Разпореждане № 138066 от 29.09.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 138066 гр. София, 29.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско дело № 20241110153865 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление, подадено от [фирма] с искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Б. В. Б., с ЕГН: ********** за следните суми: 500 лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № 884209 от 26.06.2023 г., 32,93 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 26.06.2023 г. до 02.10.2023 г.,85,79 лева, представляваща договорна неустойка за периода от 26.06.2023 г. до 02.10.2023 г., 64,55 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.09.2023 г. до 01.08.2024 г., 63 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, и разноските по делото.

Съдът, след като разгледа заявлението, намира, че са налице основания за отхвърлянето му в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземането,, представляващо договорна компесаторна неустойка, предвид следните съображения:

Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 26.06.2023 г., като възникналото въз основа на него облигационно правоотношение се регулира от специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.

Съгласно изложените твърдения в т. 12 от заявлението, основанието, на което заявителят претендира вземането в размер на сумата от 85,79 лева, представляваща договорна неустойка за периода от 26.06.2023 г. - 02.10.2023 г., е неизпълнение от страна на длъжника, в качеството му на кредитополучател по процесния договор за паричен заем, на задължението по същия за представяне от заемателя на обезпечение в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна - за обезпечаване изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на 1 неустойката е по – голям от причинените вреди. В рамките на един от основните принципи в гражданското право – свободата на договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9 ЗЗД страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от неизпълнение на договорно задължение. Необходимо е обаче това неустоечно вземане да има някоя от специфичните за неустойката функции. В противен случай клаузата за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, преценявайки клаузата към момента на сключване на договора и включването в неговото съдържание – арг. т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г.на ОСТК на ВКС.

В конкретната хипотеза се касае за неустойка, дължима поради неизпълнение на едно акцесорно по характера си задължение – за представяне на обезпечение, а с това и насочена към обезпечаване на вреди, които не са преки такива – вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Предвид това и съобразявайки конкретния размер съдът намира, че тази клауза от договора за заем създава предпоставки за обогатяване на едната страна – заемателя без правно основание, доколкото неустойката, дължима заради неизпълнение не на главното, а не акцесорното задължение излиза извън присъщите си функции по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и нарушава принципа за справедливост, поради което същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави – арг. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и като израз на неравноправна клауза – арг. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП.

В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.

Ето защо, заявлението в посочената по-горе част, както и за съответната на нея част от разноските по делото, следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. В. Б., с ЕГН: ********** за сумата от 85,79 лева, представляваща договорна неустойка за периода от 26.06.2023 г. до 02.10.2023 г., както и за сумата от 9,42 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от искането.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2