Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 158 от 03.05.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 192/2026
Вид
Решение № 158
Подписан
03.05.2026
В сила
27.05.2026
Състав
КАПКА ЖИВКОВА ВРАЖИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.104б т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175а ал.1 пр.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.2 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.57 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.57 ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Пазарджик, 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20265220200192 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. К. И. ЕГН ********** гр.Пловдив, против НП№25-1818-000967/13.11.2025г. от Началник сектор в РУ- Пазарджик, ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева и "лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП. Твърди се, че е налице противоречие между изложените в санкционния акт факти и подвеждането им под посочената в него материалноправна норма.

По тези съображения се иска отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от пълномощника- адв.Л. М., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които доразвива в становището си по съществото на спора. Моли НП да бъде отменено и претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В депозираното писмено становище по делото от надлежно упълномощен юрисконсулт при ОДМВР- Пазарджик се излагат бланкетни съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

1

Районният съд, след като провери основателността на жалбата, взе предвид становището на страните, анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по съображенията изложени в нея, а поради следното:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 10.09.2025г., около 22:27ч., в гр.Пазарджик, на ул.Болнична №69, пред сватбен дом „Гоби“, управлявал лек автомобил БМВ 525 Д с рег.№ ***, собственост на Е. Р. И.а ЕГН **********, движейки се по път, отворен за обществено ползване, при суха и чиста асфалтова настилка и сухо и ясно време, използвал пътя за други цели извън неговото предназначение за превоз на хора и товари, а именно: преднамерено извеждал управляваното от него МПС от нормалната му динамична устойчивост и посока на движение- завивал го напречно на пътното платно и го завъртал около оста си/в кръг/ чрез презавиване, неоснователно форсиране и подаване на прекомерна газ, с което се създавала реална опасност за останалите участници в движението. Тези действия на жалбоподателя били установени от св.А. Т.- мл.инспектор в РУ- Пазарджик, който участвал в състава на дежурния на посочената в НП дата автопатрул заедно с колегата си- Л. П.. Извършвайки обход в гр.Пазарджик по ул.Болнична св.Т. забелязал, как движещият се пред тях автомобил форсира и се завърта няколко пъти по оста си, въпреки наличието в близост на други МПС и лица. След спиране на управлявания от нарушителя автомобил и установяване на самоличността му, св.Т. съставил срещу него АУАН №4599852/10.09.2025г. за извършено нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, който бил предявен и подписан от адресата без възражения. Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП, с което на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП, на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева и "лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в материалите по АНП, и гласни доказателства, инкорпорирани в показанията на актосъставителя- св.А. Т., които съдът намира за безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Съдът дава вяра на споделеното от този свидетел, доколкото не се установи предубеденост и заинтересованост у същия, въпреки служебната му обвързаност с АНО.

Съгласно нормата на чл.104б т.2 от ЗДвП, водачите нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Законовата 2 формулировка не е съвсем прецизна, въпреки това съдебната практика на съдилищата от цялата страна е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари като: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение /вляво или вдясно/ и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него. Разглеждани в тяхната съвкупност тези действия представляват т.нар. "дрифт", като еманация на използването на пътищата не по предназначение. "Дрифт"-ът, като комбинация от гореизложените техники и действия е типичната хипотеза на приложното поле на чл.104 т.2 от ЗДВП, но трайната практика е също така категорична, че деянието би било съставомерно само ако се установи ползване на пътя не по предназначение за придвижване от едно място до друго, независимо дали са изпълнени всички техники, характерни за дрифта, дали изпълнението им е успешно и професионално и дали МПС разполага със здравината, мощността и оборудването за дрифтиране. В този смисъл съдът следва да направи нужното разграничение между използване на пътя не по предназначение и използване на пътя за придвижване при груби нарушения на правилата на ЗДвП. Във втория случай, колкото и грубо да е нарушението н а ЗДвП, дори и да осъществява състав на престъпление, щом пътя е използван по предназначение за придвижване от едно място до друго, деянието би осъществявало друг състав на нарушение, поради което ще е несъставомерно по чл.104б т.2 от ЗДвП. Типични примери за гореизложеното са управление на МПС с много висока скорост, след употреба на алкохол, на технически неизправно МПС, без правоспособност на водача или при пренебрегване и на най-елементарните правила за безопасност на движението.

