Решение № 2258 от 11.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2258 гр. Пловдив, 11.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20245330118862 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от В. К. С. против „Кредит Гаранция“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 120,15 лв., представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по договор за възлагане на поръчителство от ...........

Ищецът В. С. твърди, че с „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД бил сключила онлайн договор за потребителски кредит тип ......... по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 450,00 лв. при ГПР 48,40 % и фиксиран лихвен процент на ден по кредита - 0,11%. На същата дата между ищеца и ответника бил сключен онлайн договор възлагане и предоставяне на поръчителство по онлайн усвоен потребителски кредит, според който кредитополучателят се задължил да заплати възнаграждение за предоставеното обезпечение в размер на 120,15 лева. Тази парична сума от 120,15 лева, заплатена от ищеца на ответника на 25.11.2022 г., се явявала дадена без основание. Наведени са множество алтернативни възражения за недействителност на договора за потребителски кредит – на ищеца е все едно кое от тях ще се приеме за основателно, стига съдът да уважи искането му за връщане на недължимо платената сума по договор за възлагане на поръчителство: твърди се, че в договора за потребителски кредит не бил разписан действителният размер на годишния процент на разходите, с което се 1 нарушавали императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК; ГПР бил различен от посочения в договора, което представлявало заблуждаваща търговска практика, водеща да неравноправност на уговорката за ГРП и нищожност на тази клауза; разходите, които следвало да извърши кредитополучателят за заплащане на фирмата – поръчител не били включени в уговорения ГПР, с което се нарушавали императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК; посочването на ГПР, който не съответства на реално прилагания в отношенията между страните представлявал заблуждаваща търговска практика. Договорът за поръчителство бил акцесорен и можел да съществува валидно единствено при условие че съществува действителен главен дълг, но тъй като кредитната сделка била нищожна, не породил правно действие и сключеният договор за учредяване на поръчителско правоотношение. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД, в който оспорва предявения иск. Твърди, че договорът, сключен между ищеца и „Кредит Гаранция“ ЕООД не е договор за поръчителство, а споразумение, по силата на което ищецът е възложил на юридическо лице, срещу възнаграждение, да се задължи солидарно по процесния кредит, като сключи договор за поръчителство. В тази връзка на ........... бил сключен договор за поръчителство, по силата на който „Кредит Гаранция“ ЕООД се е задължил да поръчителства по кредита на ищцата. Поради това твърденията, че ищецът не е получил никаква престация били неправилни и недоказани. Ответното дружество твърди, че в изпълнение на поетите задължения е погасило изцяло задълженията на ищцата по кредита. Счита, че не са налице условията на чл. 143 от ЗЗП. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото не са спорни обстоятелствата, че между В. К. С. и ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД е сключен договор за възлагане на поръчителство от ...........с предмет поръчителстване за задължения на ищеца по договор за потребителски кредит тип ..............., сключен между последната и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД; че ответникът е получил от ищеца парична сума в размер на 120,15 лева – възнаграждение по така сключения договор. Тези обстоятелства документално се установяват и от представените писмени доказателства – договор за кредит, сключен между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и договор за възлагане на поръчителство, сключен между ищеца и ответника.

В договора за кредит е уговорено, че заемателят се задължава да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчителство от едно физическо лице, банкова гаранция от одобрена от кредитора банка или поръчителство от одобрено от кредитора дружество. Посочено е, че ГПР е в размер на 48,40 %, при съответни допускания, невключващи разходи за 2 възнаграждение за поръчител. В договора за възлагане на поръчителство е уговорено, че той поражда действие във всички случаи по кредита, ако заемателят не предостави друго обезпечение, а за изпълнение на задълженията на поръчителя да сключи договор за поръчителство се дължи от заемателя възнаграждение в размер на 120,15 лева.

По правото:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК, докладчик ..........; определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик...............

Безспорно е, че ищецът е дал на ответника парична сума в размер на 120,15 лева. Ответникът следваше да докаже, че има основание да задържи платената сума. Това в случая не бе сторено по долуизложените съображения.

