Определение № 500 от 03.07.2026, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 500 гр. Сливен, 03.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20262200500153 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

На 24.02.2026г. е била депозирана частна жалба вх.№1106/24.02.2026г. от адв.Г., пълномощник на Н. А. Г., ЕГН ********** и М. И. Г., ЕГН **********, двамата от гр.Н.З., ***, ап.3 против определение № 83/03.02.2026г. по гр.д. № 908/2025г. на РС – Нова Загора, с което е било прекратено производството по делото, била е върната исковата молба и на ответниците по иска са били присъдени деловодни разноски.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателите на 23.02.2026г. чрез процесуалният им представител адв.Г..

Определение № 83/03.02.2026г. по гр.д. № 908/2025г. на РС – Нова Загора е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че в практиката си ВКС приема, че активната процесуална легитимация се определя от изложените в исковата молба на ищеца твърдения. Доколко действително съществува правоотношение между страните е въпрос, който касае основателността на исковата претенция. Страната е цитирала съдебни актове на ВКС в тази насока.

По отношение на предявения иск по чл.32 от ЗС, жалбоподателят посочва, че при постановяване на решение следва да се изследва наличието на съсобственост между страните и следва да се събират доказателства в тази насока. Идентичността на имота било въпрос, който следва да се установи в 1 производството, а не абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост.

В жалбата се изразява становище, че ако съдът е установил непълнота или неяснота в исковата молба относно индивидуализацията на имота или качеството на ответниците, следва да даде указания на ищеца да изправи исковата си молба, а не да прекрати производството по нея. Посочва се, че дори да са били налице някои пропуски в исковата молба, те са били от такъв характер, че са подлежали на отстраняване.

По отношение присъдените с определение № 83/03.02.2026г. по гр.д. № 908/2025г. на РС – Нова Загора разноски, жалбоподателите посочват, че с исковата молба са били предявени два иска – главен по чл.32, ал.2 от ЗС и евентуален – по чл.109 от ЗС. В практиката си ВКС приемало, че когато е било договорено едно общо възнаграждение за адвокат при повече от един предявен иск, дължимото възнаграждение се поделяло по равно за всеки от исковете. Освен това се посочва, че в практиката си ВКС приема, че разноски по евентуалния иск се дължат само ако той е бил разгледан по същество. Тъй като в случая евентуалният иск не е бил разгледан по същество, разноски за него не се дължали.

Жалбоподателите заявяват, че възразяват за размера на търсеното адвокатско възнаграждение по предявения иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС като прекомерно. Според тях заплащането на 500.00лв. се явява прекомерно. В случая ответниците само били подали отговор на исковата молба, в който заявили, че не разбират исковите претенции и качеството си на ответници. Размерът на присъдените разноски следвало да бъде съобразен с действителния обем на извършената процесуална работа. Присъждането на разноски в пълен размер при прекратяване преди разглеждане на спора по същество водило до неоправдано санкциониране на ищците. В жалбата се посочва, че справедлив размер за всеки от ответниците би била сума в размер на 350.00лв. – 178.95€.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане по същество. В случай, че съдът не уважи искането на жалбоподателите за отмяна на определението се иска то да бъде отменено в частта на присъдените разноски и такива да бъдат присъдени в размер на 350.00лв. – 178.95€.

2

По делото е депозиран отговор на частна жалба вх.№1106/24.02.2026г. от адв.П., пълномощник на Х. И. Х., ЕГН ********** от гр.Н.З., ул.

************ и С. И. И., ЕГН ********** от гр.Н.З., **************, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Страната посочва, че от представените по делото доказателства не можела да се установи наличието на пасивна процесуална легитимация на ответниците. Съдът служебно следял за наличието на процесуална легитимация и допустимост на иска.

Ответниците по жалбата посочват, че те също са обжалвали Определение № 83/03.02.2026г. по гр.д. № 908/2025г. на РС – Нова Загора в частта на разноските, освен това излагат становище, че искът по чл.109 от ЗС не може да бъде предявен в условията на евентуалност. За да бъде вторият иск предявен в условията на евентуалност било необходимо между двата иска да съществува връзка, според която уважаването на първия иск (по чл.32, ал.2 от ЗС) бъде ползвано за разрешаване на спора по втория иск (109 от ЗС). Такава връзка в случая липсвала.

Ответниците по жалбата заявяват, че претендираните разноски са само за заплатено адвокатско възнаграждение, което било определено в минимален размер.

Моли се частната жалба да не бъде уважена.

По делото е депозирана втора частна жалба вх.№ 2413/11.05.2026г. от адв.П., пълномощник на Х. И. Х., ЕГН ********** от гр.Н.З., ул.

************ и С. И. И., ЕГН ********** от гр.Н.З., ул. ************** против определение № 259/23.04.2026г. по гр.д. № 908/2025г. на РС – Нова Загора, с което е било оставено без уважение искането на жалбоподателите за изменение по реда на чл.248 от ГПК на Определение № 83/03.02.2026г. по гр.д. № 908/2025г. на РС – Нова Загора в частта на разноските.

Жалбоподателите посочват, че едновременно с депозиране на искането си за изменение на определение 83/03.02.2026г. е представила доказателства за извършеното плащане на търсените разноски – два броя договори за правна помощ от 11.12.2025г. РС – Нова Загора неоснователно не се е съобразил с тези доказателства. Практиката на съдилищата предвиждала, че за да се присъдят разноски на страната за адвокатско възнаграждение, следва да се 3 установи, че те са били направени след получаване на исковата молба и преди страната да е била уведомена, че производството във връзка, с което са били сторени е прекратено.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да се присъдят допълнителни разноски за всеки от ответниците в размер на 511.29 евро.

