Решение № 14011 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14011 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20251110155757 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „*********“ ООД срещу Л. В. С., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 335.73 евро /евровата равностойност на 656.64 лв./ – главница по Договор за потребителски кредит № OL00006081/13.11.2019 г. за периода от 13.11.2019 г. до 13.10.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 28.10.2025 г. до изплащане на вземането; 165.07 евро /евровата равностойност на 322.85 лв./ – мораторна лихва за периода от 14.10.2021 г. до 27.10.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4317/2025 г. по описа на РС – *******, 4 граждански състав. Претендират се разноските за заповедното и за исковото производства.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит № OL00006081/13.11.2019 г. по реда на ЗПФУР. По договора е предоставен на ответника заем в размер на 3 000 лв., а той се задължил да го върне заедно с възнаградителна лихва, като поел и задължение за заплащане на неустойка в размер на 3 910.36 лв. Страните уговорили лихвен процент в размер на 40.10 % и годишен процент на разходите в размер на 48.36 %.

Общата дължима сума от ответника възлизала на 8 257 лв. и била платима съгласно погасителен план на 23 месечни вноски, всяка в размер на 359 лв., с краен срок на погасяване на 13.10.2021 г. Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. Поради липсата на плащания след настъпване на падежа ответникът дължи и лихва за забава.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове са оспорени. Навежда възражение за нищожност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК. В тази връзка твърди, че неустойката за непредоставяне на обезпечение и таксата, които дължи съгласно договора и които са включени в погасителните вноски, на практика представляват допълнителна печалба, но не са включени в разходите по кредита. Евентуално възразява, че договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави, защото чрез поставените изначално неизпълними условия към потребителя и предвидената неустойка при неизпълнението им, респ. чрез изискването на такси, на практика се заобикаля предвиденият максимален размер на разходите. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. При условията на евентуалност – ако съдът счете искът за главницата за основателен, моли да бъде извършено прихващане на това негово задължение с вземане срещу дружеството в общ размер на 1 142.23 евро /евровата равностойност на 2 234 лв./.

Счита, че поради нищожността на договора и с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК ищецът неоснователно е надвземал от него суми с всяка погасителна вноска въз основа на нищожни договорни клаузи, а именно сума в общ размер на 2 234 лв., включваща възнаградителна лихва в размер на 538 лв., неустойка в размер на 1 216 лв. и такса разглеждане в размер на 480 лв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 11386/23.03.2026 г. са обявени за безспорни следните факти: сключването между страните на Договор за потребителски кредит № OL00006081/13.11.2019 г. за сумата от 3 000 лв., с посочен в договора годишен процент на разходите в размер на 48.36 %, като ответникът се задължил да върне заема заедно с възнаградителна лихва при лихвен процент в размер на 40.10 %, поел задължение за заплащане на неустойка в размер на 3 910.36 лв., а общата дължима сума от него по договора възлизала на 8 257 лв., платима на 23 месечни вноски, всяка в размер на 359 лв. /с включена неустойка/, с краен срок на погасяване на 13.10.2021 г.; усвояване от ответника на заемната сума в размер на 3 000 лв.

Сред материалите по заповедното производство, продължение на което представлява настоящото исково производство, е самият договор. Съгласно чл. 25, ал. 1 от договора страните се споразумяват, че в деня на сключването му или най-късно до три календарни дни след подписването му, *********получателят следва да предостави на *********ра като обезпечение две физически лица – солидарни длъжници, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, като нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 2 000 лв.; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем в „*********“ ООД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има такива, да е със статус редовен, като солидарните длъжници подписват договор за встъпване в дълг, който става неразделна част от настоящия договор. Според ал. 2 в случай, че в деня на сключване 2 на договора *********получателят не представи обезпечението по ал. 1, той дължи неустойка в размер, посочен в т. 4 от Условията и параметрите на договора, т.е. в размер на 3 910.36 лв., която съгласно ал. 5 се дължи на равни погасителни вноски, ведно с останалите компоненти на задължението, и е включена в погасителния план. Според ал. 3, ако *********получателят представи обезпечението по ал. 1 не по-късно от три дни след сключване на договора, то той не дължи неустойката по ал. 2, като след предоставяне на обезпечението и в момента на подписване на договора за встъпване в дълг по ал. 1 на *********получателя му се изготвя нов погасителен план, който не включва неустойката по ал. 2. В ал. 4 е предвидено, че *********получателят има право да предостави обезпечението по ал. 1 във всеки един момент от изпълнението на договора, като в момента на подписване на договора за встъпване в дълг по ал. 1 остатъчната дължима сума по кредита се преизчислява, като от нея отпада сумата по неустойката до изтичане срока на договора.

