Определение № 13395 от 19.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13395 гр. София, 19.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. М.а

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Мая Й. М.а Въззивно частно гражданско дело № 20261100505270 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 155466/15.05.2026 г. от В. Л. М. против определение № 17950/13.05.2026 г., постановено по гр. д. № 12886/2026 г. по описа на СРС, ГО, 43-ти състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от такси и разноски по производството и за допускане на правна помощ.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно. Навежда доводи, че при произнасяне по искането с правно основание чл. 83, ал.2 ГПК следва да бъдат взети предвид представените от него пред първоинстанционния съд декларация и доказателства, относно имущественото му състояние.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Производството по гр. д. № 12886/2026 г. по описа на СРС, ГО, 43-ти състав, е образувано по молба с вх.№ 149688/12.05.2026 г. подадена от В. Л.

М., в която се съдържа искане за обезпечаване на доказателства по реда на чл.

207 и сл. ГПК. В молбата е обективирано искане за освобождаване от такси и 1 разноски по производството, както и за допускане на правна помощ.

С обжалваното определение № 17950/13.05.2026 г., постановено по гр. д. № 12886/2026 г. по описа на СРС, ГО, 43-ти състав, първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК трябва да се тълкува и прилага корективно според вида производство, като в настоящия случай не е приложима за дължимите от молителя такси и разноски за предварително събиране на доказателства по реда на чл.207 ГПК, тъй като се касае за разноски, които осигуряват самото обезпечаване на доказателствата, поради което е платима изключително от молителя. По отношение на искането за допускане на правна помощ, първоинстанционният съд е приел, че същото следва да бъде отхвърлено, тъй като в случая предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на молителя.

Частната жалба е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т.

12 от Тълкувателно решение № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, искането по чл. 83, ал.

2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.

2

Освобождаването от държавна такса и разноски по чл. 83, ал.2 ГПК е възможно във всяко производство, в което се дължи държавна такса, включително и в охранителни производства, освен ако специален закон не предвижда друго. Изключение от това правило е предвидено за някои специални производства, при които освобождаването от държавна такса не се прилага, като за производството по чл. 207 ГПК такова изключение не е предвидено.

В конкретния случай о т В. Л. М. е представена декларация за материалното му и гражданско състояние към 11.05.2026 г., от която се установява, че молителят е на 79-годишна възраст, с влошено здравословно състояние, притежава едностаен апартамент и единственият му източник на средства за издръжка е отпусната пенсия за прослужено време и старост в размер на сумата от 274.02 евро.

Предвид данните от декларацията за материално и гражданско състояние на жалбоподателя, както и размера на дължимите разноски, В. Л.

М. следва изцяло да бъде освободен от заплащането на дължимите държавна такса и разноски по делото.

Съгласно чл. 23 ЗПП правна помощ във вида на процесуално представителство, освен в изрично предвидените от закона случаи на задължителна адвокатска защита, се предоставя и по преценка на съда, извършвана въз основа на доказателства от съответните компетентни за това органи, за липса на достатъчно средства у страната за заплащане на адвокат.

Съгласно чл. 23, ал. 3 ЗПП съдът извършва тази преценка съобразно комплексен критерий, включващ отчитане на доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото му състояние /удостоверено с декларация/, семейното му положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други относими обстоятелства.

Институтът на правната помощ, аналогично на освобождаването от държавни такси и разноски (чл. 83 и сл. ГПК), е въведен с цел защита на правата на лица с утежнено материално положение. По реда на Закона за правната помощ се осъществява социално подпомагане с цел да се гарантира равен достъп до правосъдие на лица, чийто икономически статус не им позволява свободен пазарен достъп до юридически услуги. Идеята за предоставяне на правна помощ е свързана с необходимостта всяко лице да има 3 гарантирана от закона възможност да защити по съдебен ред своите лични и имуществени права, независимо от липсата на специални знания в областта на правото, необходими за извършването на съдопроизводствените действия по разглеждане и решаване на делата от съда. Предоставянето на правна помощ по граждански дела е част от правото на достъп до справедлив съдебен процес по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС . (в този смисъл Определение № 4217/23.09.2025 г. на ВКС по ч. гр. дело № 2632/2025 г.) Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 25, ал. 3 и чл. 21, т. 3 от ЗПП, на В. Л. М. следва да се предостави правна помощ – процесуално представителство по гр. д. № 12886/2026 г. по описа на СРС, ГО, 43-ти състав.

Предвид изложените съображения, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 17950/13.05.2026 г., постановено по гр. д. № 12886/2026 г. по описа на СРС, ГО, 43-ти състав.

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК В. Л. М., ЕГН **********, от заплащане на държавна такса и разноски п о гр. д. № 12886/2026 г. по описа на СРС, ГО, 43-ти състав до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.

ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ правна помощ – процесуално представителство на В. Л. М., ЕГН **********, по гр. д. № 12886/2026 г. по описа на СРС, ГО, 43-ти състав.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5