Решение № 5957 от 01.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5957 гр. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100512917 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение №13898/15.07.2024 г. постановено по гр. д. № 68037/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 47 състав, е ОБЯВЕНА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на ищците К. Г. В., и Е. С. М. на основание чл. 135 ЗЗД, сключената между ответниците П. Л. С. и “Р.

Т.” ООД, ЕИК: 206137770, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район “Витоша”, ж. к. “Драгалевци”, ул. ********, покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот, издаден по нот. дело № 35, том ІІІ, рег. № 6742, дело № 357 от 27.09.2021 г. по описа на нотариус С.Н., и вписан в Служба по вписванията София с вх. рег. № 69374/27.09.2021 г., акт № 195, том CLХXX, дело № 53966, с предмет 1/4 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес гр. София, ж. к. „******** ет.

********, със застроена площ от 84,02 кв. м., заедно с избено помещение № 3, с площ от 3,47 кв. м., заедно с 3,748 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, за сумата от 9900,00 лева.

Срещу посоченото решение е депозирана обща въззивна жалба от П. Л.

С. и “Р. Т.” ООД, в която се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния и 1 процесуалния закон. Сочи се, че решението е немотивирано в частта относно извода за наличие на намерение за увреждане от ответниците по сделката.

Акцентират, че „Р. трейд“ ООД е трето добросъвестно лице, че липсва увреждане на ищците от възмездната сделка, както и че не следва да се предполага знание за увреждане само поради обстоятелството, че В.Г. е едноутробен брат на П. Х.. По същество се твърди, че съдът неправилно е приел, че са налице всички предпоставки на чл. 135 ЗЗД. Твърдят, че и двете сделки – както покупко-продажбата на имота на дружеството „Р. трейд“ ООД, така и последващото възмездно прехвърляне на деветдесет и осем процента от дружествените дялове на Г.К. – са възмездни с доказано плащане, а придобиващите страни са трети добросъвестни лица, тъй като към датата на сделките не е имало вписани възбрани или други тежести.

Акцентира се, че не е доказано намерение за увреждане от страна на купувача по първата сделка, нито на придобиващия дяловете, като не е приложима презумпцията за знание. Нещо повече, обявяването на сделката за недействителна не засяга правата на Г.К. като трето добросъвестно лице, придобило дяловете възмездно преди вписването на исковата молба в Имотния регистър на 28.02.2023 г. Като съществен довод се посочва и липсата на увреждане на кредиторите, тъй като не е установено, че те не могат да се удовлетворят от останалото имущество на длъжника, което включва друг имот с вече наложена възбрана, а прехвърлените активи са били заменени с парична равностойност. Искането към съда е за отхвърляне на иска по чл. 135 ЗЗД.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна взема становище за неоснователност жалбата.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

К. Г. В. и Е. С. М. са предявили срещу П. Л. С. и „Р. трейд“ ЕООД конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително недействителна спрямо ищците сключената между П. Л. С. и „Р. трейд“ ЕООД покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот, издаден по нот. дело № 35, том ІІІ, рег. № 6742, дело № 357 от 27.09.2021 г. по описа на нотариус С.Н., и вписан в Служба по вписванията - София с вх. рег. № 69374/21.09.2021 г., акт № 195, том CLLXX, дело № 53966, с предмет 1/4 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес гр. София, ж. к. „******** ет. ********, със застроена площ от 84,02 кв. м., заедно с избено помещение № 3, с площ от 3,47 кв. м., заедно с 3,748 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, за сумата от 9900,00 лева.

2

В исковата молба се твърди, че с влязлото в сила Решение № 2502 от 15.11.2019 г., постановено по в. гр. д. № 2085/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, ХІІ с-в, П. Л. С. била осъдена да заплати на ищците сума в размер на 84100,00 лева, представляваща продажна цена по развален договор за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и платените в хода съдебното производство разноски. Въз основа на така постановеното решение в полза на ищците били издадени три изпълнителни листа срещу П. Силвестрова: от 29.11.2019 г. за сумата от 62000,00 лева, ведно със законната лихва за периода от 27.04.2015 г. до окончателното изплащане; от 29.06.2020 г. за сумите от 5588,58 лева и от 2400,00 лева, представляващи съдебни разноски; и от 10.06.2020 г. за сумата от по 11050,00 лева за всеки от ищците, ведно със законната лихва от 27.04.2015 г. до окончателното изплащане. По издадения на 29.11.2019 г. изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 4306/2019 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 в КЧСИ, на 13.12.2019 г., впоследствие прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ Г.К., рег. № 924 в КЧСИ. Покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело била връчена на длъжника П.

С. на 20.02.2020 г. В хода на изпълнителното производство се установило, че с нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот, издаден по нот. дело № 35, том ІІІ, рег. № 6742, дело № 357 от 27.09.2021 г. по описа на нотариус С.Н., и вписан в Служба по вписванията - София с вх. рег.

