Решение № 81 от 08.07.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20241800900163 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Жалбоподателят „А.“ ООД, ЕИК ********* чрез пълномощник адв. Д. М. от САК е обжалвал отказ № 20240621094239/25.06.2024 год. на Агенция по вписванията, издаден по заявление образец А4 вх. № 20240621094239 за вписване в ТРРЮЛНЦ на следните промени по партидата на „А.“ ООД – увеличаване на капитала на дружеството от 10 200 лева на 160 200 лева чрез записване на нови 15 000 дяла по 10 лева, поети от съдружника С.Г.Ч. с ЕГН **********.

Жалбоподателят намира, че отказът е незаконосъобразен, тъй като с оглед характера на производството – охранително, функциите на ДЛР се изчерпват в извършването на формална проверка относно наличието на предпоставките за възникване на обстоятелствата, чието вписване се иска, а налагането на запор върху дружествените дялове на единия от съдружниците в дружеството – „А.С.“ ООД, ЕИК ********* и създаването на опасност за удовлетворяването на кредиторите от имуществото на дружеството при новото му разпределяне между съдружника със запориран дял и този, поел новите записани дялове, стои извън преценката на ДЛР.

Сочи се, че увеличението на капитала на дружеството чрез записване на нови дялове не ограничава правото на кредиторите да се удовлетворят от запорираните дялове на единия съдружник. Не е приложима и забраната за разпореждане със запорираното имущество, регламентирана в чл.451 от ГПК, доколкото в случая не се касае за прехвърляне на дружествени дялове, а за присъединяването на нови допълнителни такива.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ и да даде на осн. чл.25, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ задължителни указания на Агенция по вписванията да извърши исканото 1 вписване.

На осн. чл.25, ал.2, изр.3-то от ЗТРРЮЛНЦ Агенция по вписванията чрез пълномощник Д.М. – гл. юрисконсулт в отдел „АМО“ е подал отговор на жалбата, в който са изложени доводи за неоснователността на същата – по същество приповтарящи доводите, изложени в обжалвания отказ. Претендира се и заплащане на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК за представителство по делото от юрисконсулт.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, намери следното :

Жалбата е подадена от пълномощник с приложено пълномощно, в срока по чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ и за разглеждане на същата е внесена държавна такса, дължима на осн. чл.29 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във вр. с чл.16а, ал.3, т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като изложените в същата доводи за незаконосъобразността на обжалвания отказ се споделят от съда.

За да постанови отказа, ДЛР се е мотивирало с обстоятелството, че върху притежаваните от единия от двамата съдружници в „А.“ ООД – „А.С.“ ООД, чиито дружествени дялове са в размер на 5 100 лева, равняващи се на 50 % от капитала на дружеството, е вписан запор в полза на търговско дружество в производство по несъстоятелност /по искане на синдика на „А.С.“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК 114673310/.

Горното според ДЛР съставлява законова пречка за исканото вписване на увеличаване на капитала, доколкото същото би било в нарушение на чл.451 от ГПК – макар в случая да не е налице разпореждане със запорираните дялове, разпоредбата ще бъде заобиколена, тъй като ще е налице по същество изменение на запорираната вещ (в случая – на нейния еквивалент, запорираните дялове). Развити са мотиви, че правото на кредиторите, в чиято полза е наложен запорът, се трансформира в право да се удовлетворят от паричната сума, равностойна на дела на съдружника със запориран дял. В случай, че се допусне увеличаването на капитала на дружеството чрез записване на новите дялове, длъжникът би отговарял вече не с 50 % от стойността на имуществото на дружеството, а стойността на дела му би намаляла като имуществен еквивалент, което би довело до намаляване и на размера на ликвидационния дял, с който длъжникът би отговарял в едно производство по чл.517 от ГПК.

Във връзка с горното съдът намира, че в охранителното производство по ЗТРРЮЛНЦ по вписване на заявено обстоятелство ДЛР следва да извърши проверката по чл.21, т.1 – т.9, която е формална и се свежда до наличието на предпоставките за възникване на обстоятелствата, чието вписване се иска. Дали исканото вписване би накърнило интересите на кредитор на съдружника със запорирани дялове, в чиято полза е наложен запора, не е сред кръга на горните обстоятелства и не е в правомощията на ДЛР да обоснове отказа от исканото вписване на това основание.

2

Независимо от горното следва да се отбележи и че в случая не е налице сочената в отказа законова забрана, респ. заобикалянето й, при увеличаването на капитала в хипотезата на запор върху дружествените дялове на единия от съдружниците в дружеството. Както е прието и в самия отказ, последното не означава разпореждане със запорираните дялове по смисъла на чл.451 от ГПК. Тълкуването на сочената императивна законова разпоредба не може да бъде разширително, поради което е недопустима аналогията между увеличението на капитала чрез записването на нови дялове и своеобразното „изменение“ на запорираната вещ /дружествени дялове/. Отделно, доводите, че горното би довело до сигурно намаление на паричната равностойност на ликвидационния дял с оглед увеличение на дяловете в дружеството и намаляването на тези на съдружника със запорирани дялове, съставляват предположение, която не може да бъде основание за отказ за вписване на заявените обстоятелства.

Поради изложеното и тъй като съдът констатира, че със заявлението са представени всички изискуеми документи, удостоверяващи особените изисквания на закона за вписването, то обжалваният отказ следва да бъде отменен и на осн. чл.25, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ съдът следва да даде задължителни указания на Агенция по вписванията да извърши исканото вписване.

С оглед изхода на спора разноски не следва да се присъждат на претендиралата ги страна – Агенция по вписванията.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ № 20240621094239/25.06.2024 год. на Агенция по вписванията, издаден по заявление образец А4 вх. № 20240621094239 на „А.“ ООД за вписване в ТРРЮЛНЦ на следните промени по партидата на „А.“ ООД, ЕИК ********* – увеличаване на капитала на дружеството от 10 200 лева на 160 200 лева чрез записване на нови 15 000 дяла по 10 лева, поети от съдружника С.Г.Ч. с ЕГН **********.

УКАЗВА на осн. чл.25, ал.5 от ЗТР на Агенция по вписванията да извърши заявеното със заявление образец А4 вх. № 20240621094239 на „А.“ ООД вписване в ТРРЮЛНЦ на следните промени по партидата на „А.“ ООД, ЕИК ********* – увеличаване на капитала на дружеството от 10 200 лева на 160 200 лева чрез записване на нови 15 000 дяла по 10 лева, поети от съдружника С.Г.Ч. с ЕГН **********.

Решението подлежи на обжалване от жалбоподателя и Агенция по вписванията пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му.

След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се изпрати на Агенцията по вписванията.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

3