Решение № 55 от 22.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Бургас, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20252120204141 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Н. Н., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 25-0769-002588/29.08.2025 г., издадено от началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С. К. от БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. Р.

Ж...., която моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено следното от фактическа страна:

На 16.02.2025 г., около 12:10 ч., в гр. Бургас, на бул. Д... Д...., при извършена проверка от служители на МВР, било установено, че жалбоподателят Д. Н. управлява универсално превозно средство „Ф... Д...“ с рег. № Р....., собственост на фирмата му „Е....“ ЕООД, което не е регистрирано по надлежния ред. Покупката на МПС е осъществена на 09.05.2024 г., в гр.

1

Пловдив, пред нотариус с рег. № 475, а регистрацията е прекратена служебно на 11.07.2024 г., именно поради неизпълнение на задължението за регистриране в двумесечен срок от придобиването му.

За установеното нарушение св. Д. В. съставил на жалбоподателя АУАН. Преписката била изпратена в РП - Бургас, като с постановление от 21.08.2025 г. прокурор при БРП постановил отказ да се образува досъдебно производство, след което материалите били върнати отново в МВР - Бургас. На 29.08.2025 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали, които съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

При издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в шестмесечния срок. При издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен. Д.ието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на отговорността на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на производството.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Установи се по безспорен начин, че на посочената дата и място жалбоподателят е управлявал автомобила със служебно прекратена регистрация.

В случая приложение намира чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съгласно който служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и контролните органи са нямали задължението да информират жалбоподателя, в качеството му на законен представител на „Е....“ ЕООД, за 2 прекратяване на регистрацията. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как да се сподели тезата, че жалбоподателят не е знаел и не е действал виновно.

Напротив, жалбоподателят Д. Н., считано от първоначалната регистрация на „Е....“ ЕООД в търговския регистър - от 2021 г., е единствен управител и собственик на това търговско дружество, и като такъв много добре е знаел на коя дата е закупил автомобила (09.05.2024 г.), от кое населено място (гр. Пловдив), кой нотариус им е удостоверил подписите (с рег. № 475), от кого го е закупил (К.В. К.), както и че същият следва да се регистрира в Сектор „Пътна полиция“. Като дългогодишен правоспособен водач на товарни автомобили и автобуси и занимаващ се професионално с транспортна дейност, жалбоподателят е бил добре запознат със задълженията си по ЗДвП, в това число, че е следвало при промяна в данните на превозното средство и собственика, да заяви това обстоятелство пред органите на МВР, както и че служебно се прекратява регистрацията, ако в двумесечен срок от придобиването не се регистрира. В случая, автомобилът не е бил пререгистриран и съвсем правилно регистрацията е била служебно прекратена.

Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил нарушението, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства и правилно двете кумулативни санкции са били определени в минималния възможен размер, включително е спазен и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН - за по-благоприятната санкция.

На последно място, съдът счита, че така констатираното нарушение не може да се счете за маловажен случай, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Конкретният случай не се отличава от типичните такива нарушения, поради което и не обосновава приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално, на просто извършване, и продължителността на дерегистрацията в случая е без значение за обществената опасност на Д.ието. Видно и от справката за нарушител/водач (л. 16 - 18), жалбоподателят е системен нарушител, многократно санкциониран за различни нарушения на ЗДвП (с издадени 14 наказателни постановления и 18 фиша), поради което и личната му обществена опасност не само че не е по-ниска, а дори е завишена.

Предвид горепосоченото, съдът счита, че в конкретния случай правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което НП следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Относно размера на разноските разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН предвиждат, че в полза на учреждението, чийто орган е издал НП, ако е било защитавано от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, се 3 присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв. Предвид извършените действия по делото, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 40,90 евро (80 лв.), която сума следва да се възложи в тежест на жалбоподателя.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0769-002588/29.08.2025 г., издадено от началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя Д. Н. Н., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Д. Н. Н., ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР - Бургас сумата в размер на 40,90 евро (80 лв.), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4