Решение № 201 от 01.06.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Перник, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500622 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Л. М. Б. и И. Б. Б. срещу решение № 172/ 04.07.2025 г., постановено по гр.д. № 1422/ 2024 г., по описа на Районен съд – Радомир, с което по предявен иск по чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределено ползването на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в *** , Община *** , Област *** , с административен адрес: ***, с площ от 709 кв.м. между Ц. Х. Х. с квота ½ ид.ч. и Л. М. Б. и И. Б. Б. с квота ½ ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност по вариант трети от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, както следва: Ц. Х. Х. да ползва терен по т.БВД5678ЕБ с площ 99 кв.м. и по т.Г4321ПОНМЛКЙРЗИГ с площ 251 кв.м., заедно с попадащите в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, заедно с попадащите в имота кладенец и водомерна шахта; а Л. М. Б. и И. Б. Б. да ползват терен по т.АБЕ81ПОНМЛКЙРЗЖА с площ 328 кв.м. и т.ВСГ45ДВ с площ 22 кв.м., заедно с двуетажна къща с идентификатор ***, сгради с идентификатори

***,

***,

***,

*** и

***, попадащи в този терен, заедно с падащия се в имота кладенец, а общ терен за ползване да бъдат 9 кв.м. по т.1-2-3-4-5-6-7-8-1.

Жалбоподателите изразяват становище, че атакуваното решение е неправилно. Сочат, че с отговора на исковата молба са отправили искане да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да предложи вариант на ползване, съобразен с фактическото ползване на имота. Такъв бил предложен в съдебно заседание на 26.06.2025 г. чрез доработка на вече изготвеното заключение. Това бил четвъртия предложен вариант, като вещото лице отбелязало, че същият припокрива почти установеното от страните фактическо ползване на имота с някои корекции, без да уточнява последните. Според 1 въззивниците разпределението на ползването следва да бъде направено по четвъртия вариант, тъй като отразява фактическото ползване и е съобразен с предназначението на сградите, а другите предложени от вещото лице варианти са неудобни. Съдът неправилно преценил, че разпределението на ползването следва да бъде по вариант трети, като се съобразил единствено с броя на съсобствениците и правата им, но не и с характера на сградите и с фактическото положение до възникването на правния спор. С жалбата се поддържа, че третия вариант не е най-функционалното разпределение. Твърди се, че според изявление на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, направено в съдебно заседание на 20.03.2025 г., целта на искането за изработване на първите три варианта била да не могат да се ползват сградите по предназначение и преди всичко гаражите. Сочи се, че чрез приемането на третия вариант на ползване на имота съдът направил пълна промяна на досегашното ползване. Чрез него се затруднявал пешеходният достъп и се прекратявала възможността за ползване по предназначение на гаражите на страните, освен това не бил съобразен с евентуална необходимост от достъп при възникване на аварийна ситуация, превръщал мястото за общо ползване в конфликтна точка. Изместването на линията по т. ЕД на север под формата на дъга, както и на линията по т. Е81ПОН на запад създавало затруднения при ползването на кладенеца и достъпа на жалбоподателите до ползваната от тях част от имота. Последните считат, че кладенецът следва да остане в мястото за общо ползване, а не да бъде на границата между частите, определени за самостоятелно ползване.

При изработването на вариант четвърти вещото лице не се съобразило със съществуващите на място шахти, чешма с корито, кладенец, оградна стеничка, веранда пред входа на къщата на ищцата и частта от мястото пред нейния гараж. Нямало нанесени конкретни размери и площи. Вариантът налагал разбиване на коритото на чешмата им и мръсния канал, както и премахването на чешмата, разбиване на част от стената на оградата, за да достигнат до градината си, развалянето на части от трайни огради и изграждането на нови. В жалбата се твърди, че жилищните сгради на ищцата и на ответниците са построени една до друга и единственото място за пешеходен и транспортен достъп от улицата било и продължава да бъде мястото, което се ползва общо от страните. В него се намирали кладенецът, дворната чешма и ВиК шахти. Имотът се ползвал така от 50-60 години. Поддържа се, че показанията на свидетелката, посочена от ищцата, са емоционални и пристрастни, както и че касаят действия, които не се случват всеки ден. Въз основа на тези съображения Л. М. Б. и И. Б. Б. молят решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и да им бъдат присъдени направените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на жалбата от Ц. Х. Х., с който е изразено становище, че същата е неоснователна, а атакуваното решение– правилно. С него е изложено, че първоинстанционният съд се е съобразил с многобройните искания на страните по делото, дал възможност на ответниците да поставят свои изисквания и били допуснати и приети основно, допълнително и доработка към допълнителното заключение, с които били предложени четири варианта на разпределение на ползването на имота. Ответниците не искали разпределение на ползването и настоявали за запазване на досегашното положение, но то накърнявало правата на въззиваемата. Поддържа се, че вещото лице изрично заявило, че четвъртият вариант е крайно неудобен за страните, като според него общият терен за ползване бил 105 кв.м., в него попадали двете шахти и входната веранда на ищцата, а ответниците имали достъп за кола до гаража. Според ответницата по жалбата първоинстанционният съд приел правилно третия вариант на разпределение на ползване като най-удачен, тъй като предвиждал равностойни по площ дялове за ползване, осигурявал еднакъв, удобен и безпрепятствен достъп до жилищната сграда и дворното място на всички съсобственици чрез обособяване на част от дворното място около сградата като такова за общо ползване. Този вариант бил съобразен със съществуващите сгради и конкретното фактическо състояние на дворното място. Определената площ за общо ползване била възможно най-малка с оглед да не възникват конфликти между страните. Сочи, че при този вариант нито чешмата на ответниците, нито мръсният канал попадат в дела й и в частта за общо ползване. Твърди, че при сегашното положение не може да ползва гаража си, тъй като ответниците паркират автомобила си пред него. Поради това счита, че вариант четвърти е 2 неудобен и нецелесъобразен. Въз основа на тези аргументи Ц. Х. Х. моли атакуваното решение да бъде потвърдено. В съдебно заседание моли за присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК.

