Решение № 8682 от 12.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8682 гр. С., 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110149334 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Oбразувано e по подадена от Е. Д. И., чрез нейния законен представител Д. Н. И., искова молба срещу „Б. Е.“ АД, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400 евро /782,33 лв./, представляваща обезщетение за закъснял полет ***** на 27.06.2024 г. по направление летище Б. летище С., ведно със законната лихва върху сумата считано от 25.07.2025 г. до окончателно изплащане на взЕ.нето, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ***/**** г. по описа на РС Д..

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на пътник по договор за въздушен превоз, съгласно закупен електронен самолетен билет **** *************** от ответника за полет № ***** по дестинация летище Б. – С., който полет следвало да се осъществи по разписание, с час на излитане от летище Б. на 27.06.2024 г. в 20:30 часа, местно време и час на пристигане на летище С. на 27.06.2024 г. в 23:55 часа, местно време. Твърди, че се е явил на гишето за регистрация в предвиденото време, но самолетът не излетял по предварително договореното разписание, а бил изпълнен със закъснение от близо 10 часа. Излага, че разстоянието между двете летища е над 1500 км.

1

Сочи, че на 02.12.2024 г. е предявил извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, но плащане не постъпило. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че са налице извънредни обстоятелства, които го освобождават от отговорност.

Сочи, че процесният полет е закъснял поради лоши метеорологични условия – гръмотевична буря на летище Б., която предизвикала закъснение на предходен полет *****, с маршрут С. Б., предхождащ процесния полет. Излага, че полет ***** е бил в рамките на последната ротация, изпълняван със същото въздухоплавателно средство. Твърди, че между настъпването на извънредно обстоятелство, засегнало полет ***** и закъснението на процесния полет *****, е налице пряка причинно - следствена връзка, изразяваща се в късното пристигане на въздухоплавателното средство. Излага, че вследствие влошени метеорологични условия, летищните власти затворили перона, което довело до пропускане на първоначално предвидения слот. Сочи, че се е наложило процесният полет да бъде изпълнен с друго въздухоплавателно средство.

Поддържа, че закъснението се дължи на ограничения в управлението на потока на въздушното движение, вследствие лоши метеорологични условия, като поддържа, че в случая не е имал възможност да предприеме други мерки, за да предотврати закъснението. Оспорва да са налице елементите от фактическия състав на правото на обезщетение и в тази връзка сочи, че ищецът не доказва явяването си навреме за регистрация. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Оспорва съдържанието на представената от ищеца електронна кореспонденция. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въз основа на заявление с вх. № ****/25.07.2025 г., подадено от Е. Д. И., чрез законния си представител Д. Н. И. е образувано ч. гр. д. № ***/**** г. по описа на РС Д., по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 184 / 29.07.2025 г. срещу „Б. Е.“ АД за сумата от 782,33 лева /седемстотин осемдесет и два лева и 33 стотинки/ - главница, представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 25.07.2025г. до изплащане на взЕ.нето.

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, поради което в изпълнение на указанията на съда заявителят е предявил иск относно взЕ.нето по заповедта.

Предвид изложеното предмет на производството по делото е установяване на взЕ.нията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

2

За да възникне претендираното право на обезщетение по чл. 7, § 1, б.

„б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 г., ищецът следва да докаже по делото съществуването на валидно облигационно отношение с ответника по договор за въздушен превоз, за който имат потвърдена резервация, както и че полетът е бил изпълнен със закъснение от 10 часа. В посочения регламент се съдържат общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, както и урежда правото на парично обезщетение на пътниците за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз. В него е регламентиран точен размер на дължимото от въздушния превозвач парично обезщетение в зависимост от разстоянието на полета.

Съгласно разясненията, дадени с решение на СЕС по дело С-402/07 от 19.11.2009 г., чл. 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по чл. 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа.

С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно правоотношение между страните по договор за въздушен превоз на пътници, по силата на който ответникът се е задължил да изпълни полет № ***** с направление от летище Б. до летище С. на 27.06.2024 г., с час на излитане 20:30 ч. и час на кацане 23:55 ч.; че процесният полет е изпълнен със закъснение от около 10 часа, както и че разстоянието между двете летища е над 1500 км.

По делото е спорно настъпването на посочените от ответника в отговора на исковата молба извънредни обстоятелства, които изключват отговорността на превозвача по Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета. Ответникът поддържа, че такива обстоятелства в случая са лоши метеорологични условия – гръмотевична буря на летище Б., предизвикала закъснението на полет ***** с маршрут С. – Б., прехождащ процесния полет, като полет ***** от 27.06.2024 г. е бил в рамките на последната ротация, изпълняван със същото въздухоплавателно средство с регистрационен знак L.P..

Според нормата на чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) 261/2004, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена при извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, т. е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния 3 контрол на въздушния превозвач. В съображение 14 от Регламент (ЕО) 261/2004 е посочено, че такива обстоятелства може да възникнат поспециално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в систЕ.та за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Съгласно съображение 15 извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.

Последователно в практиката на СЕС е възприето, че наличието на извънредни обстоятелства, освобождаващи превозвачът от отговорност, следва да се преценява във всеки конкретен случай. В т. 57 от Решение на Съда (четвърти състав) от 22 април 2021 година по дело *-***/** (WZ срещу A. A. AG) е отговорено, че член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците, опериращият въздушен превозвач може да се позове на извънредно обстоятелство, което е засегнало не посочения закъснял полет, а предишен полет, опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство, в рамките на неговата предпоследна ротация, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и голямото закъснение на следващия полет при пристигането, което запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има предвид по-специално начина на използване на разглежданото въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен превозвач.

Възприето е с оглед постигането на равновесие между интересите на пътниците, ползващи въздушен транспорт, и интересите на въздушните превозвачи, да се вземе предвид начинът на използване на въздухоплавателните средства от въздушните превозвачи, и по-специално обстоятелството, че едно и също въздухоплавателно средство може да извърши няколко последователни полета в един и същи ден, което означава, че всяко извънредно обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет, се отразява на полета или полетите след него (така и Решение на Съда (четвърти състав) от 11 юни 2020 година по дело C-74/19 (LE срещу T. A. P. S. и др.).

В настоящия случай по делото са представени бордни карти с придружен заверен от страната превод на български език, потвърждение за резервация, както и извлечение от електронна кореспонденция с ответното дружество, от която е видно, че е предявена извънсъдебна претенция към въздушния превозвач за изплащане на обезщетение за закъснение на процесния полет.

По делото от ответната страна са представени документи, които не 4 отговарят на изричната норма на чл. 185 ГПК, в която е въведено изискването представеният документ на чужд език да бъде придружен с точен превод на български, заверен от страната. Въпреки дадените указания с определение №2895/22.01.2026 г., връчено на ответната страна на 28.01.2026 г. и предоставената възможност на страната да представи точен превод на документите, такъв не е постъпил по делото. Предвид това съдът е отказал приобщаване на документите /на л. л. 22 - 25/ към доказателствата по делото и същите не подлежат на обсъждане /така и решение № 84/03.06.2013 по т. д. № 1300/2011 г. на ВКС, II т. о. и др./.

По делото не са представени доказателства, от които да следва категоричен извод, че причина за забавянето на процесния полет се дължи на закъснение на прехождащ полет ***** с маршрут С. – Б., поради влошени метрологични условия, който полет е изпълняван със същото въздухоплавателно средство с регистрационен знак L.-P.. Така недоказано остава наличието на обективни обстоятелства, които не са в контрол на въздушния превозвач и са непредвидими за него, поставящи го в невъзможност да вземе мерки за предотвратяване на процесното закъснение.

Неоснователно е и направеното от ответника възражение за неявяване на ищеца на гишето за регистрация на летището съгласно указания от превозвача час, а ако не е обявен час - поне 45 минути преди обявения му час за излитане. В тази насока следва да се съобрази постановеното в Определение на Съда по дело *-***/**, съгласно което при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, и по-специално член 3, параграф 2, буква „а“ от него, трябва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение с три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация за този полет. Положението би било различно само ако въздушният превозвач разполага с доказателства, че обратно на твърденията на тези пътници, последните не са били превозени посредством съответния полет. По делото ответникът не е оспорил факта, че пътниците са били превозени, нито е ангажирал доказателства в тази насока, въпреки че е бил задължен по реда на чл. 190 ГПК. След като въздушния превозвач е качил пътници с потвърдена резервация на борда на самолета и ги е превозил до крайния пункт на пристигане със закъснение повече от три часа, възражението му е неоснователно. Даденото в практиката на СЕС тълкуване на чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, което е задължително за националния съд, на основание чл. 633 ГПК, води до извода, че при положение, че пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на 5 закъснял полет, чрез който е бил превозен, се презюмира.