Протокол № 202 от 07.04.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 202 гр. Варна, 07.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. А. при участието на секретаря Елена Ян. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. А. Търговско дело № 20243100900265 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 15:20 часа се явиха:

Ищецът „Геотерм“ АД, представлявано от С.К.Г., редовно уведомен, представлява се от адв. Л. Б., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Ответникът „Онтарио БГ“ ЕООД, представлявано от М.Ю.М., редовно уведомен, представлява се от адв. Евг. Р., редовно уведомена и приета от съда отпреди.

Ответникът ППЗК „Срацимир“, представляван от Я.В.Я., редовно уведомен, лично се явява Я.В.Я. и с адв. Т. В., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Вещото лице Р. Х. С., редовно уведомен, не сне явява.

Вещото лице Е. А. А., редовно уведомен, явява се лично.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Адв. Р.: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ констатира, че е производството по делото е отложено за изслушване на заключенията по допуснатите експертизи, както и да събиране 1 на допуснатите гласни доказателства.

СЪДЪТ докладва постъпилата молба с вх. № 9570 от 02.04.2025 г. от ищцовото дружество чрез процесуалния му представител адв. Б., в която се изразява становище по повод зададените въпроси от ищеца в предходно съдебно заседание по реда на чл. 176 от ГПК.

Адв. Р.: Нашето становище е, че голямата част от въпросите, всъщност са такива, на които ще се отговори в експертизата, а вероятно и със свидетелите. Продължавам да поддържам становището си, че са неотносими и съотоветно неоснователни. Представя едно становище. В голямата си част въпросите са по същество, като защитна теза.

Адв. М.: Аз смятам, че са допустими и относими, и като такива следа да бъдат допуснати.

Адв. Б.: Нямам какво да добавя. Поддържам това, което съм написал.

СЪДЪТ намира искането на ищцовата страна за изслушване на Я.Я. и М.М. по реда на чл. 176 от ГПК за неоснователно, като съображенията за това са следните:

На първо място, обясненията дадени по реда на чл.176 то ГПК не следва да бъдат приравнени на източник на гласни доказателства, доколкото лицата, който ще се изслушват, са страни по делото или представители на страни по делото, а не свидетели, респективно изслушването им не може да бъде превърнато в разпит на свидетел.

На следващо място, част от въпросите като например: „Как, кога и при какви обстоятелства М.М. е попълнил съдържанието на процесния РКО?“ и т.н., не отговарят на критериите на чл.176 от ГПК, доколкото при липса на отговор, уклончив такъв или неявяване на страната, няма да се получи никаква информация, тъй като въпроса не може да има еднозначен отговор, съответно при липса на отговор, не могат да се правят никакви изводи, каквато е целта на процедурата по чл.176 от ГПК. В случая на практика се цели описание на фактически действия от съответното лице, което не може да стане по реда на изслушването му.

Изложените съображения касаят останалата част от въпросите, в резултат от което, СЪДЪТ намира, че не следва да се допуска исканото изслушване на лицата Я.Я. и М.М. по реда на чл.176 от ГПК, поради което 2

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за допускане до изслушване на лицата Я.Я. и М.М. по реда на чл.176 от ГПК.

СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх.№8616/25.03.2025г. на допуснатата съдебно – графологична експертиза, като констатира, че същото е депозирано в границите на срока по чл.199 от ГПК.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно – графологична експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице, както следва:

Е. А. А., 65 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

Вещото лице Е. А.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.

На въпросите на адв. Б.:

В. л. А.: По – скоро заключението е в посока, че първо е положен подписа за „броил сумата“, след което е изписана буквата „Я“. поради посочените признаци в самата експертиза, допускането е с цел на това, че двете химикални пасти се сливат и в някой от чатите на подписа не могат да се разграничени. Има места, където явно си личи и аз съм го посочил в експертизата, кой елемент е отгоре и кой е отдолу.

Адв. Б.: Нямам други въпроси.

Адв. Р.: Нямам въпроси към вещото лице.

Адв. М.: Нямам въпросни към вещото лице.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.

СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на вещото лице по съдебно – графологичната експертиза, следва да бъде прието и приобщено, като доказателство по делото, ведно с уточненията направените в днешно съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

3

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото, изслушаното заключение на съдебно – графологичната експертиза. днес

ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателното възнаграждение на вещото лице Е. А.

А., в размер на 500.00 /петстотин/ лева, от внесения за тази цел депозит /изд.

РКО – от 11.03.2025 г./.

СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 9085/28.03.2025 г. на допуснатата съдебно – счетоводна и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, като констатира, че същото е депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно – счетоводна и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице, както следва:

Р. Х. С., 45 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

Вещото лице Р. С.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.

На въпросите на адв. Б.:

В. л. С.: Има документи, които не са осчетоводявани в хронологичен ред. Т.е. документ с по – стара дата е осчетоводяван по – късно от документ с по – близка дата. Времево тези документи имаше такива, които се различаваха и с месеци. Основно това касаеше фактурите. Т.е. фактури за доставка, които са осчетоводявани на по – късен период. Мога само да предположа, че е във връзка с ДДС–то. Това е практика. Имаме фактура от май месец да се осчетоводи /условно казано/ в юни или в юли, като преди това самата тя не е осчетоводена за май. Това се прави, защото ЗДДС позволя да се включва в дневниците за покупки, фактури, които са до дванадесет месеца назад. Това се прави масово от счетоводителите. Не казвам, че е правилно, но се прави. Има хронологичен ред. Най – вероятно е това, че се чака дружеството да натрупа данъчен кредит, за да си го приспадне. Не съм изследвал и не съм имал задача, но най – вероятно това е ставало. Чисто счетоводно фактурата може да се осчетоводи, примерно през април /условно/, да се ползва данъчния кредит 4 през юни месец /условно/ и тя пак да се осчетоводи в април месец, но за да се спести време счетоводителите масово осчетоводяваме директно в месеца, в които трябва да се използва данъчния кредит. Предполагам, че това е станало, защото това касаеше фактури, не касаеше примерно банкови извлечения, там да не са хронологически подредени нещата. Т.е. липсата на хронология засяга единствено фактури и то такива, които са данъчни. Плащания по фактури, които са данъчни, защото фактурата като се осчетоводи няколко месеца по – късно, съответно плащанията се осчетоводяват няколко месеца по – късно.

Това не означава, че не е извършено по – рано. То си е извършено когато трябва, просто се осчетоводява с фактурата. Казвам, че предполагам, че е това.

Ще обясня в поредност, как се извършват действията: Първо се подават документите в Статистиката, ГФО в статистиката. От Статистиката те автоматично отиват в НАП тези отчети. Имат си направена връзка и става в рамките на няколко часа след подаването в Статистиката. След това същите документи, които са подадени в Статистиката са използвани от дружеството да си подадат ГФО пред Агенция по вписванията. Т.е. този набор документи – ГФО на Статистика, в НАП и в Агенция по вписванията са идентични. По оборотни ведомости, обаче което гледах, по обороти, по начални и по крайни салда, годишните финансови отчети се разминаваха с данните, които получих от счетоводството. На какво се дължи, не мога да Ви отговоря.

Адв. Б.: Възможно ли, е това е да е поради нередовно водене на счетоводството, да се е получило това разминаване?

Адв. Р.: Моля да не допускате този въпрос, тъй като редовното или нередовното водене на счетоводство, няма връзка с настоящото производство!

СЪДЪТ указва на вещото лице Р. С., че ако може да отговори на поставения от адв. Б. въпрос, да отговори на същия.

В. л. С.: По принцип няма някакво обяснение на това „Какво е редовно водене на счетоводство?“ Но така или иначе тези отчети трябва да кореспондират с документите, които са в счетоводството на дружеството. Те не кореспондират. За това съм категоричен. Счетоводните операции, които осчетоводих основно за касата, бяха на база първични счетоводни документи, т.е. за записите имаше документи. Докато отчетите, които бяха публикувани, те не кореспондират със счетоводните регистри на база, на които трябва да бъдат направени.

5

На въпросите на адв. Р.:

В. л. С.: Пак казвам: Счетоводството не е само да се осчетоводят операциите. След операциите има обобщаване в счетоводни регистри. Това са: оборотна ведомост, главна книга и да ни ги изброявам всичките. На база на главната книга се правят отчетите, основните – баланс, ОПР, отчет за паричния поток и отчет за собствения капитал. Това са ни четирите най – важни неща. Пак казвам, документите, които са в счетоводството се разминаваха с тези отчети. А дали е водено или неводено, това вече е правен въпрос.

Адв. Б.: В точка 9 са посочени внесени от М.М. суми в касата на „Онтарио“ с приходни ордери. Обикновено когато се внасят някакви суми се съставят някакви договори – договори за заем, за дарение и т.н., беше ли Ви представен някакъв договор на какво основание тези суми са внесени в касата?