Решение № 596 от 14.07.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. Благоевград, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г.а като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210103177 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от ***** - изпълнителен директор против И.

С. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.*****.

Ищецът твърди, че между „Микро Кредит“ АД, действащ в качеството му на заемодател, и ответника И. С. М., като заемополучател, е бил сключен на 17.12.2022г. Договор за заем Microcredit №9032- 00125247. Навежда, че по силата на посочения договор заемодателят е предал на заемополучателя сумата от 700 лв. и е била уговорена договорна лихва в размер на 203,45 лв., като общата сума, която следвало да бъдела заплатена от ответника била в размер на 903,45 лв. Поддържа, че заемополучателят следвало да погаси задълженията си по кредита на 15 равни месечни погасителни вноски в размер на 60,23 лв. всяка, с краен падеж на целия заем – 26.03.2024г. Заявява, че процесният договор за заем не е бил обявяван за предсрочно изискуем. Сочи, че на 17.12.2022г. между „Микро Кредит“ АД и И. С. М. бил сключен и Договор за допълнителни услуги към договора за заем Microcredit №903200125247, съгласно който заемодателят се бил задължил да предоставил на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, които допълнителни услуги били описани подробно в Приложение № 1 към договора, което приложение било предоставено на заемополучателя.

Навежда, че ответникът дължал заплащане на пакетната цена за допълнителни услуги в размер на 928,20 лв., като му била предоставена възможността да я заплатил на 15 равни месечни погасителни вноски в размер на 61,88 лв., при първа погасителна вноска, платима на 26.01.2023г. Поддържа, че на ответника била начислена лихва за забава по процесния договор за заем, както следва: 60,94 лв. - обезщетение за забава върху дължимите суми по договора за заем за периода 27.03.2023г. до датата на подаване на заявлението – 04.04.2024г.

Заявява, че съгласно Приложение № 1/21.07.2023 година към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 30.03.2023г. „Микро Кредит“ АД (цедент) е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания” ООД, в качеството му на цесионер (чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания” АД /сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД) вземанията си 1 към ответника, произтичащи от процесните два договора от 17.12.2022г. - Договор за заем Microcredit №9032- 00125247 и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №9032- 00125247. Счита, че ответникът е бил уведомен за така извършената цесия чрез изпращането на уведомително писмо от „Агенция за събиране на вземания“ ООД, действащо като пълномощник на предишния кредитор („Микро Кредит“ АД), като алтернативно уведомяването на ответника за станалата цесия можело да бъде извършено и в хода на настоящото съдебно производство, с оглед връчването на същия на препис от приложеното към исковата молба уведомление.

Ответникът оспорва предявените искове. Тази си процесуална позиция обосновава с подробни доводи, че не е била налице твърдяната цесия, както и че процесните договори за недействителни поради противоречието им с конкретно изброени в отговора норми на ЗПК, както и поради накърняването на добрите нрави.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните искови претенции:

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата 625,52 лв. /шестстотин двадесет и пет лева и петдесет и две стотинки/ главница по Договор за заем Microcredit №9032- 00125247, сключен на 17.12.2022г. между „Микро Кредит“ АД и И. С. М., като вземанията по договора са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /чийто правоприемник е “Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ с Приложение №1/21.07.2023г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.03.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението – 04.04.2024 г. до окончателното й плащане.

- чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата 146,69 лв. /сто четиридесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки/ - договорна лихва по договора за заем за периода от 26.03.2023г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 26.03.2024г. /падеж на последна погасителна вноска.

- чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата 60,94 лв. /шестдесет лева и деветдесет и четири стотинки/ - обезщетение за забава върху дължимите суми по договора за заем за периода 27.03.2023г. до датата на подаване на заявлението – 04.04.2024г.

- чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата 804,44 лв. /осемстотин и четири лева и четиридесет и четири стотинки/ - сума за пакет допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги Microcredit №9032-00125247, сключен на 17.12.2022г. между „Микро Кредит“ АД и И. С. М., като вземанията по договора са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /чийто правоприемник е “Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ с Приложение №1/21.07.2023г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.03.2023г., дължими за периода 26.03.2023г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска по договор за допълнителни услуги/ до 26.03.2024г. /падеж на последна погасителна вноска по договор за допълнителни услуги.

За вземането по така предявения установителен иск е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 661 от 03.06.2024г. по ч. гр. д. № 1410/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград, срещу която ответникът, имащ качеството на длъжник в заповедното производство, е депозирал възражение.

