Решение № 52 от 28.02.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Карлово, 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. ВА.ова-Петрова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Асима К. ВА.ова-Петрова Гражданско дело № 20255320101201 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 26 от ЗЗД.

Ищецът - Н. Н. Ч. твърди, че между ищеца, в качеството му на заемател и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател, бил сключен Договор за потребителски кредит № 5272114 от 06.11.2024г. Съгласно постигнатото съглашение, ищецът получил в заем сумата от 1250 лева, като следвало да върне сумата от 1383.47 лева, за периода от 22.11.2024г. до 11.04.2025г. Допълнително било договорено и поръчителство, като за целта бил сключен договор за предоставяне на гаранция от същата дата с друго дружество посочено от заемодателя, а именно - „Файненшъл България“ ЕООД - С.. Съгласно последния, ищецът допълнително следвало да заплати сумата от 519.53 лева за предоставеното поръчителство. Сумите по договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство била изплатена изцяло на „Изи Асет Мениджмънт“ АД - С., съгласно погасителния план по договора.

Твърди, че договорът е потребителски по смисъла на чл. 9 от ЗПК.

Недействителен е на специалните основания предвидени в чл. 22 от ЗПК.

Договорът е недействителен на основание по чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК. Договорената възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Съдебната практика установила, че нищожна поради нарушение на добрите нрави е възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната при необезпечени кредити и двукратния при обезпечени. В конкретния случай лихвата надвишава, както двукратния, така и трикратния размер на законната. Щом като е нищожна е несъществуваща. А след като е несъществуваща, не е спазено правилото на нормата, в договора за потребителски кредит да е посочен размер на 1 възнаградителната лихва и начинът на нейното прилагане.

В нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК в договора не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсва каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Нормата на §1, т.2 ДР от ЗПК, определя, че тя представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и общите разходи по кредита. Последните са регламентирани в §1, т.1 ДР от ЗПК и по своето същество представляват годишен процент на разходите (чл.19, ал.1 от ЗПК). В ГПР, съгласно законовата дефиниция, се включва възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.) свързани с кредита.

Поръчителството, предвидено в договора за предоставяне на поръчителство, е нищожна клауза, тъй като е уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна. Поръчителството или поемането на солидарното задължение по договора за кредит, следва да бъде учредена в изключително кратък срок, като поръчителят или солидарният длъжник, следва да представят на кредитното дружество обилна документация, която е невъзможно да бъде събрана в рамките на определения тридневен срок.

Поръчителството е прекомерно. Няма предвидени по договора никакви правила, по които да се определи, кои са тези вреди, които дружеството ще претърпи от непредставяне на обезпечението и които ще се компенсират от поръчителя. Тук се имат предвид всички преки или косвени разходи възникнали от изпълнението на задълженията на страните по договора, са покрити от ГПР (чл.19, ал.1 и §1, т. 1 ДР ЗПК). Затова поръчителството е начислено за покриване именно на тези разходи. По изложените съображения, клаузата за поръчителство е недействителна, но и на допълнителното основание по чл.21, ал.1 от ЗПК, тъй като с нея се създават задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването по чл.19, ал.4 от ЗПК - ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Клаузата за поръчителство противоречи и на материалния закон - чл.71 от ЗЗД. Съгласно коментираната разпоредба, когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите от кредитора обезпечения, последният може да иска изпълнение на всички задължения по договора предсрочно. С неустойката обаче в конкретния случай, се иска нещо друго натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на материалния закон. Клаузата противоречи и на императивната разпоредба на чл. 33 от ЗПК, която предвижда, че при забава, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Това е единствената санкция предвидена в ЗПК при неизпълнение на договорните задължения, а с процесната гаранция се заобикаля тази разпоредба и затова тя е нищожна (чл.21, ал.1 ЗПК).

Мотивира правен интерес от предявяване на два осъдителни иска - за връщане на недължимо платените суми от ищеца по нищожната клауза за възнаградителна лихва и за поръчителство, тъй като били заплатени при начална липса на основание. Нищожността на клаузите произтича, както от обстоятелството, че целият договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, така и от обстоятелството, че са нищожна поради противоречието й с добрите нрави, материалния закон и поради неговото заобикаляне.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД да заплати на ищеца, сумата от 20 лева недължимо 2 платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем №5272114 от 06.11.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане;

МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД да заплати на ищеца, сумата от 50 лева недължимо платена по клауза за поръчителство по договор за предоставяне на поръчителство № 5272114 от 06.11.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендираме разноски, в това число и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

На основание чл.127, ал.4 ГПК, посочва банкова сметка за плащане в УниКредит Булбанк АД, IBAN: ***.

