение квалифициращите признаци свързани с приложението на хипотезата на извършено в условията на повторност при немаловажност на случая. Напълно обосновано и законосъобразно районният съд е тълкувал фактологията в аспект за наличие на достатъчно доказателства за извършено от него престъпление, което напълно съответства на самопризнанието му в процедурата по чл. 371 т.2 от НПК, като правилно е счетено, че са осъществили обективните и субективни признаци на състава на престъплението. Правилно съдът е анализирал показанията на свидетелите от досъдебното производство, като логични, последователни и допълващи се в смисъла и на направените самопризнания. От тях се извежда достатъчно информация относно авторството, деянието, предмета на престъплението и вината за престъплението, следователно установената от първоинстанционния съд фактология съответства на действителното положение, още повече че има и самопризнания на подсъдимия.

Несъстоятелни са възраженията за явна несправедливост на наложеното наказание. Правилно е отмерено наказанието, с оглед наличните факти и обстоятелства, като справедливо първоинстанционния съд в рамките на приложението на чл. 55 НК, е приел наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като е приел, че и най- лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко с оглед личността на подсъдимия. Съдът е наложил оптимално справедливото наказание предвид предходните осъждания на подсъдимия и начина и характера на извършване на конкретното престъпление. Поради изложеното въззивният съд приема, че не се налага преразглеждане на въпроса относно вида на наказанието.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 334 т.6 вр. с чл.

338 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 34/15.12.2023г. по НОХД №643/2023г. по описа на СРС.

Решението не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6