В договора е посочено, че годишният процент на разходите представлява процент, отразяващ общите разходи за кредита, известни на *********ра в момента на сключване на договора, и не включва разходите, които *********получателят заплаща в резултат на неизпълнението на договорните си задължения, както и разходите за допълнителните незадължителни услуги, предоставени на *********получателя по негово искане, както и че годишният процент на разходите се изчислява в момента на сключване на договора по методиката, заложена в ЗПК.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което е прието без оспорвания на страните и което съдът кредитира като обективно, компетентно и обосновано, се установява, че единственият разход, включен при изчисляване на годишния процент на разходите, в случая е договорната лихва, както и че в случая внесените от ответницата суми по договора са в размер на 3 690 лв., като те са отнесени при ищеца в погасяване на следните задължения: 2 343.36 лв. – главница; 1 346.64 лв. – договорна лихва. В открито заседание вещото лице разяснява, че плащанията не са отнасяни в погасяване на неустойка и такси.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4317/2025 г. по описа на РС – *******, 4 граждански състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед.

Исковете са с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗЗД.

Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните факти: възникването на валидно облигационно отношение между страните, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 3

OL00006081/13.11.2019 г., и неговото съдържание; предоставяне на заемната сума на ответника; изпадането на ответника в забава по отношение на задължението му за главница по Договор за потребителски кредит № OL00006081/13.11.2019 г.; размера на лихвата за забава за процесния период.

В случая по делото са безспорни, а и се установяват /включително от документите по заповедното производство/, сключването на процесния договор за потребителски кредит между „*********“ ООД в качеството на *********р и ответника в качеството на *********получател и предаването на заемната сума от 3 000 лв. на *********получателя.

Съдът счита, че процесният договор за кредит попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като *********получателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.

В случая съдът намира, че т. нар. „неустойка“ по чл. 25, ал. 2 от договора в действителност представлява скрита възнаградителна лихва, приложима за периода, през който кредитът е необезпечен. В тази връзка съдът съобрази, че са поставени неизпълними изисквания към обезпечението, което *********получателят следва да предостави, които ако той би бил в състояние да изпълни, би потърсил кредитиране от друг вид финансова институция. Очевидно единствената цел на тези прекомерни изисквания е потребителят да бъде поставен във фактическа невъзможност да предостави /при това в толкова кратък срок/ обезпечение, удовлетворяващо *********ра, и последният да се облагодетелства, като получи т. нар. „неустойка“, която в действителност представлява негова сигурна печалба по отпуснатия кредит. Това се потвърждава и от факта, че задължението за „неустойка“ е изначално включено в погасителния план, т.е. то представлява за *********ра очакван приход по кредита.

Ето защо съдът намира, че „неустойката“ има в действителност характер на скрита възнаградителна лихва, респ. тя представлява за *********получателя разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит /аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на *********ра и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В случая от самия договор и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза следва, че посоченият в договора годишен процент на разходите не включва всички 4 действителни разходи – включва само посочената в договора възнаградителна лихва, но не и скритата под формата на „неустойка“ по чл. 25, ал. 2 от договора допълнителна лихва, респ. вписаният в договора годишен лихвен процент не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните. Следователно налице е противоречие на сключения договор с императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като годишният лихвен процент и годишният процент на разходите са неточно посочени в договора. Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им /в този смисъл – Решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО/, т.е. води до нищожност на договора в неговата цялост. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на тези компоненти е да служат за сравнение на кредитните продукти, да ориентират икономическия избор на потребителя и да му позволят да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето /чл. 22 ЗПК/. Следователно целият договор е нищожен поради противоречие на закона – на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.