По частна жалба вх.№ 2413/11.05.2026г. е депозиран отговор от адв.Г., пълномощник на Н. А. Г., ЕГН ********** и М. И. Г., ЕГН **********, с който жалбата е оспорена като неоснователна.

В отговора се посочва, че към момента на постановяване на първоначалния съдебен акт, съдът не е разполагал с представените по – късно договори за правна помощ, както и с доказателства за извършени плащания по тях. Производството по чл.248 от ГПК целяло да бъдат отстранени грешки на съда, а не делото да се попълва с доказателствен материал касаещ претенциите на страните по разноските. Списъкът по чл.80 от ГПК не установявал сторени разноски и съдът не е длъжен да присъжда разноски само затова, че те са включени в него. Ответниците по жалбата посочват, че договорите за правна помощ по същество представляват частни документи и като такива отразените в тях данни за дата на съставяне, основание и плащане не се ползват с официална удостоверяваща сила и страната, която ги ползва следа да установи тези факти. В случая не бил налице пропуск на съда, а доказателствен пропуск на страната, която не е представила доказателствата за разноски своевременно.

В отговора се посочва също, че липсва основание за претендиране на отделно възнаграждение по предявения евентуален иск. От първоначално представените по делото договори за правна помощ било видно, че страните не са били уговорили отделно заплащане по главен или евентуален иск, както и за отделни процесуални действия или отделни фази на производството и т.н.

По този начин претенцията за отделно заплатени разноски по евентуалния иск не намирала подкрепа в представените доказателства. От друга страна евентуалният иск не бил разгледан по същество, поради което не можело да се приеме, че е била осъществена отделна, самостоятелна защита по него.

Страните изтъкват и обстоятелството, че производството по делото е било прекратено в начална фаза.

4

Моли се частната жалба да не бъде уважена.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Гражданско дело № 908/2025г. на НЗРС е било образувано по искова молба депозирана от Н. и М. Г.и против С. И. и Х. И.. С исковата молба са били предявени два иска – главен с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС и евентуален по чл.109 от ЗС. В исковата молба се е твърдяло, че ищците са собственици на имоти с идентификатори *** (жилище) и *** (допълващо застрояване), а ответниците са собственици на недвижими имоти с идентификатори *** (жилище),

*** (гараж), *** (друг вид сграда за обитаване),

*** (друг вид сграда за обитаване) и *** (друг вид сграда за обитаване), които са били придобити в наследство от техния баща И.

Х. И.. Твърдяло се е също така, че всички имоти се намират в поземлен имот с идентификатор ***. С исковата молба са били представени документи установяващи правото на собственост на ищците, но не и такива, които да установят правото на собственост на ответниците или на техен наследодател. Не са били представени и доказателства относно смъртта на И.

Х. И. и за неговите наследници. По делото е бил депозиран отговор на исковата молба от адв.П., пълномощник на С. И. и Х. И., в който било посочено, че исковата молба им е неясна – ответниците не можели да разберат, какво е спорното право, а освен това по отношение на тях липсвала процесуална легитимация. Ответниците претендирали присъждане на разноски, във връзка с което представили 4 бр. пълномощни и 2 бр. списъци с разноски.

С определение № 83/03.02.2026г. съдът приел, че от представените по делото документи не може да се установи наличието на пасивна процесуална легитимация у ответниците. Липсвали данни те да са наследници на И. Х. И., а освен това не можело да се направи извод за идентичност на имотите придобити от И. И. и тези описани в исковата молба, поради което без да дава указания на ищеца да изправи исковата си молба, съдът прекратил производството по делото и присъдил на ответниците деловодни разноски.

Присъдените деловодни разноски са били предмет на последвал спор, по 5 който има постановено определение по реда на чл.248 от ГПК, което също е обжалвано и от двете страни.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 23.02.2026г. Частната жалба (вх.№1106/24.02.2026г.) е депозирана на 24.03.2026г., в рамките на законоустановения двуседмичен срок.

Депозираната частна жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество тя е основателна.

Пасивната процесуална легитимация се определя от твърденията на ищеца изложени в исковата молба. Дали тези твърдения са основателни или не, ще се реши едва с постановяване на съдебен акт по същество.

Недопустимо е на етапа, на който се намира производството пред РС, то да бъде прекратено поради липса на доказателства за пасивна процесуална легитимация. Това означава спорът да е предрешен от съда - преди да е постановил съдебен акт по същество, той да е отрекъл претенцията на ищеца спрямо сочения от него ответник. Ако съдът прецени, че исковата молба не е попълнена с достатъчно доказателства за дадени факти, то той може да даде указания на страната да отстрани тези нередовности (чл.129, ал.2 от ГПК), а в доклада си по чл.146, ал.2 от ГПК е задължен да укаже на страните, за кои твърдени от тях факти не сочат доказателства.

Предвид изложеното, съдът намира че обжалваното определение № 83/03.02.2026г. по гр.д. № 908/2025г. на РС – Нова Загора следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС – Нова Загора за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Тъй като с настоящия съдебен акт се отменя прекратяването на производството по депозираната искова молба, разноските на страните следва да бъдат преценени едва с постановяване на окончателен съдебен акт по същество, съобразно изхода на спора. Ето защо към настоящия момент, съдът не следва да се произнесе по същество по депозираната частна жалба вх.