Ответникът е посочил като основание да задържи сумата сключения между страните договор за възлагане на поръчителство, който според защитната му теза отговаря на всички изисквания на закона. Ищецът е навел възражения за недействителността на същия с оглед неговия акцесорен на договора за потребителски кредит характер. Те са в насока, че доколкото е недействителен последният, следва да е лишен от основание договорът за предоставяне на поръчителство, по който ищецът е плащал, респ. платената сума подлежи на връщане като дадена без основание. Следва да се разгледат възраженията на ищеца против годността на основанието на ответника да задържи платената сума.

Като взе предвид характеристиките на съглашението, което се сочи като основание за престацията, и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор, сключен с потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Потребителят В. С., следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

Съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК " Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Явно е, че ГПР е величината, чрез която следва да се изрази по ясен и разбираем за потребителя начин оскъпяването на заетата сума. Ако в ГПР не са включени всички посочени разходи, то потребителят е в невъзможност да прецени финансовите последици от поемането на задължението. Посочването в договора за кредит на ГПР, който не отговаря на действителния такъв, води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

За да установи какви разходи са включени в ГПР по кредита и поконкретно – дали поръчителевото възнаграждение е включено в него, доколкото са необходими специални знания от областта на счетоводството, съдът е назначил по делото експертиза. Дружеството е създало пречки за 3 установяването на този факт като не е внесло възложения му депозит. Поради това, с оглед разпоредбата на чл. 161 от ГПК и наличните по делото писмени доказателства, следва да се приеме за установено, че уговореното възнаграждение за поръчителя „Кредит гаранция“ ЕООД не е включено в ГПР по обсъждания договор за кредит, сключен между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. Възнаграждението съставлява допълнителен разход за потребителя, който съпътства задължаването му по договора за кредит. По делото се установява, че предоставянето на обезпечение е условие за сключването на договора, а нещо повече – „Кредит Гаранция“ ЕООД е поръчител по подразбиране. Свързаните с ангажирането на последния разходи е следвало да се включат в ГПР, а понеже е сторено противното – посоченият ГПР в размер на 48,40 % не отговаря на действителния такъв.

Изложеното по-горе води до извода, че е налице нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК – в договора за потребителски кредит не е посочен годишният процент на разходите по кредита. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Така, процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В този смисъл е напр. решение на СЕС по дело С-714/2022 от 21.03.2024 г., в което е прието: „…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“

Що се касае до договора за възлагане на поръчителство, съдът намира следното: основанието за сключване на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е типичната причина, поради която тя се сключва. Като се съобразят правата и задълженията на страните по процесния договор за гаранция, следва да се приеме, че се касае до договор, който по правната си характеристика представлява договор за поръчка: по силата му „Кредит гаранция“ ЕООД, натоварено по възложение от кредитополучателя, следва да извърши правно действие – да встъпи в дълг като солидарен длъжник по задължения на ищеца по кредит, сключен с трето неучастващо по делото лице – „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. Каузата на договора за поръчка, когато той е възмезден (какъвто е настоящият случай) е „давам, за да направиш“.

Дори „Кредит гаранция“ ЕООД да изпълни уговореното, то няма да произведе никакъв правен ефект – касае се до встъпване в солидарна отговорност, поръчителстване по недействителен дълг. Това лишава сключената сделка от кауза, прави я удар във въздуха. Ето защо, договорът за възлагане на поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 – поради липса на основание. Даденото по него подлежи на връщане.

Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че искът по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е доказан по основание и размер. Като такъв, следва да бъде уважен.

По разноските:

4

С оглед изхода от спора на В. С. следва да се присъдят разноските за производството в размер на 50 лева, включващи държавна такса. Към съда е отправено искане да присъди възнаграждение в по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от процесуалния представител на ищеца. Настоящият състав намира, че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в размер на 400 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК: .............. да заплати на В. К. С., ЕГН: **********, сумата от 120,15 лв.

/сто и двадесет лева и петнадесет стотинки/, недължимо платена по недействителен договор за възлагане на поръчителство от ............., сключен между страните.

ОСЪЖДА „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК: .......... да заплати на В. К.

С., ЕГН: **********, сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски, направени в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК:.........., да заплати на адв. С.

Н. от АК – П...........с личен № ........ с адрес на кантората: гр. Пловдив, ул. „Й....

Г...........сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно на ищеца правна помощ и съдействие.