Решение № 44 от 29.01.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Р., 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело № 20244500100842 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ.

Ищецът В. А. В. твърди, че на 15.04.2022г в РУ на МВР-с.С.п., Р.нски окръг, с Постановление от 07.04.2022г му било предявено обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 вр чл.194, ал.1 НК - квалифицирана кражба, извършена чрез повреждане на прегради и здраво направени за защита на имота, която не бил извършил. Преди това през 2019, 2020 и 2021 бил викан в РУ-С.п., за да дава обяснения по течащата проверка . След продължилото, повече от две години съдебно производство бил оправдан от РРС, която присъда била потвърдена от РОС, защото се установило, че нищо не е направил и няма никаква вина за това, за което му е повдигнато обвинение. Преди да бъде оправдан, при първото разглеждане на делото от РРС бил осъден на една година и шест месеца затвор, условно. Тази присъда след обжалване била отменена от РОС делото било върнато на РРС за ново разглеждане от друг състав заради допуснато процесуални нарушения. Това, което преживял през времето докато траело делото и вредите-материални и морални, които му причинило воденото срещу него наказателно производство били големи и изобщо не били отшумели и до момент. Материалните му вреди са изразявали в разходите, които направил за адвокатска защита в общ размер на 8 500лв. Стресът и непрекъснатото притеснение и напрежение в продължение на повече от две години заради мисълта, че може да бъде осъден за него, което не е извършил, нямало как да не му се отрази негативно. При една съдебна грешка, каквато допуснал районния съд при първоначалното разглеждане на делото, доброто му име, което цял живот е градил, щяло да бъде сринато, което нямало да бъде справедливо. При евентуално осъждане много трудно щял да си намери подходяща работа. Твърди, че основно работел като таксиметров шофьор, а периодично му искали свидетелство за съдимост. Тази мисъл не му давала спокойствие. През цялото време докато траело делото и този стрес, който изживял, не му се отразило добре.

1

Здравословното му състояние се влошило. Веднъж вече бил прекарал инфаркт. Често правел сърдечни кризи, особено когато предстояло явяването му пред съда. Негативните емоции от воденото наказателно производство му дошли в повече. На няколко пъти влизал в болница след сърдечни кризи. И понастоящем, няколко месеца след приключване на делото, не можел да се възстанови напълно. Мрачните мисли, че може да бъде осъден, все още го преследвали. Прокуратурата не преценила правилно фактите и му повдигнала обвинение, а след това внесла в съда обвинителен акт и за започнало „ходене по мъките“, което продължило необосновано дълго. Освен това на два пъти, без да се е укривал или по някакъв друг начин да е препятствал разследването, бил обявяван за общодържавно издирване и в тази връзка докато управлявал таксито си бил задържан от Полицията в гр.Луковит за кратко. Това било много неприятно, още повече, че бил с клиент, пред който бил компрометиран. След разправия с полицаите и намесата на дежурния офицер му била връчена призовка и бил освободен, но неприятното чувство останало.

Бил стресиран и от направената му наказателна регистрация. Нищо не бил направил, а трябвало да изтърпи и това унижение да му бъдат взети отпечатъци, да бъде сниман. Освен това станал нервен и раздразнителен, вечер дълго не можел да заспи, защото постоянно го тревожела мисълта, че може да бъде осъден и евентуално да влезе в затвора. Това се отразило и на живота в семейството му. Въпреки подкрепата, която получавал от жената, с която живеел на семейни начала, в дома им витаела една нездрава обстановка, изпълнена с напрежение и стрес, защото и двамата от станалото били силно изнервени и всеки момент можел да избухне семеен скандал без да има сериозна причина за това. Друга морална вреда, която преживял било това, че не можел постоянно да работи заради здравословните му проблеми, а това чувствително намалило доходите му. Имало периоди, в които бил на издръжката на жената, с която съжителства, която не получавала високи доходи и това понижило стандарта му на живот, респективно социалните му контакти. Изпаднал в изолация, от приятелската му среда. Проблемите му станали известни на съседите в блока и те започнали да го избягват. Заради воденото наказателно дело се наложило да вземе заеми от приятели, за да плати на адвоката си, което допълнително го натоварило емоционално, защото бил затруднен да върне взетите пари. Дори и след оправдателната му присъда не се успокоил, защото очаквал прокурора да протестира същата. Особено се стресирал след като чул прокурора в съдебно заседание пред РОС да пледира за осъдителна присъда. Делото се проточило много във времето и не било решено в разумен срок. Повече от две години и няколко месеца, безброй много съдебни заседания и много напрежение, притеснение и стрес.

Иска от съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 8500лв, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, както и сумата от 30 000лв, причинени му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2024г когато влязло в сила оправдателната присъда. Претендира разноските по делото.

