Решение № 65 от 28.02.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Стара Загора, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20245500500526 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба от „В.Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., чрез пълномощника адв.А. С. против Решение под № 639 от 05.07.2024г. постановено по гр.дело с № 381/2024г. по описа на Районен съд Стара Загора, в частта, в която първоинстанционният съд е уважил иска в размер на 45.21 лева, представляващи обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди вследствие на неоснователно деактивирани заплатени суми.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение. Счита същото за неправилно и постановено при неправилно прилагане на материално- и процесуалноправните разпоредби, като моли то да бъде отменено и излага подробни съображения.

Сочи, че в обжалваното решение, съдът не е изложил нито правни изводи по спорните въпроси по делото, нито мотиви и аргументи в полза на постановеното решение, а освен това не са обсъдени и възраженията направени в хода на делото от В.. Считат, че основните изводи на съда са направени без да са подкрепени с необходимите доказателства.

Сочат, че неправилно съдът е приел, че Правилата и условията на предплатената тарифа и Резюмето на договора представляват частни документи, които не носят подписа на ищеца и се ползват само с формална доказателствена сила, като подчертават, че условията на всяка тарифа са неразделна част от договора с абоната.

1

Моли съда да отмени първоинстанционното решение, в частта, в която съдът уважава иска в размер на 45.21. лева, представляващи обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди вследствие на неоснователно деактивирани заплатени суми.

Моли съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли иска в цялост, като неоснователен.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата от другата страна С. Г. П. от гр.Р..

Окръжният съд като обсъди събраните по делото доказателства, както и оплакванията изложени в двете въззивни жалби, намира за установено следното:

Предявен е иск за сумата общо от 2000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 и чл.49 от ЗЗД.

Делото е образувано по исковата молба от пълнолетния ищец и въззиваемата С. Г. П. от с.К., *** срещу въззивника „В.” ЕАД гр.С.. В исковата молба се твърди, че ищцата била абонат на ответното дружество, като имала четири предплатени карти за мобилни услуги. В началото на 2024г. се опитала да се свърже по телефона с една от картите си с №**********. Получила обаждане от оператор, че трябва да зареди сметката си. На 09.01.2024г. ищцата заредила картата си с 10,00лв. в пощата в с.К.. Отново се опитала да се свърже по телефона от същия номер, но получила същото гласово съобщение.

На 17.01.2024г. въззиваемата заредила още 10,00лв. в пощата в гр.С.З..

Въпреки това отново не успяла да проведе разговор от телефона си с посочената карта. На 10.01.2024г. ищцата заредила 10,00лв. и по другата си карта с №***, като заредила още веднъж същата сума в офис на „В.” в гр.С.З..

Въпреки това сигналът на телефона й от тази карта бил спрян на 19.01.2024г.

Ищцата опитала да проведе разговор и от третата си карта с №***. Оказало се, че и тази карта е блокирана. Въпреки преведените средства по съответните карти, ищцата не можела да ползва мобилните услуги, за които предплатила.

Общата сума, която ищцата предплатила била 60,00лв. Тази сума била твърде голяма за доходите, които получавала ищцата. Тя страдала от заболявания, за които се изисквало да е спокойна, а невъзможността да ползва мобилните си услуги предизвикала у нея тревожност, болки и страдания. Счита, че ответникът е постъпил безотговорно и злоумишлено, като е задържал и средствата, които ищцата е предплатила, а не й е предоставил услугите, за които е предплатила. Предвид гореизложеното ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати общо сумата от 2000,00лв. за имуществени и неимуществени вреди, заради неоснователното задържане на средствата й и невъзможността да ползва мобилните услуги, за които е предплатила, което й 2 е причинило стрес, напрежение, болки и страдания. Претендира и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата уточнява, че претендира сумата от 60,00лв. за имуществени вреди, а остатъкът до 2000,00лв. - като неимуществени вреди.

В срока за писмен отговор ответникът изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че ищцата е ползвала четири предплатени мобилни карти - ***, **********, ********** и ***, при условията на тарифен план FREE2GO. Условията на този тарифен план били следните: срок за валидност на картата - 12 месеца, като всяко зареждане на картата в срока за валидност със сума над 4,00лв. удължава валидността й за нови 12 месеца; срок на валидност на левовия баланс - 60 дни; при презареждане до 19,99лв. започва да тече нов 60-дневен период. В случая картата на ищцата за предплатени услуги с №*** била заредена за последен път на 22.12.2022г. със сумата от 10,00лв. На 28.02.2023г. поради изтичане на 60-дневния период, валидността на заредения баланс по картата е изтекъл.

Съгласно условията на плана, картата е деактивирана на 01.02.2024г. Картата на ищцата за предплатени услуги с №********** била заредена за последен път на 16.10.2023г. Сумата е била на разположение на ищцата за следващите 60 дни - до 14.12.2023г. След тази дата остатъкът от сумата вече не бил активен. На 09.01.2024г. по тази карта са внесени 10,00лв., на 17.01.2024г. са внесени още 10,00лв., и на 27.02.2024г. също са внесени 10,00лв. Картата на ищцата за предплатени услуги с №*** била заредена за последен път на 16.10.2023г. Сумата е била на разположение на ищцата за следващите 60 дни до 14.12.2023г. След тази дата остатъкът от сумата вече не бил активен. На 04.01.2024г. по тази карта са внесени 10,00лв., на 16.01.2024г. са внесени още 10,00лв., и на 18.01. и на 19.01.2024г. също са внесени по 10,00лв. Последното зареждане по картата е било на 27.02.2024г. - 10,00лв. Картата на ищцата за предплатени услуги с №********** била заредена за последен път на 16.10.2023г. Сумата е била на разположение на ищцата за следващите 60 дни до 14.12.2023г. След тази дата остатъкът от сумата вече не бил активен. На 16.01.2024г. по тази карта са внесени 10,00лв., на 26.02.2024г. са внесени още 10,00лв.

