Решение № 106 от 15.07.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. В., 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. при участието на секретаря ВЕНЕЛИНА Б. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20251300500114 по описа за 2025 година

Делото е образувано по въззивна жалба на Н. Л. Н. чрез адв. Д.М. със съдебен адрес в гр.С. против Решение рег.№7 от 04.01.2025г. по гр.д. №1114/2024г. на ВРС в частта ,с която искът по чл.26 ЗЗД е отхвърлен.Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано и иска от съда да го отмени с произтичащите от това последици.

Счита,че не само клаузата за неустойка,която е прогласена за нищожна от ВРС,а и целият договор за потребителски кредит №624061 от 21.01.2022г. е нищожен,тъй като в него не е посочен реалния размер на разходите и е нарушено изискването на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК,вр. с чл.22 ЗПК.Сочи,че годишният процент на разходите /ГПР/ е част от същественото съдържание на договора и след като не са посочени всички участващи във формирането му елементи договорът за потребителски кредит се явява недействителен.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба „***“ООД-С. е подал писмен отговор,с който оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение като потвърди първоинстанционното решение и им присъди разноски за настоящата инстанция.

1

Твърди,че обявената за нищожна клауза за неустойка не е включена в ГПР и нищожността на една клауза от договора не влече нищожност на целия договор.Твърди също,че при формиране на ГПР са спазени всички изисквания на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК,а в погасителния план,който е неразделна част от договора е включена пълна и точна информация за размера,броя,периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,както и каква част от вноската представлява главница и каква лихва.

С частна жалба

Н. Л. Н. чрез адв. Д.М. е обжалвал

Определение рег.№370 от 26.02.2025г. по гр.д. №1114/24г. на ВРС,с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Счита,че се дължи присъждане на адв. възнаграждение по чл.38 от ЗА за всеки предявен иск поотделно,а с решението на ВРС са разгледани установителен и осъдителен иск,поради което моли да му бъде присъдено претендираното адв. възнаграждение в размер на още 280лв.

„***“ООД-С. е подал писмен отговор,с който оспорва частната жалба и моли съда да я остави без уважение като потвърди първоинстанционното определение.Твърди,че между същите страни са образувани множество дела с идентичен характер.Позовава се на обстоятелството,че договорът за правна помощ не е индивидуализиран,доверителят по него не е материално затруднено лице,за да се прилага чл.38 ЗА ,а поведението му попада в дефиницията за злоупотреба с право.

По подадената ч. жалба е образувано ч.гр.д. №115/2025г. на ВОС,което с Определение №310/13.06.2025г.е присъединено към настоящото гр.д. №114/205 по описа на съда.

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното:

Пред първоинстанционният съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.55 ,ал.1 ЗЗД , като ищецът Н. Л. Н. чрез адв. Д.М. е поискал да бъде прогласен за нищожен договор за потребителски кредит №624061 от 21.01.2022г. поради нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК и чл.19 ЗПК,а при условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл.11,ал.2 от договора,в която е 2 уговорена неустойка.Поискал е също съдът да осъди ответника да му върне изначално недължима сума от 544,45лв.-размера на неустойката по атакуваната договорна клауза.

Пред ВРС е установено , че между „***“ООД и Н. Л. Н. е сключен договор за потребителски кредит №624061 от 21.01.2022г.,с който на ищеца е отпуснат заем в размер на 800лв.,който е изцяло погасен от кредитополучателя. Договорени са условия за заплащане на суми по изготвен погасителен план на 29 равни месечни вноски по 50лв.Ищецът е погасил изцяло задължението си като е изплатил общо1450лв. на 8вноски,като тази сума включва главницата от 800лв.,договорна лихва в размер на 105,55лв. и неустойка в размер на 544,45лв.

ВРС е приел иска за основателен отчасти като е прогласил за нищожна клаузата от договора за неустойка и е осъдил ответника да изплати на ищеца исковата сума от 544,45лв.,а иска в останалата част за прогласяване на целия договор за нищожен е отхвърлил като неоснователен.

