Присъда № 234 от 22.04.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 234 ОТ 17.04.2024 Г., ПОСТАНОВЕНА ПО

НОХД № 14061/2023 Г. ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,

100-тен СЪСТАВ

Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Г. Д. Д., ЕГН **********, за това, че на 04.07.2023 г. в гр. София, се е заканил с убийство на Т. Д. Т. чрез изпратено съобщение в интернет приложението „Месинджър“ от фейсбук профил „****“ на фейсбук профил „*******“ с текст: „Ще мреш като куче, Предател, Слава Украйна ли? Като куче без история ще мреш. Нов народен съд идва и ако си мислиш че ще се отървеш жестоко си се излъгал. По канавките ще изгниете боклуци долни“, получено на 03.07.2023 г. в 20:56 ч., и това заканване би могло да възбуди у него страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК .

В открито съдебно заседание прокурорът поддържа внесения обвинителен акт и счита, че в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин са били доказани инкриминираното деяние и неговият автор. Твърди, че репликите на подсъдимия съдържали заплаха, годна по естеството си да предизвика у своя адресат основателен страх от нейното осъществяване. Препраща към конкретна част от съдържанието на твърдяната закана, а именно – историческия аспект на т.нар. „Народен съд“, с чиято дейност подсъдимият бил добре запознат. Последният действал с ясна субективна представа за своите действия и в преследване на конкретна цел. По изложените съображения, и най-вече за постигане възпиращата функция на наказанието, държавният обвинител моли от съда да наложи на Г. Д.

„лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за срок от три години.

Защитникът на подсъдимия – адв. Л., се протИ.поставя на заявените от представителя на прокуратурата виждания. Акцентира основно върху историческия аспект на въпросите относно сформираната около средата на миналия век извънредна съдебна институция „Народен съд“. Възразява срещу констатацията за наличие на отправена закана, която да е годна да породи основателен страх. Твърди, че в случая не е налице манифестирано намерение от страна на подсъдимия, а само и единствено негово предположение за изхода на евентуално съдебно производство. Сочи се, че отсъства и субективната страна на твърдяното престъпление, тъй като целта на подсъдимия не била да възбуди страх у пострадалия. По тези съображения защитникът претендира оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение.

В качеството на защитник участва и адв. П., който се солидаризира с казаното от своя колега и в допълнение към това изтъква отсъствието на умисъл в поведението на подсъдимия. Защитникът определя действията на подсъдимия като „политически изблик“, насочен към промяна в разбиранията на министъра на отбраната по определени въпроси. Действията му били провокирани от поставеното на профила на министъра украинско знаме и съставлявали свободен израз на обществено мнение. Защитникът твърди, че Г.

Д. не е всявал страх у министъра на отбраната, нито е имал такова намерение, въз основа на което моли от съда да бъде постановена оправдателна присъда.

1

В лична защита подсъдимият критикува действията на Т. Т. и призовава за протИ.поставяне срещу тях. Заявява, че подобно поведение би въвлекло Република България в евентуални военни действия. Упражнявайки правото си на последна дума подсъдимият Д. заявява: „Бог да пази България и семейството ми“.

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 100-тен състав, като взе предвид становищата на страните, въз основа на събраните доказателства по делото, закона и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г. Д. Д. с ЕГН ********** е роден на ****************.

Подсъдимият Д. често изказвал личните си виждания по актуални социални и политически теми и осъществявал комуникация с видни обществени личности от политическия жИ.т на страната чрез онлайн способите за неприсъствена комуникация, като често се случвало открито да критикува отделни управленски ходове на отделни представители на политическия елит в България.

На 06.06.2023 г. свидетелят Т. Т. бил избран за министър на отбраната на Република България. В личния си профил в платформата за онлайн споделяне „Фейсбук“ Т. качил визуално изображение, с което манифестирал подкрепата си в полза на Украйна във връзка с разразилите се военни действия на територията на тази държава. Снимката била общодостъпна и това предполагало възможност същата да стане достояние на широк кръг от потребители на социалната мрежа.

