Определение № 1688 от 01.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1688 гр. Бургас, 01.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500974 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл.413 ал.2 ГПК и е образувано по повод жалбата на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК203670940 против Разпореждане №5336 от 08.05.2025г.,постановено по ч.гр.д.№3109/2025г.по описа на БРС,с което съдът е отхвърлил заявлението по чл.410 ГПК на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против длъжника В. Р. А., в частта му, касаеща вземанията за 10.66 лв. - договорна лихва и 156.72 лв. - мораторна лихва, тъй като е основано на договор за потребителски кредит, който е недействителен, съгл. чл.10а, чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.19, ал.1-4, чл.22 и чл.23 от ЗПК и потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, респ. неплатения остатък.

В жалбата разпореждането се сочи за незаконосъобразно и неправилно,като постановено в нарушение на материалните и процесуални правила. Моли се за отмяната му и уважаване на заявлението.

Жалбоподателят оспорва като неправилни мотивите,изложени от БРС,като счита,че съдът не е имал основание да остави заявлението без движение,тъй като същото отговаря на изискванията за редовност.

От фактическа и правна страна на спора БОС намери следното:

БРС е бил сезиран със заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника В. Р. А. за следното парично вземане,произтичащо от договор за потребителски кредит № 807073 от 31.01.2023г.,сключен между длъжника В.

А. и „Сити Кеш“ООД -кредитодател: главница- 288.45лв.,договорна лихва10.66 лв.,обезщетение за забава- 156.72лв.,за периода от 08.02.2023г.до датата на подаване на заявлението,както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.

1

Съгласно клаузите на представения със заявлението договор за потребителски кредит, на длъжника е отпуснат кредит в размер на 300 лева, с единадесет седмични вноски, размер на вноската 1х2.34 лв. и 10х31.30 лв.; годишен процент на разходите (ГПР) – 49.87 %; фиксиран лихвен процент – 40.05 %; общо задължение по кредита – 315.34 лв. В чл.5 на договора е уговорено,че вземанията на кредитора ще бъдат обезпечени с поне едно от следните обезпечения- 1.безусловна банкова гаранция,издадена от лицензирана от БНБ търговска банка,обезпечаваща поне двойно общата сума за плащане по договора за кредит,включваща главница и лихва, 2.поръчителство на едно или две физически лица,които отговарят кумулативно на условието да имат минимален размер на осигурителния доход в размер не по-малко от 7 пъти МРЗ/при един поръчител/ или не по-малко от 4 пъти МРЗ/при двама поръчители/,които да не са поръчителствали по други договори за кредит,да не са кредотополучатели,да нямат кредити към банки с класификация,различна от „редовен“,да представят служебна бележка от работодателя удостоверяваща осигурителния им доход. Срокът за предоставяне на обезпечението е три дни,а при непредставяне на обезпечение по чл.3 в този срок,съгласно клаузата на чл.11 от договора,кредитополучателят дължи неустойка в размер на 91.66 лв.,която ще се заплаща разсрочено ,съгласно погасителния план.

БРС е приел,че процесният договор за потребителски кредит е недействителен,тъй като кредиторът е наложил неизгодно и неизпълнимо от потребителя условие-предоставяне на невъзможно обезпечение,неизпълнението на което ще доведе до задължение за заплащане на неустойката по чл.11 от договора,която всъщност е част от възнаграждението по договора за кредит,но не е включена в ГПР, а е обособена като отделно вземане,с цел заобикаляне на чл.19 ал.4 ЗПК,което е довело до недопустимо увеличение на възнаграждението на кредитора.

Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно нормата на §1, т.1. ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“. Цитираните разпоредби водят до извод, че в общия разход по кредита, формиращ годишния процент на разходите, следва да бъдат включени, респ. – да са 2 отразени в крайния му размер и сумите, напр. неустойки и/или такси за услуги, които са пряко свързани с договора за кредит и са известни на кредитора, които потребителят трябва да заплати. В настоящия случай между страните е договорена дължима от потребителя неустойка , на обща стойност 91.66 лева. Тази „неустойка“ е включена в погасителния план още към датата на сключване на договора, следователно има характер на разход по кредита, пряко свързан с него и известен на кредитора, който потребителят трябва да заплати. Но по делото не се установява тази сума да е включена като елемент при определяне на годишния процент на разходите, в който случай размерът на ГПР не би бил такъв, какъвто е посочен в договора. При това положение въззивният съд споделя становището на БРС,че е нарушена нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, досежно формирането на размера на ГПР,както разпоредбата на чл.

11, ал.1, т.10 ЗПК, т.к. макар договорът формално да съдържа посочен ГПР в законовия размер, този процент очевидно не е коректен и не е определен при съблюдаване на изискванията на закона.

Съобразно нормата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според правилото на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Константната практика на СЕС бележи тенденция за все по-засилена защита правата на потребителите във всяко производство, в което се предявяват вземания по договори, сключени с потребител - заповедно, исково, дори изпълнително.Целите, които се преследват водят до санкциониране на доставчици на стоки и услуги, които си служат с нелоялни търговски практики за заобикаляне на закона и добрите нрави, чрез създаване на неравноправни клаузи в договорите във вреда на потребителите, които клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика.

Практиката на съдилищата в Република България трайно се ориентира към възприемане на тълкуванията на СЕС, дадени във връзка с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива 93/13, Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, свързани с потребителската защита – напр. Решение №50013/05.08.24г. по т.д.№1646/22г. на ВКС, във връзка с решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, както и Решение №491/23.07.24г. по гр.д.

№1767/2023г. Съдебната практика,на която се е позовал жалбоподателят в жалбата си е формирана преди постановяване Решението на СЕС и понастоящем не е актуална.

По изложените съображения, разпореждането на БРС, с което е прието, че договорът за кредит е изцяло нищожен и потребителят следва да заплати само чистата стойност, ведно със законната лихва от датата на заявлението, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено в обжалваната от заявителя част.

3

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №5336 от 08.05.2025г.,постановено по ч.гр.д.№3109/2025г.по описа на БРС.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4