Присъдени са разноски съобразно чл.78 ГПК и с оглед правната сложност на делото в размер на 200лв. от общо претендирани 480лв. от ищеца .

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

При тези данни ВОС намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по същество за неоснователна по следните съображения:

В исковото производство ищецът се е позовал на нищожност на договор за потребителски кредит като сключен в противоречие със законови разпоредби,а именно чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.Този законов текст регламентира,че при сключване на договора следва да се уговори годишния процент на разходите по кредита,включващ общите разходи по кредита за потребителя-лихви,комисионни,всички дължими възнаграждения-преки или косвени-чл.19,ал.1 ЗПК,т.наречения годишен процент на разходите /ГПР/.ВРС е приел,че всички тези разходи се извличат от съдържанието и тълкуването на договора,макар и да не са изрично изброени,поради което не е нарушена цитираната законова разпоредба.

Несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба,че 3 договорът за потребителски кредит страда от пороци,които влияят на неговата валидност. Кредитополучателят е уведомен и на него са му известни всички плащания ,които дължи,включително брой и размер на погасителни вноски ,периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,както и каква част от вноската представлява главница и каква лихва.Всичко това е отразено в погасителния план,който е неразделна част от договора и в който е включена пълна и точна информация за начина и сроковете на погасяване на кредита.

Ето защо ВОС намира,че при формиране на ГПР са спазени всички изисквания на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК,така като е прието от първоинстанционния съд и на база изготвеното заключение на ВЛ по назначената счетоводна експертиза. В този смисъл правилно е отхвърлен иска за прогласяване нищожност на целия договор за потребителски кредит,тъй като нищожността на една клауза от договора не влече нищожност на целия договор.

ВРС е уважил иска и е прогласил за нищожна клаузата за неустойка като е осъдил ответника да заплати сума в размер на внесената от ищеца неустойка като заплатено без основание.

С оглед изхода от делото са присъдени разноски като ВРС ги е редуцирал от 480 лв. на 200лв. в полза на ищеца. Въззивната инстанция изцяло се присъединява към мотивите на ВРС,тъй като съобразната константна практика при обективно съединени искове се съобразява общата цена на отделните искове,тъй като сме в хипотеза на главен и акцесорен иск и не са необходими и не са извършвани процесуални действия по доказване на двата отделни иска.

ВРС правилно е съобразил Решение на СЕС от

23.11.2017г.,постановено по преюдициално запитване от СРС относно минималните размери на адв. възнаграждения.Делото не съставлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител на ищеца не е осъществил процесуално представителство,поради което съдът е определил адв. възнаграждение в размер от 200лв.

ВОС възприема и аргументите на ответника,а именно,че между същите страни се водят множество дела с идентичен характер и изготвянето на ИМ и молби по тях са идентични,а също така не е 4 установено,че ищецът е материално затруднено лице,поради което да не е в състояние да заплати дължимото адв. възнаграждение на пълномощника си адв-. Д.М..

Като съобрази изложеното съдът приема,че постановеното от ВРС решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено,както и Определението по чл.248 ГПК.Аргументите на първоинстанционният съд са правилни,аналитични и обстоятелствени,поради което ВОС не счита за необходимо да ги преповтаря , позовавайки се на разпоредбата на чл.272 ГПК.

Ответникът по жалба е претендирал разноски за настоящата инстанция и такива следва да му бъдат присъдени в размер на 200лв. по аргумент на изложеното по-горе и с оглед становището на самия ответник.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Решение рег.№7 от 04.01.2025г. в обжалваната част и Определение рег.№370 от 26.02.2025г по гр.д.

№1114/2024г. на Районен съд -В. .

Решението в необжалваната част е влязло в законна сила.

Осъжда Н. Л. Н.,ЕГН ********** от гр.В.,жк.

„В.Л.“1,вх.*** да заплати на „***“ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.С.,р-н М., бул.“***“ №***,представлявано от Н. П.П. сума в размер на 200лв.,съставляваща направени разноски за настоящата инстанция Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5