Решение № 41 от 24.02.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Сливница, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно наказателно дело № 20251890200450 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Н. В. срещу Електронен фиш № 8505220889, издаден от АПИ, с който й е наложена глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 179, ал.3 ЗДвП, за нарушение на чл.139, ал.6 ЗДвП.

В жалбата са изложени твърдения, че електронният фиш е незаконосъобразен, доколкото е издаден срещу лице, което не е било собственик към датата на нарушението.

Административно-наказващия орган е депозирал отговор на жалбата, с който оспорва същата. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на издадения електронен фиш.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

По същество:

От представения по делото Електронен фиш № 8505220889, издаден от АПИ /л.6/ се установява, че на Д. Н. В., като собственик на ППС лек автомобил „*************“, с рег.

№ *************** с технически допустима маса от 2195, е наложена глоба в размер на 300 лева, за това, че на 19.03.2022 г. в 11.59 ч. е установено нарушение на посоченото по-горе ППС с движение по път I-8 км 41+234 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платена пътна мрежа без да е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 ЗП.

Нарушението е заснето с контролно устройство № 40672.

Съгласно разпоредбата на чл.187а, ал.1 ЗДвП, когато нарушението е установено в отсъствието на нарушителя, както е в случая, се презумира, че ППС е управлявано от собственика.

1

От представения по делото договор за покупко-продажба на МПС от 18.03.2022 г., с нотариална заверка на подписите от същата дата /л.15/, представен и в оригинал в открито съдебно заседание, се установява, че Д. Н. В. и съпругът й И.И.В. са прехвърлили собствеността върху лек автомобил „*************“, с рег. № *************** на С.В.Т..

С оглед горното по делото се установява, че към датата на нарушението 19.03.2022 г. собствеността върху процесния лек автомобил е преминала върху С.В.Т., който именно следва да отговаря за нарушението по реда на чл.139, ал.6 ЗДвП, във вр. с чл.187а, ал.1 ЗДвП, доколкото по делото не се твърди и не се установява, че Д. Н. В. е била водач на автомобила на процесната дата.

Предвид изложеното съдът счита, че електронният фиш е незаконосъобразно издаден.

Наред с горното съдът, счита и, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, противоречи на правото на Европейската общност, предвиждайки фиксиран размер на глоба, без да държи сметка за принципа на съразмерността, залегнал в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО от 19.06.1999 г. относно таксуването на превозните средства за използване на пътни инфраструктури.

С Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. (образувано по отправено от АС-Хасково преюдициално запитване) е разгледан въпросът за съответствие на националната ни правна уредба и в частност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, регламентирани в чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б ЗДвП с принципа за съразмерност на наказанията, регламентиран с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и на ЕС от 17.06.1999 г. относно таксуването на превозните средства за използване на пътни инфраструктури.

Съгласно изречение последно от цитираната норма установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В мотивите на решението си съдът е извел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават общия принцип на пропорционалност. Следователно, посоченият принцип изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая.

Съдът изрично е посочил, че разпоредбите на чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП, предвиждат в случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лева, 1800 лева или 2500 лева, като освен това ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение.

Следва да се обоснове, че макар и решението на СЕС да е постановено във връзка с преюдициално запитване по правен спор за пропорционалността на тол таксите за тежкотоварните автомобили, относим към разпоредбата на чл.179, ал.3б ЗДвП, то изрично в т. 48 от същото решение съдът коментира и предвидената в чл. 179, ал. 3 ЗДвП глоба в размер на 300 лева, каквато в случая е наложена на жалбоподателя, която също, доколкото е с фиксиран размер, приема, че е непропорционална с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза.

2

При това нормативно положение съдът е заключил, че тази система от наказания, предвидена в чл.179, ал.3-3б ЗДвП, не предвижда никаква възможност за индивидуално определяне на наказанието от националните съдилища, а при тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (в този смисъл решение от 22.03.2017 г., Euro-Team и Spiral-Gep, C-497/15 и C498/15, EU: C: 2017:

229).

По аргумент на тези съображения съдът е приел, че на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

Прието е, че строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението.

СЕС многократно е подчертавал (Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С537/16, т. 56), че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи.

СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

Следва да се посочи, че макар и държавите членки да са компетентни да изберат средствата, в това число санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременно им изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи.

В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна норма и основните принципи на правото на Европейския съюз, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради действието на принципа на примат.

Доколкото принципът на пропорционалност е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват, то националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

По силата на чл. 144 от АПК, Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

При съобразяване на задължителното тълкуване на Общностното законодателство се налага и изводът, че наложената глоба, определена съгласно действащото българско законодателство, противоречи на основаните принципи на Общностното право, което обуславя незаконосъобразност на процесния ЕФ на самостоятелно основание, доколкото 3 размерът на наложената глоба е в противоречие с чл. 9а от Директивата поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености.

Това е така, макар и към момента за нарушенията по Закона за движение по пътищата да може да се прави преценка за квалифициране на деянието като маловажен случай по чл.28 ЗАНН, по смисъла на пар.1, т.4 ДР на ЗАНН, доколкото разпоредбата на чл.189з, ал.1 ЗД, която регламентира, че за нарушенията по ЗДвП не се прилага разпоредбата на чл.28 З А Н Н , е обявена за противоконституционна /бр.38 ДВ от 09.05.2025 г./, доколкото наказанието по чл.179, ал.3 ЗДвП е във фиксиран размер, поради което липсва възможност да се прави преценка за тежестта на нарушението с оглед спецификата на всеки конкретен случай и то да бъде санкционирано с оглед тази конкретна тежест.

Съдът не би могъл да отстрани последиците от непропорционалността на санкцията в рамките на настоящото производство предвид действието на принципите за законоустановеност на наказанието и забраната по чл. 27, ал. 5 от ЗАНН за определяне на наказанието глоба под предвидения му най-нисък размер. В този смисъл е цитираното погоре решение на СЕС - т. 49.

Горното също обосновава незаконосъобразност на електронния фиш, доколкото наложената с него санкция, противоречи на правото на ЕС.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за жалбоподателя, който не е направил искане за присъждане на такива.

При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, Районен съд - Сливница РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП № 8505220889, издаден от АПИ, с който на Д. Н. В. е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл. 179, ал.3 ЗДвП за нарушение по чл.139, ал.6 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Сливница, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно наказателно дело № 20251890200450 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Н. В. срещу Електронен фиш № 8505220889, издаден от АПИ, с който й е наложена глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 179, ал.3 ЗДвП, за нарушение на чл.139, ал.6 ЗДвП.