В ХОДА на делото, на основание чл. 214 от ГПК, е допуснато изменение в размера на иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД по клаузата за възнаградителната лихва срещу Изи Асет Мениджмънт АД, като същия се счита предявен в размер от 94.20 лева, а първоначално предявената сума срещу Файненшъл България ЕООД по клаузата за поръчителство се счита предявен в размер от 519.53 лева.

Ответното дружество - „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД намира исковете за неоснователни и недоказани като основание и размер. Оспорва твърдението на ищеца за недействителност на договора за паричен заем, поради нищожността на клаузата за възнаградителна лихва е неоснователно. В процесния случай, редът и условията за сключване на договор за паричен заем, изискванията към неговото съдържание и условията за неговата действителност са предмет на Директива 2008/48 и Закона за потребителския кредит, чиито разпоредби са специални по отношение на разпоредбите на Директива 93/13, Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите. В закона изчерпателно били изброени основанията за недействителност на договорите за потребителски кредит (чл. 22 от ЗПК), посочени са и основанията за нищожност на отделни договорни клаузи, а именно такива имащи за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон (чл. 21 от ЗПК). Във връзка с нищожността на отделни клаузи от договорите за паричен заем, чл. 24 от ЗПК препраща единствено към разпоредбите на чл. 143-146 от ЗЗП. Законът за потребителския кредит не ограничава размера на възнаградителната лихва до двукратния размер на законната лихва.

Твърди, че размерът на лихвеният процент по договора за паричен заем е в съответствие с изискванията на Закона за потребителския кредит. При наличието на нормативно установена горна граница на разходите по договорите за потребителски кредит (чл. 19, ал. 4 ЗПК), част от които е лихвеното задължение, съдебната практика приемала за валидна, като непротиворечаща на добрите нрави, уговорката, при която договорната лихва не надвишава двукратния, респ. трикратния размер на законната лихва е неактуална и неприложима. Изводът, който следва от действащата законодателна уредба е, че кредитополучателят заплаща лихвени и извънлихвени разходи, които като сбор не могат да надвишават пет пъти законната лихва. Твърди, че договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Съгласно, чл. 11, ал.

1, т. 9 от ЗПК, в договора трябва да има информация за лихвения процент по 3 кредита и условията за прилагането му, ако лихвеният процент не е фиксиран, в договора трябва да има информация и за индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Лихвеният процент по процесния договор е фиксиран и е посочен в чл. 2, т. 6 от договора. Условията за прилагането на лихвения процент също са записани в договора.

Оспорва твърдението на ищеца, че договор за паричен заем е недействителен, тъй като не отговаря на изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Клаузите на договора за паричен заем са в съответствие с изискванията на чл. 11, ал.1 т. 10 ЗПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК в процесния договор са посочени годишният процент на разходите и общата сума дължима от потребителя, взетите предвид допускания- Общата дължима сума, посочена в договора, представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, съобразно разпоредбата на т. 2, § 1 от Допълнителните разпоредби към закона.

Годишният процент на разходите по кредита, посочен в договора за паричен заем, отразява общите разходи по кредита за потребителя към момента на сключване на договора за потребителски кредит, изразени като процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите, посочен в договора за паричен заем, е изчислен по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като са използвани договорените условия - размер на усвоената сума (чл. 2), броя на усвояванията, размер (чл. 2, т. 2) и брой на погасителни вноски (чл. 2, т. 14), дата на плащане на всяка вноска (чл.2, т. 5 от договора), обща дължима сума (чл. 2, т. 7).

С оглед, както на разпоредбите на ЗПК, така и на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО, задължението за посочване на ГПР се изчерпва с посочването на цифровата стойност с точност до втория десетичен знак, получена в резултат на изчислението по предвидената в Приложение 1 на ЗПК формула. ГПР включва всички разходи по кредита и в процесния случай това е само лихвеното задължение, освен главницата, тъй като това е единственият разход по кредита за кредитополучателят към момента на сключване на договора. В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК общата дължима сума и годишният процент на разходите са изчислени към момента на сключване на договора. В отговора на исковата молба обстоятелствено защитава тезата за съдържанието на ТПР.

Твърди, че договорът не само формално отразява изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК и чл. 19 от ЗПК, но посочените параметри са правилно изчислени и посочени. При договорения размер на заемна сума и лихвен процент, брой, размер и периодичност на вноските, посоченият в договорите ГПР е коректно изчислен. Посочва, че инсинуациите на ищцовата страна във връзка с клауза 4 от договора за паричен заем не следва да се кредитират.

Изискването да се предостави обезпечение е обичайна практика в сферата на кредитирането и както се вижда от разпоредбите на чл. 11, т. 18 от ЗПК и от чл. 5, ал. 1,6. „н“ от Директива 2008/48/ЕО е предвидено в закона.