По отношение на вземанията на предявените осъдителни искове с влязло в сила разпореждане № 1673/03.06.2024г., постановено по ч. гр. д. № 1410/2024г. на РС – гр.

Благоевград е било отхвърлено частично заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника. С оглед отхвърлянето на заявлението на ищеца (заявител в заповедното производство) са били дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК за предявяване на осъдителни искове за вземанията, които осъдителни искове са предявени в настоящото производство.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените искове:

2

Предявените искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

2. Относно основателността на предявените искове:

За доказване сключването на процесните сделки между „Микро Кредит“ АД (като кредитодател) и И. С. М. (като кредитополучател) ищецът представи с исковата молба копия от следните документи: Договор за заем Microcredit №9032- 00125247, сключен на 17.12.2022г., ведно с Погасителен план и Общи условия към него, Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №9032- 00125247, сключен на 17.12.2022г. и Стандартен Европейски формуляр. Процесуалният представител на ответника оспори автентичността на положените от ответника подписи върху процесния договор, като по реда на чл. 183 ГПК бяха изискани и оригиналите на горепосочените документи. Ищецът, в указания му от съда срок, представи оригиналите на гореизброените документи. Съдът с протоколно определение от 22.05.2025г. прие оригиналите, като констатира наличието на идентичност между представените от ищеца оригинали на документите, а именно: от Договор за заем Microcredit №9032- 00125247, сключен на 17.12.2022г., ведно с Погасителен план и Общи условия към него, Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №9032- 00125247, сключен на 17.12.2022г. и Стандартен Европейски формуляр, с копията приложени към исковата молба.

С оглед изложеното се доказва сключването на процесните договори между „Микро Кредит“ АД (като кредитодател) и ответника И. М. (като кредитополучател).

По делото се установява, че кредитодателят е предоставил на кредитополучателя заемната сума по процесния договор за кредит в размер на 700 лв.

От съдържанието на договорите се изясняват и основните параметри, при които те са били сключени, а именно:

1. За заемния договор: главница в размер на 700 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/от 48,91 %; фиксиран лихвен процент от 40,48 %; обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната лихва – 903,45 лв., от което следва, че размерът на самата договорна лихва е бил уговорен на 203,45 лв.; погасяване – чрез 15 броя равни месечни вноски (всяка в размер на по 60,23 лв.), с дата на първо плащане – 26.01.2023г., и с дата на последно плащане (краен падеж) – 26.03.2024г. В процесния договор за потребителски кредит е обективиран погасителен план, като същият е подписан от заемополучателя.

2. За договора за допълнителни услуги: Пакет допълнителни услуги „Комфорт“ и допълнителна услуга „Връщане в 30-дневен срок“ в размер на 928,20 лв., като предвидено тези услуги да се заплащат от кредитополучателя заедно с вноските по кредита, като размерът на всяка месечна вноска е по 61,88 лв. всяка.

От приетия като писмено доказателство по делото Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023г. и Приложение № 1 от 21.07.2023г. към него се установява, че „Микро Кредит“ АД (цедент) е прехвърлил на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД (цесионер) вземанията си към ответника, произтичащи от процесните договор за потребителски кредит и договор за допълнителни услуги към него.

Ответникът е бил уведомен за извършената цесия в рамките на настоящото исково производство. Това се е случило с получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, включващи договора за цесия, писмените потвърждения по чл. 99, ал. 3, предл. последно ЗЗД и самите уведомления.

От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено от страните), става ясно, че действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е 458,53 %, а не посоченият неправилно в договора 48,91 % В тази връзка от заключението на вещото лице се установява, че ако към разходите по кредита се добави и сумата по договора за допълнителни услуги в размер на 928,20 лв., общата сума на разходите по кредита става 1131,65 лв. (203,45 лв. договорна лихва + 928,20 лв. за таксите и комисионните за 3 допълнителните услуги). При това положение действителният ГПР надвишава допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР и оскъпяването на кредита в действителност е 458,53 %. Става ясно от заключението, че общата сума, която е била заплатена във връзка с процесния договор, е 255 лв.

С оглед заключението на вещото лице се налага изводът, че в случая записаният в договора ГПР /48,91 %/ е формален и не отговаря на фактическото положение. Следователно договорът е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният ГПР. По тази причина процесният договор за потребителски кредит от 17.12.2022 г. е нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК в този случай длъжникът трябва да върне само чистия размер на главницата и не дължи други суми за лихви, неустойки или други разходи по кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че към датата на сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни.

С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи: