Определение № 30471 от 22.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30471 гр. София, 22.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110106861 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

С Решение №8349 от 07.05.2026г. по гр. д. №6861/2025г. съдът е прогласил за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК сключения между „Фератум България“ ЕООД и Д. А. А. Договор за потребителски кредит №1369948 от 27.07.2024г. С постановения съдебен акт ищцата е осъдена да заплати на основание чл.23 ЗПК сумата от 1 417,52 евро, представляваща неплатена част от чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит №1369948 от 27.07.2024г., ведно със законната лихва, считано от 24.03.2025г. до окончателното изплащане на вземането. С оглед изхода на спора съдът е присъдил на ищцата основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 404,94 евро, представляваща разноски по главния иск, а на ответника /ищец по насрещния иск/- сумата от 136,69 евро. Със същия съдебен акт е осъдил ответника да заплати на адв. А. Д. на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв сумата от 200 евро с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процеусално представителство на ищцата в рамките на първоинстанционното производство.

На 14.05.2026г. по делото е постъпила молба от адв. А. Д., в качеството му на процесуален представител на ищцата Д. А. А., с която се иска изменение на решението в частта за разноските, като бъде съобразена практиката на СЕС, съгласно която не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като по този начин би се постигнал обратен на целения с чл.101 ДФЕС ефект за свободна и лоялна конкуренция. Сочи, че според СЕС разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните особености на всяко дело, като намира, че при възстановяване на малка част от разходите страните в процеса биха били демотивирани да водят дела с такъв предмет. Излага още, че съобразно практика на СЕС подобно произволно намаляване би могло да доведе до икономически дисбаланс, до спад в качеството на предоставяната защита, както и до намаляване на мотивацията на адвокатите да предоставят безплатна правна помощ на нуждаещите се лица. В тази връзка сочи, че адвокатът има нужда от приходи, които да покриват разходите, но които да му позволяват и да генерира печалба, за да води достоен начин на живот. С оглед на изложеното отправя молба за присъждане на пълния претендиран размер на 1 адвокатското възнаграждение от 1 781,40 лева с ДДС /910,82 евро/.

В рамките на предвидения в чл.248, ал.1 ГПК срок насрещната страна е депозирала отговор, с който оспорва основателността на молбата, като счита, че същата следва да бъде оставена без уважение, тъй като поисканият от процесуалния представител на ищцата хонорар е прекомерен и непропорционален на извършената от него работа. Излага съображения, че поведението на последния представлява злоупотреба с права, като намира, че същото е в разрез с нормативно установените принципи за добросъвестност и равнопоставеност на страните.

Съдът, като съобрази становището на страните и наличните по делото доказателства, намира следното:

Молбата за изменение на разноските по чл.248 ГПК е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице, което е представило списък по чл. 80 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Същата обаче се явява неоснователна по следните съображения:

В постановения краен съдебен акт съдът е разпределил отговорността за разноски между страните съобразно изхода от делото. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, ищцата е била представлявана безплатно от адв. А. Д., поради което на основание чл.38, ал.2 ЗАдв в полза на последния е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро с ДДС. При неговото определяне съдът е съобразил фактическата и правна сложност на спора, като е изложил подробни съображения в тази връзка. Наведените в подадената молба доводи за изменение на определения на процесуалния представител на ищцата хонорар съдът намира за общи и неконкретизирани, като счита, че същите имат бланкетен характер, който позволява да бъдат ползвани за целите на различни производства. Посоченото според съда ограничава възможността да бъде извършена ревизия на преценката му относно определения по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв размер на присъденото адвокатско възнаграждение. Съдържащите се в молбата принципни постановки, които не са съобразени с конкретиката на казуса и не съдържат ясни аргументи относно необходимостта от увеличаване на определеното в случая възнаграждение, съдът намира за неубедителни. Предвид посоченото и въз основа на вече изложените в постановеното решение съображения относно размера на определения адвокатски хонорар, съдът намира, че не са налице основания за неговата промяна, поради което подадената молба по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от адв. А. Д., в качеството му на процесуален представител на ищцата Д. А. А., молба с вх. №153609/14.05.2026г. за изменение на Решение №8349 от 07.05.2026г. по гр. д. №6861/2025г. по описа на СРС, 25- ти състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2