Предвид виновния характер на административнонаказателната отговорност /чл.7 от ЗАНН/ от съставомерните по чл.104б т.2 от ЗДвП деяния следва да се отграничават случаите, при които до някои от гореописаните резултати /въртене на гуми, поднасяне на автомобила, загуба на сцепление с пътя и др./ се достига не поради виновните действия на водача, а поради особеностите на пътната обстановка /например хлъзгав терен, радиус на завой/ и други обективни фактори. В тези случаи деянието без съмнение е несъставомерно по чл.104б т.2 от ЗДвП. Предвид изложеното при преценка дали извършеното е съставомерно по чл.104б т.2 от ЗДвП във всеки конкретен случай следва съвкупно да се отчитат: вида и характера на предприетите действия, маневри и техники с МПС и дали те по естество са присъщи на нормалното движение по пътищата с цел превоз на пътници и товари; дали тези действия, техники, маневри са извършени при умисъл или непредпазливост на водача, или пък в 3 резултат на обективни фактори от средата. Не на последно място при преценка за съставомерност на деянието следва да се има предвид, че законодателят не поставя изискване за минимална продължителност на използването на пътищата не по предназначение, като е напълно възможно деецът първоначално да се движи правомерно по пътя, отворен за обществено ползване, да достигне до мястото, където е решил да извърши намислената дрифт маневра, да я изпълни, след което отново да продължи да използва пътя по предназначение, а именно, за да се върне към мястото, от което е дошъл. В този случай деянието е съставомерно по чл.104б т.2 от ЗДвП, доколкото е налице момент /независимо от неговата продължителност/, в който пътят е използван не по предназначение, като предходното и последващо използване на пътя по предназначение е функционално обусловено от извършването на нарушението, доколкото пътят е използван, за да се достигне до мястото на извършване на забранените маневри и техники.

Предвид изложеното, в конкретния случай по делото е доказано, че жалбоподателят е извършвал на посочените в АУАН и НП време и място действия, които отговарят на характеристиките по чл.104б т.2 от ЗДвП.

На следващо място, съгласно чл.2 ал.1 от ЗДвП, отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. За да се квалифицира място, като път отворен за обществено ползване следва същият да е включен в уличната пътна мрежа и да е въведен в експлоатация съобразно разпоредбите на ЗУТ.

В конкретния случай, процесният пътен участък, посочен в АУАН и НП, без съмнение представлява път, отворен за обществено ползване.

В този смисъл по делото се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

По-нататък, АУАН е съставен от компетентен орган, в законоустановения срок, като са налице неговите задължителни реквизити, съгласно нормата на 42 и чл.43 от ЗАНН.

При издаване на НП обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Действително същото съдържа задължителните реквизити по чл.57 ал.1 от НК, но в същото време не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.57 ал.2 от НК, доколкото в него липсва подпис на длъжностното лице, което го е издало, а именно- Началник сектор в РУПазарджик, ОДМВР- Пазарджик. Подписът е единственият законен начин да се удостовери, че органът лично е разгледал материалите по преписката и е упражнил правомощието си да наложи санкция. Липсата му прави акта „анонимен“ и невалиден, доколкото не е завършен сложният фактически състав при издаване на официалния документ, какъвто иначе без съмнение е НП. В този смисъл, връчването на неподписан препис от НП, както е било сторено в настоящия случай, лишава наказаното лице от възможността да разбере дали оригиналът изобщо съществува и дали е подписан в законовия 6месечен срок. Това създава несигурност и ограничава правото на защита на 4 адресата на НП. Тъй като се касае за нарушение на формата и валидността на волеизявлението, съдът не може да го „поправи“. Дори ако по-късно се представи подписан екземпляр, фактът, че връченият на лицето препис е без подпис, е достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП.

Предвид изложеното съдът намира, че не следва да обсъжда останалите, релевирани от жалбоподателя възражения относно незаконосъобразността на атакуваното НП, доколкото посочените вече такива представляват достатъчно основание за неговата пълна отмяна.

При този изход на делото- отмяна на НП, основателна е претенцията на процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноските за заплатен адвокатски хонорар. Това е искане е направено своевременно, а именно в хода на съдебното производство и преди обявяване делото за решаване. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща к ъ м чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие /л.23 от делото/, от който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 307 евро /равняващи се на 600.44 лева/ жалбоподателят е заплатил в брой. При това положение ОД на МВРПазарджик, към което учреждение е структуриран органът, издал НП, следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на въззиваемата страна е неоснователно, тъй като размерът на заплатеното адвокатското възнаграждение, макар и несъобразен с минималния предвиден в разпоредбата на чл.18 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, е съразмерен с оглед обстоятелството, че с обжалваното НП е наложено кумулативно с глобата и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, което обосновава отделна защита и съдействие по друг правен интерес.