№ 69374/21.09.2021 г., акт № 195, том CLLXX, дело № 53966, П. С. прехвърлила на „Р. трейд“ ЕООД собствената си, придобита по наследство, 1/4 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес гр. София, ж. к. „******** ет.

********, със застроена площ от 84,02 кв. м., заедно с избено помещение № 3, с площ от 3,47 кв. м., заедно с 3,748 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, срещу заплащането на продажна цена в размер на 9900,00 лева. Към датата на продажбата (27.09.2021 г.) купувачът по сделката „Р. трейд“ ЕООД се представлявал от управителя В.В.Г., който бил едноутробен брат на продавача П. С., като към този момент двамата били и съдружници в дружеството.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците П.

С. и „Р. трейд“ ЕООД за отговор, като с постъпилите в законоустановения срок такива предявената искова претенция е оспорена в цялост като неоснователна. Ответниците поддържат, че придобиването на дружествените дялове на „Р. трейд“ ООД от лицето Г.В.К. предшествало датата на вписване на исковата молба по предявения в настоящото производство иск. Поради това Г.К., явяваща се собственик на дружеството, в чиято полза бил прехвърлен имотът, се явявала трето добросъвестно лице, чиито права не можели да бъдат засегнати от недействителността. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения относно съществуването на 3 описаните парични вземания в полза на ищците, увреждащия характер на процесната покупко-продажба и нееквивалентността на насрещните престации по нея. Твърди се и наличие на друго имущество, установено в хода на изпълнителното производство, образувано от ищците, от което същите могли да удовлетворят претенциите си.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционно то решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Искът е допустим с оглед твърденията на ищците, че са кредитори на ответника П. Х. по конкретни техни неудовлетворени вземания, произтичащи от влязло в сило съдебно решение, с което е развален договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 1, том I, рег. № 110, дело № 1 от 12.01.2015 г. по описа на нотариус В.Ч., район на действие СРС, с който ответницата П. С., в качеството на продавач, е прехвърлила на ищците К. В. и Е. М., в качеството на купувачи, недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, в гр. София, Столична община, срещу продажна цена в размер на 84100 лв. и че П. Х. е извършила действие, с което ги уврежда – продажба на идеална част от собствения й имот на втория ответник.

Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Това право възниква при следния фактически състав: 1. наличието на твърдяно неудовлетворено вземане на ищеца, възникнало преди извършването на действието, чието обявяване на недействителност се иска. Не е необходимо това вземане да е изискуемо и ликвидно, а извод за несъществуването на вземането може да се направи, само ако същото е отречено със сила на пресъдено нещо; 2. извършването на действие от страна на длъжника, което уврежда кредитора; 3. субективен елемент - знание на длъжника /респ. и на лицето, с което е договарял при възмездно действие/, че извършеното от него действие уврежда кредитора. В чл. 135, ал. 3 от ЗЗД е предвидена възможност за атакуване от кредитора на увреждащите действия, извършени от длъжника преди възникването на вземането му, но при наличие на специална субективна предпоставка – увреждащото го действие да е било предназначено от длъжника и лицето, с което последният е договарял, да увреди кредитора, т. е. в тази хипотеза е необходима увреждаща цел на страните по сделката.

Разграничението между двата състава по чл. 135, ал. 1 и чл. 135, ал. 3 от ЗЗД е 4 относно съотношението между времето на възникване на вземането на кредитора и времето на извършване на увреждащото действие на длъжника.

В процесния случай ищците обосновават качеството си на кредитори на парични вземания срещу ответника П. С. на основание влезли в сила между тях съдебни решения, постановени в рамките на триинстанционен съдебен контрол, както следва: с Решение от 26.07.2018 г., постановено по гр. д. № 16067/2015 г. по описа на СГС, I-14 състав, на основание чл. 190, ал. 1, вр. чл.

87, ал. 3 ЗЗД, е развален договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 1, том I, рег. № 110, дело № 1 от 12.01.2015 г. по описа на нотариус В.Ч., район на действие СРС, с който ответницата П. С., в качеството на продавач, е прехвърлила на ищците К. В. и Е. М., в качеството на купувачи, недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, в гр. София, Столична община, срещу продажна цена в размер на 84100 лв. На основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД П. С. е осъдена да заплати на К. В. и на Е. М. сума от по 11050 лв. /за всеки/, представляваща продажна цена по договор за покупко-продажба от 12.01.2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 27.04.2015 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлена исковата претенция за сумата над 22 100 лв. до предявения размер от 84100 лв., както и искането за осъждане на ответника да заплати солидарно на ищците посочената сума. С Решение № 2502 от 15.11.2019 г., постановено по в. гр. д. № 2085/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, XII състав, е отменено Решение № 5116 от 26.07.2018 г., постановено по гр.д. № 16067/2015 г. по описа на СГС, в частта, в която са отхвърлени исковете на К. В. и Е. М. срещу П. С. за заплащане /връщане/ на платената продажна цена по договор за покупко-продажба от 12.01.2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 27.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, за разликата над 22100 лв. до 84100 лв., като вместо него е постановено П. С. да заплати на К. В. и Е.