Решение № 1214 от 31.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1214 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20251110201017 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Ц. Т. М. от гр. София чрез адв. Ч. е обжалвал електронен фиш, серия К №7379615 на СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразен. Сочи, че неправилно е определено мястото на извършване на нарушението – пътен участък в населено място, от където и неправилно е квалифицирано нарушението и наложено наказанието. Твърди, че по цялата дължи на Околовръстния път на гр. София няма поставени пътни знаци Д11 и Д12, обозначаващи съответно начало и край на населено място. Това означавало, че максимално допустимата скорост на движение е 90 км/ч. и при скорост от 91 км/ч. деянието се явявало ненаказуемо. Намира, че от съдържанието на ел. фиш не ставало ясно дали използваната АТСС притежава удостоверение за одобрен тип, преминала ли е успешно първоначална и последваща проверка.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Ч. поддържа жалбата и моли ел. фиш да бъде отменен като незаконосъобразен. Допълва съображенията си, че категорично от събраните писмени доказателства, изпратени от ОПУ-АПИ се установило, че пътния участък, където е извършван контрол на скоростта с АТСС е извън населено място, поради което и скоростта на движение от 91 км/ч. действително се явявала превишена, но разрешената скорост била 90 км/ч., т.е. в границите до 10 км/ч., която според разпоредбата на чл.182, ал.2 от ЗДвП се явявала ненаказуема.

Претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

1

Въззиваемата страна чрез юрк. М. оспорва жалбата и моли ел. фиш да бъде потвърден като издаден правилно и законосъобразно. Поддържа депозирани по делото от нея писмени бележки с вх.№82542/97.03.2025г. и вх.№87592/12.03.2025г., в които са изложени съображения за издаване на процесния фиш, при спазване на процесуалните изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП за форма и съдържание. Намира, че от приложените към АНП доказателства, безспорно се установило, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е наказан, като точно и ясно било посочено, че нарушението е извършено в населено място. Превишената скорост била установена с АТСС, което е от одобрен тип и преминало успешно периодичен технически контрол.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, при липсата на фактическа и правна сложност на делото и извършените от адвоката действия.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С електронния фиш, Ц. Т. М. е наказан с глоба, в размер на 1200 лева, за това, че на ***ч. в гр. София по Околовръстен път до №257, посока от ул. “Бизнес парк“ към бул. „Александър Малинов“, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място е установено и заснето с АТСС нарушение на скоростта, извършено с лек автомобил „БМВ 318Д” с рег.№***, движещо се с превишена скорост от 41 км/ч., установена на 91 км/ч. при условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5886244 на 06.03.2023г. - нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Електронния фиш е издаден въз основа на снимка и справка от ЦБД за собственост на заснетото МПС.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалвания ел. фиш, изпратени от ОПУ-АПИ с писма вх.

№85762/11.03.2025г. и вх.№99830/20.03.2025г. писмени доказателства, както и представени от пълномощника на въззиваемата страна в съдебно заседание писмени доказателства относно признака за повторност.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът намира, че електронният фиш е издаден при спазване на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно използването на преносими автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта.

2

Процесната система за контрол на скоростта - ARH CAM S1 отговаря на изискването на §6, т.65 от ДР на ЗДвП - АТСС - уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В случая става въпрос за преносима - мобилна система за контрол, установяваща нарушението на скоростта в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Участието на контролния орган се свежда до позициониране, включване, задаване на ограничението на скоростта на движение и изключване на системата, която е автоматизирана и не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Това е онагледено и от снимката на работещата система за контрол на скоростта на процесната дата.

Видно от удостоверение №17.09.5126, преносимата система за видеоконтрол тип ARH CAM S1 е от одобрените за използване типове средства за измерване до 07.09.2027г., като според протокол №037-СГ-ИСИС/30.03.2023г. е преминала успешно периодичен контрол, със срок на валидност една година. Това означа, че към датата на заснемане на нарушението и засичане на скоростта на движение – 19.04.2023г. е технически изправна да засича и заснема скоростта на движение на МПС.

Процесният фиш отговаря на легалното определение по §6, т.63 от ДР на ЗДвПелектронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, от одобрен образец е със Заповед №8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи, както е със задължителното съдържание по чл.189, ал.4 от ЗДвП - посочена е териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Според протокол за използване на АТСС от 19.04.2023г., АТСС е позиционирана в гр. София по Околовръстен път до №257, посока от ул. “Бизнес парк“ към бул.

„Александър Малинов“ на 19.04.2023г., с въведено ограничение от 50 км/ч. за населено място, без пътен знак, с посока на действие - приближаващи, стационарен режим, с 3 начало на работа 11:50 часа и край в 14:00 часа, онагледено със снимка на АТСС.

Видно от изпратените писма – становища и проект за организация на движението от ОПУ-АПИ по целия Околовръстен път няма поставени пътни знаци Д11 и Д12, указващи начало и край на населено място, а участъкът от Околовръстен път до №257, посока от ул. “Бизнес парк“ към бул. „Александър Малинов“ съвпада с републикански път I-6, който не попада в населено място. В този участък от пътя, няма поставен пътен знак В26 за ограничение на скоростта, различно от 90 км/ч.

При това положение се явява неправилно посоченото място на извършване на нарушението, че е в населено място, от където и неправилно е определена максималната разрешена скорост на движение от 50 км/ч. по правилата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и неправилно последващо прилагане на санкционната разпоредба и налагане на наказание по чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП.

Според изготвената снимка от АТСС на заснетия автомобил с рег.№*** на 19.04.2023г. в процесния участък, МПС се е движило със засечена скорост от 94 км/ч., което означава, че след приспадане на 3% толеранс се получава скорост от 91 км/ч.

Така, с оглед на установеното, че участъка от пътя е извън населено място по правилата на чл.21, ал.1 от ЗДвП максималната разрешена скорост на движение е от 90 км/ч., а видно от проекта за организация на движението няма въведено ограничение с пътен знак В26 за по-ниска скорост от тази. Иначе казано, превишаването на скоростта е с 1 км/ч., която е ненаказуема по аргумент на разпоредбата на чл.182, ал.2, т.1 от ЗДвП, предвиждаща глоба за превишаване с 10 км/ч. Затова, установеното движение с превишена скорост от 91км/ч. извън населено място, при ограничение на скоростта от 90 км/ч. не представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Ето защо е неприложима и разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, с оглед на легалното определение за „Повторно“ нарушение по §6, т.33 от ДР на ЗДвП нарушение, извършено едногодишен срок от влизането в сила на ел. фиш, серия К №5886244, с който е наложено наказание за същото по вид нарушение.

При изложените съображение, е ненужно да се обсъжда доказването на авторството – извършено ли е нарушението от жалбоподателя, а процесния ел. фиш следва да бъде отменен, като издаден незаконосъобразно.

При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в размер от 400 лева. Възражението за прекомерност от отсрещната страна не следва да бъде уважено, тъй като адвокатското възнаграждение се явява под минималните размери, с оглед размера на глобата от 1200 4 лева и разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. По аргумент на чл.63д, ал.4 от ЗАНН въззиваемата страна – СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя претендираните, сторени от него разноски в размер на 400 лева като адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА електронен фиш, серия К №7379615 на СДВР, тъй като е издаден незаконосъобразно.

ОСЪЖДА въззиваемата страна – СДВР да заплати на жалбоподателя Ц. Т.

М. с ЕГН ********** сторените разноски, в размер на 400 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5