След като научил за оглавяването на Министерството на отбраната от страна на Т., подсъдимият се поинтересувал от неговия житейски и професионален опит. Така в съзнанието му била изградена представата за изявеното му политическо пристрастие по актуалния военен конфликт, разразил се между Украйна и Руската федерация. Тъй като подсъдимият изповядвал протИ.положни политически убеждения, той решил да изяви явното си несъгласие с прокарваните от свидетеля Т. идеи и дипломатическите му ходове. В реализация на тази си инициатива Г. Д. решил да изпрати съобщение до личния профил на министъра на отбраната в социалната мрежа „Фейсбук“ от своя личен профил с имена „****“. За целта използвал поддържаното от платформата приложение „Месинджър“, като в 08:56 часа на 03.07.2023 г. адресирал до личния му профил с име „*******” следното текстово съдържание: „Ще мреш като куче, предател. Слава Украйна ли?

Като куче без история ще мреш. Нов народен съд иде, и ако си мислиш, че ще се отървеш и ще избягаш жестоко си се излъгал. По канавките ще изгниете боклуци долни.“ Свидетелят Т. се запознал с адресираното до него съобщение на следващата сутрин, докато пътувал за работа. Той установил, че предишната вечер е получил и друго съобщение от същото лице, което обаче било изтрито преди да бъде прочетено. Междувременно Т. разбрал за организирането на непосредствено предстояща гражданска инициатива под надслов „Осми поход за мир – отиваме у Т.! “, която била планувана под формата на протестно шествие с призив за възприемане на неутралитет на страната ни във връзка с конфликта по политическата ос Украйна-Русия.

2

Организацията на мероприятието предполагала протестни активности пред жилището на Т. Т., което провокирало у свидетеля Т. основателен страх за жИ.та и здравето му, както и за тези на неговото семейство. Притесненията на свидетеля Т. по повод на насроченото протестно шествие го мотивирали да предприеме действия в защита на личната си сигурност. Той решил да сподели на свидетелката Е. М. – заместник-главен инспектор в инспектората към Министерството на отбраната, за полученото от непознато за него лице съобщение в приложението „Месинджър“, което успял да заснеме със служебния си телефон преди то да бъде изтрито от неговия автор. На 06.07.2023 г. свид. Т. Т. депозирал пред директора на ГДБОП заявление с молба за предприемане на действия по компетентност и установяване самоличността на лицето, което му е изпратило възприетото като заплашително съобщение чрез социалните мрежи. По повод на образуваната преписка били предприети оперативно-издирвателни мероприятия съвместно със служители от Дирекция „Киберпрестъпност“ към ГДБОП-МВР, вследствие на които притежателят на потребителския профил, от който е изпратено съобщението, бил идентифициран като Г. Д. Д.. Проведена била специализирана полицейска операция, в хода на която са извършени претърсване и изземване в апартамента на подсъдимия, обиск на лицето и изземване на мобилно устройство, а друго такова е доброволно предадено и подложено на оглед. След изследване на съдържащите се в мобилното устройство файлове чрез специализиран програмен софтуер, била установена екранна снимка, показваща кореспонденция с министъра на отбраната, изцяло съответстваща по съдържанието си на съобщението, получено от свидетеля Т..

Гореописаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на следните събрани по делото доказателствени източници:

Гласни доказателствени средства – обяснения на подсъдимия Г. Д. /л.

169 от НОХД/; показания на свидетелите: Т. Т. /л. 57-59 от НОХД/, включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК показания на свидетеля от досъдебното производство /л. 34 от том I от ДП/; Е. М. /л. 59-60 от НОХД/, включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК показания на свидетеля от досъдебното производство /л. 71 от том I от ДП/; В. Ш. /л. 60-61 от НОХД/, приобщените в цялост по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3 от НПК показания на свидетеля Л. Т. от досъдебното производство /л. 40 от том I на ДП/; В. Г. /л. 66-67 от НОХД/, включително приобщените в цялост по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК показания на свидетеля от досъдебното производство /л.