Ответникът Прокуратурата на Република България в писмен отговор по реда и в срока на чл.131 ГП, счита исковете допустими, но неоснователни и недоказани по основание и размер. Ищецът не е ангажирал доказателства, които да установяват действително претърпени неимуществени и имуществени вреди като пряк резултат от воденото и прекратено наказателно производство, а това е основен елемент от фактическия състав на 2 отговорността по чл.2, ал.1 ЗОДОВ. Наказателното производство не е било образувано срещу ищеца. В досъдебната и съдебната фаза наказателното производство спрямо него е продължило около една година, поради което същото не е протекло извън рамките на разумния срок съобразно фактическата и правна сложност на делото. С оглед продължителността на процеса спрямо ищеца - около 2 години в двете му фази, следва да се приеме, че същият не е претърпял вреди, повече от допустимите при водене на наказателно производство. С оглед естеството на разследваното престъпление считат, че разследването е проведено в разумни срокове и не са нарушени правата на ищеца по чл.6, § 1 от ЕКПЧОС и чл.22 НПК. Прокуратурата в качеството й на ответник не следва да носи отговорност за продължителността на делото в съдебната фаза, където друг орган се явява ръководно решаващия и продължителността и интензитета на процеса зависят от него. Считат, че не само не са налице незаконосъобразни актове или действия-бездействия на правозащитните органи на държавата предпоставящи ангажиране на нейната отговорност по ДОСОВ, а с виновното си поведение ищеца сам е допринесъл за настъпване на последици, поради което е налице хипотезата на чл.5 ЗОДОВ. Повод за образуване на наказателното производство е именно неправомерното поведение на ищеца, поради което намират, че с недобросъвестното си поведение, довело до сезиране на прокуратурата от една страна и пасивното си процесуално поведение при събиране на доказателства, ищецът сам е станал причина за воденото срещу него наказателно производство, като са налице основанията на чл.5 ЗОДОВ за отпадане на отговорността на ответника, поради изключителна вина на ищеца, алтернативно за нейното намаляване, поради виновния му принос. Освен това ищецът трябва да докаже освен наличието на твърдените неимуществени вреди и тяхната непосредствена връзка с незаконосъобразните актови или действия- бездействия на правозащитните органи на държавата, така и техния размер, като съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Дори и да се допусне основателност на иска, считат размера на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за изключително завишена и несъответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи, включително тази на ЕСПЧ.

Считат иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за неоснователен като необоснован и недоказан по размер. Оспорват се истинността на представените към исковата молба договор за правна защита и съдействие от 29.03.2023г относно достоверността на датата и извършеното плащане, тъй като не са били своевременно представени по наказателното производство, водено срещу ищеца; истинността на договор за правна защита и съдействие от 09.05.2024г по НОХД № 290/24 по описа на РОС относно достоверността на датата и извършеното плащане, тъй като не са били своевременно представени по наказателното производство. Възразяват срещу присъждане на разноски в настоящото производство. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

ДП № 453-Д-19/2019 по описа на РУ-С.п. при ОДМВР-Р. е образувано на 09.04.2019г. за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и т.4, пр.2 вр чл.194, ал.1 НК.

На 07.04.2022г В. А. В. е привлечен в качеството му на обвиняем по ДП № 4533 Д-19/2019г по описа на РУ-С.п. при ОДМВР-Р., пр.пр. № 2106/19 по описа на РРП в извършване на престъпление от общ характер за това, че през периода м.октомври 2018 - 22.03.2019г в с.Ч., обл.Р. чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 1 бр. брадва, 1 бр. тесла, 1 бр. клещи – керпеден, 1 бр. електрически котлон с плоча с диаметър 18см. със захранващ кабел с дължина 2 метра и монофазно шоко, 1 бр бутилка винен оцет, 1 бр. бутилка олио, 1 бр. алуминиева тенджера, 1 бр синя емайлирана тенджера, 1 бр. бежова емайлирана тенджера, 1 бр. лозарска ножица, 1 бр. шивашка ножица, 1 бр. радио „Христо Ботев“ с дървена кутия, 1 бр. ръчна затварачка за буркани, 1 бр. алуминиево канче, 2 бр. чинии от алпака, 1 бр нож с дървена дръжка, 1 бр. нож с пластмасова дръжка, 1бр радиокасетофон едно-клетъчен, 1 бр. ножица, 1 бр. метална плетачна машина, 1 бр. алуминиев леген с диаметър 60см. и височина 10см, 1 бр. алуминиев леген, с диаметър 30 см. и височина 5 см., 1 бр. черен калъф за цигулка размер ¾ , 1бр. цигулка размер 3/4 , 1бр лък за цигулка размер ¾, 1 бр захранващ електрически кабел, двужилен със сечение 4 мм кв.мм с дължина 2 метра, с монофазно шоко, медна жица със сечение 6 мм квадратни и дължина 10 метра, всички на обща стойност 165.90лв, от владението на И.П.Ч. от гр.С. и Р.П.Н. от гр.Р., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 вр чл.194, ал.1 НК.

С Присъда № 2 от 12.01.2023г по НОХД № 1118/22 по описа на РРС В. В. е признат за виновен в извършване на горното престъпление и му е наложено наказание „ лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, като изтърпяването му е отложено за срок от три години, на основание чл.66, ал.1 НК. С Решение № 105 от 22.05.2023г по ВНОХД № 330 от 2023г по описа на РОС присъдата е отменена и делото е върнато на РРС за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.

По образуваното НОХД № 996/23 по описа на РРС е постановено Присъда № 11 от 17.01.2024г, с която В. А. В. е признат за невинен в повдигнатото му обвинение, описано по-горе, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 вр чл.194, ал.1 НК. С Решение № 99 от 26.06.2024г по ВНОХД № 290/24 по описа на РОС присъдата е потвърдена.

От съдържанието на ВНОХД № 330/23 по описа на РОС В. В. е бил представляван от адв.Р., за което по делото е представено пълномощно. Представен е и договор за правна помощ и съдействие от 29.03.2023г, според което договореното възнаграждение е в размер на 2800лв като в същия договор е отразено, че тази сума е заплатена в брой.