Окръжен съд – Перник, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е редовна и допустима, затова следва да бъде разгледана по същество.

Районният съд е сезиран с иск по чл. 32, ал.2 ЗС от Ц. Х. Х. срещу Л. М. Б. и И. Б. Б. , с който моли съдът да постанови решение, с което да разпредели ползването на следния имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /шест, едно, пет, седем, седем, точка, пет, нула, пет, точка, едно, три, три, шест/, находящ се в град *** , община *** , област *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-75 от 10.11.2015 година на Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 25.11.2024 година, с адрес на този поземлен имот ***, с площ на този поземлен имот по скица от 709 /седемстотин и девет/ квадратни метра, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м- десет метра/, предишен идентификатор: няма, номер по преходен план 1336 /хиляда триста тридесет и шест/, квартал 84 /осемдесет и четири/, парцел XXVII /двадесет и седми/, при граници на този поземлен имот по скица: поземлен имот с идентификатор *** /шест, едно, пет, седем, седем, точка, пет, нула, пет. точка, едно, три, три, пет/, поземлен имот с идентификатор *** /шест, едно, пет, седем, седем, точка, пет, нула, пет, точка, девет, шест, четири, пет/, поземлен имот с идентификатор *** /шест, едно, пет, седем, седем, точка, пет, нула, пет, точка, едно, три, три, седем/, поземлен имот с идентификатор 61577,505.1332 /шест; едно, пет, седем, седем, точка, пет, нула, пет, точка, едно, три, три, две/ и поземлен имот с идентификатор *** /шест, едно, пет, седем, седем, точка, пет, нула; пет, точка, едно, три, три, четири/, с равни прнава -1/2 ид.ч. за ищцата и 1/2 ид.ч. за двамата ответници общо като СИО, като построените в имота сгради са самостоятелни обекти и са изключителна собственост на страните.

По делото не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото собствеността върху процесния недвижим имот. Видно от приложения Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 165, том I, дело 237/91 г., Х.Х. и Д. Х. прехвърлят на Ц. К. ½ от процесния имот. Видно от Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № *** , том *** , дело 1469/84 г. М.Х., продава на дъщеря си – Л. Б. ½ от процесния имот.

Пред районния съд са представени четири варианта за разделяне на ползването на имота. Според първия вариант, ищцата Ц. Х. позлва терен по т. БВДЕБ с площ 94 м2 и по т.

ГПОНМЛКЙРЗИГ с площ 258 м2 , заедно с попадащите в него двуетажна жил. сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, заедно с ½ от падащия се в имота кладенец. Ответниците Л. М. Б. и И. Б. Б. ползват терен по т. АБЕ41ПОНМЛКЙРЗЖА с площ 328 м2 и т. ВСГ23ДВ с площ 24 м2 заедно с двуетажна къща с идентификатор ***, сгради с идентификатори ***, идентификатор ***, ***,

*** и *** попадащи в този терен, заедно с ½ от падащия се в имота кладенец. Общ терен за ползване 5 м2 – т. 1-2-3-4-1.

Според втория вариант, ищцата Ц. Х. Х. ползван терен по т. БВДЕБ с площ 94 м 2 и по т.ГПОНМЛКЙРЗИГ с площ 256м 2 , заедно с попадащите в него двуетажна жил. сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор 6157.505.1336.13, заедно с ½ от падащият се в имота кладенец. Ответниците 3

Л. М. Б. и И. Б. Б. ползват терен по т.АБЕ41ПОНМЛКЙРЗЖА с площ 328 м² и т.ВСГ23ДВ с площ 22 м², заедно с двуетажна къща с идентификатор ***, сгради с идентификатори ***, идентификатор ***, ***,

*** и *** попадащи в тези терен, заедно с 2 от падащия се в имота кладенец. Общ терен за ползване 9 м2 – т. 1-2-3-4-1.

Общото между двата варианта, е, че предвиждат разделяне на пространството, обособено за входна врата на двора и предлагат малък терен от 5/9м 2 във формата на правоъгълник, който да остане общо за ползване пространство. При разпита си вещото лице посочва, че за да могат страните да ползват гаражите си, това означава, че нещата трябва да останат в настоящото си положение.

Според третия вариант ищцата ползва терен по т. БВД5678ЕБ с площ 99 м² и по т.

Г4321ПОНМЛКЙРЗИГ с площ 251 м², заедно с попадащите в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, заедно с 1/2 от падащия се в имота кладенец и водомерна шахта. Ответниците Л. М. Б. и И. Б. Б. ползват терен по т.

АБЕ81ПОНМЛКЙРЗЖА с площ от 328 м² и т. ВСГ45ДВ с площ 22м², заедно с двуетажна къща с идентификатор ***, сгради с идентификатори ***, идентификатор ***, ***, *** и *** попадащи в този терен, заедно с 1/2 от падащия се в имота кладенец. Общ терен за ползване 9 м2 – т. 1-2-3-4-5-6-7-8-1.

Основната разлика с вариант 1 и 2, е че в тази хипотеза шахтата на ищцата попада в нейния терен за ползване.