38-39 от том I на ДП/.

Писмени доказателства и доказателствени средства – заявление от Т. Т. /л. 6 от том I на ДП/; справка относно извършена проверка /л. 10-13 от том I на ДП/; декларация за семейно и материално положение и имуществено състояние /л. 25 от том I на ДП/; справки за съдимост /л. 31-32 от том I на ДП; л. 85-86 от том I I на ДП и л. 19-21 от НОХД/; протокол за претърсване и изземване от 17.07.2023 г. /л. 42 от том I на ДП/; протокол за обиск и изземване с разрешение на съдия от 17.07.2023 г. /л. 43 от том I на ДП/;

3 протокол за оглед на веществени доказателства от 17.07.2023 г. /л. 51-58 от том I на ДП/; протокол за доброволно предаване от 18.07.2023 г. /л. 65 от том I на ДП/; копие на снимка на хартиен носител /л. 66 от том I на ДП/; протокол за доброволно предаване от 17.07.2023 г. /л. 67 от том I на ДП/; протокол за доброволно предаване от 20.07.2023 г. /л. 22 от том I I на ДП/; копие на фактура № 2912/04.03.2022 г. /л. 23 от том II на ДП/; извлечение за активност по IP адрес от онлайн платформата „Мета“ /л. 32-50 от том II на ДП/.

Експертиза – компютърно-техническа експертиза /л. 62-77 от том II на ДП/.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като те не съдържат съществени неясноти или протИ.речия и достоверността им не се опровергава, нито на собствено основание (поради вътрешни протИ.речия или неясноти), нито се изключва от другите доказателства по делото. Съвкупният анализ на гласните доказателствени източници сочи несъмнено, че на инкриминираната дата и час подсъдимият Г. Д. е изпратил на свидетеля Т. Т. текстово съобщение чрез онлайн приложението „Месинджър“ със съдържание, съответно на описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетеля Т..

Показанията на свидетеля Т. Т. са достоверен източник на доказателства, тъй като същите са ясни, непротИ.речиви и напълно кореспондират с другите доказателства по делото.

Тези свидетелски показания позволяват по категоричен начин да се установи хронологичната последователност на относимите към предмета на доказване събития. Обсъжданите гласни доказателствени средства разкриват служебното качество на лицето в процесния период, свързано с длъжността министър на отбраната на Република България. Свидетелят признава, че в личния си профил в социалната мрежа „Фейсбук“ е изразил солидарност спрямо Украйна по повод назрелия военен конфликт, в който тя е била въвлечена от атаките на Руската федерация. Макар да е била заявена в личната му страница в онлайн платформата, позицията на министъра по нашумелия геополитически проблем е добила широка общественост, като е станала достояние и на подсъдимия. Именно тази позиция на свидетеля Т. е провокирала Г. Д. да осъществи контакт с него и да изрази своите критика и несъгласие с позицията на министъра на отбраната по конкретен въпрос.

Свидетелят Т. споделя, че е възприел насоченото спрямо него изказване като заплашително, като при разпита си пред органите на досъдебното производство възпроизвежда дословно неговото съдържание. От показанията на Т. обаче ясно личи, че повод за сигнализиране на органите на реда, съответно - за пораждане на притеснения за личната му безопасност и за тази на семейството му, е било не полученото от него съобщение, а насроченото за 09.07.2023 г. публично събитие „Осми поход за мир“, в програмата на което е било предвидено посещение в неговия дом. В обявлението на предстоящото събитие бил посочен адресът на свидетеля Т., което предизвикало у него 4 опасения относно намеренията на участниците в шествието. Следва да се отбележи, че действията по предварителната организация и провеждането на подобно обществено мероприятие по никакъв начин не могат да бъдат свързани с личността на подсъдимия, като по делото не са ангажирани такива доказателства, а и не се твърди подсъдимият да е присъствал на протестното шествие.