Ответникът твърди, че правилно е отчитал заредените суми и коректно е предоставял съответните услуги, но абонатът обикновено не е изразходвал сумите за 60-дневния период и те са загубвали валидността си. Оспорва твърдението на ищцата, че парите и номерата са й били отнети от ответника.

Ищцата не била отправила запитване до служители на ответника, които биха й обяснили условията по тарифния план.

Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че същата е претърпяла имуществени и неимуществени вреди от действията на ответника.

Единствената причина, поради която ищцата да не може да ползва услугите по предплатените си карти, била, че същата не използвала заредените средства в 60-дневния период и те загубвали валидността си. Ищцата не зареждала своевременно нови средства.

3

Ответникът счита, че дори и ищцата да е изпитвала стрес и тревожност, това не се дължи на негови действия. Недоказани били твърденията на ищцата за претърпени страдания.

Ответникът счита, че искът следва да бъде квалифициран по чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД. За да бъде основателен този иск ищецът следвало да докаже причинна връзка между неправомерно деяние от страна на служител на ответника и настъпили вреди. В конкретния случай ответникът счита, че такава причинна връзка няма. Поради тази причина предявеният иск бил недоказан и неоснователен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представеното по делото заявление за регистрацията на предплатена карта, входящ № 20220804112305-54679502, ищцата е заявила при ответника регистрирането на предплатени карти с мобилни номера *** и ***. При подаване на заявлението, ищцата е декларирала, че е била запозната изцяло и е приела безусловно и се е задължила да спазва Общите условия за уреждане на взаимоотношенията между „БТК“ ЕАД и абонатите и потребителите на електронни съобщителни услуги, предоставяни чрез обществената електронна съобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM и по стандарт UMTS и стандарт LTE.

По делото е представено и заявление за регистрация на предплатена карта вх. № 20130917090244-28703771, с което ищцата е заявила при ответника регистрирането на предплатени карти с мобилни номера **********, *** и ***. При подаване на заявлението ищцата е декларирала, че е била запозната изцяло и е приела безусловно и се е задължила да спазва Общите условия за уреждане на взаимоотношенията между „БТК“ ЕАД и абонатите и потребителите на електронни съобщителни услуги, предоставяни чрез обществената електронна съобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM и по стандарт UMTS.

Видно от представеното по делото заявление за регистрация на предплатена карта входящ № 20160425130239-36888352, ищцата е заявила при ответника регистрирането и на предплатена мобилна карта с номер ***. При подаване на заявлението ищцата е декларирала, че е била запозната изцяло и е приела безусловно и се е задължила да спазва Общите условия за уреждане на взаимоотношенията между „БТК“ ЕАД и абонатите и потребителите на електронни съобщителни услуги, предоставяни чрез обществената електронна съобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM и по стандарт UMTS.

От представената справка за разходване и зареждане на баланси, се установява, че за периода 17.08.2023 г. -26.02.2024 г. телефонен номер 359876559172 е бил зареждан на дати: 17.08.2023г. , 16.10.2023 г., 09.01.2024 г., 17.01.2024 г. и 27.02.2024 г., със сумите от по 10,00 лева на дата, а за същия номер е отчислено вземане (дебит), както следва: на 16.10.2023 г. - вземане в размер на 7,30 лева, на 23.12.2023 г. - вземане в размер на 7,50 лева.

4

Телефонен номер *** е бил зареждан на дати: 31.08.2023 г., на 16.10.2023 г., на 04.01.2024 г., на 16.01.2024 г., на 18.01.2024 г., на 19.01.2024 г. и на 27.02.2024 г. със сумите от по 10,00 лева, а за същия номер е отчислено вземане (дебит), както следва: на 23.12.2023 г. - вземане в размер на 14,01 лева. Телефонен номер 359886258706 е бил зареждан на дати: 15.08.2023 г., 16.10.2023 г., 16.01.2024 г. и 26.02.2024 г. със сумите от по 10,00 лева, а за същия номер е отчислено вземане (дебит), както следва: на 16.10.2023 г, - вземане в размер на 7,00 лева и на 23.12.2023 г. - вземане в размер на 9,40 лева.

По делото са представени и четири броя фискални бонове, видно от които: на дата 19.01.2024 г., за мобилен номер ***, с основание - зареждане предплатена карта, е била заплатена сумата от 10,00 лева, на дата 18.01.2024 г., за мобилен номер ***, с основание - зареждане предплатен номер, е била заплатена сумата от 10,00 лева, на дата 09.01.2024 г., за мобилен номер **********, с основание - зареждане предплатен номер, е била заплатена сумата от 10,00 лева, на дата 17.01.2024 г. за мобилен номер **********, с основание - зареждане предплатен номер, е била заплатена сумата от 10,00 лева.

На основание чл. 155 ГПК съдът приема за общоизвестно и ненуждаещо се от доказване съдържанието на Общите условия за уреждане на взаимоотношенията между „БТК“ ЕАД и Абонатите и Потребителите на електронни съобщителни услуги, предоставяни чрез обществетвената електронна съобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM и по стандарт UMTS.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

По иска за имуществените вреди :

Съобразно характера на предявения иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на кумулативното осъществяване на следните предпоставки: възлагането на работа от страна на ответното дружество, противоправно деяние от страна на изпълнителя на работата извършено при или по повод извършваната работа, настъпването на вреди в патримониума на ищеца, причинно-следствена връзка между деянието и вредата и вина по отношение конкретното деяние на изпълнителя, като съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, съответно е в тежест на ответника да обори наличието на вина у изпълнителя на възложената работа.