Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 450 от 25.10.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 550/2023
Вид
Решение № 450
Подписан
25.10.2023
В сила
23.01.2024
Състав
Цвета Павлова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Варна, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20233100900550 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е жалба на „Съни Палас“ ЕООД, ЕИК 200809107 срещу Отказ № 20230921165222/28.09.2023 год. на ДЛР при АВ, с което е отказано вписването на промяна на капитала на дружеството чрез неговото намаляване.

В жалбата се отправя искане за отмяна на отказа като неправилен, доколкото ТЗ позволява едновременното намаляване и увеличаване на капитала, при условие че са спазени особените изисквания за уведомяване на кредиторите и даване на обезпечения. Твърди се, че в случая не са постъпвали претенции от кредитори на дружеството, а сумата, до която е бил увеличен капиталът след намаляването му, е реално внесена по сметка на „Съни Палас“ ЕООД. Моли се за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В постъпилия от АВ отговор се излага, че жалбата е неоснователна, а отказът – правилен и законосъобразен и че като такъв същият следва да бъде потвърден на база аргументи, идентични с тези изложени от ДЛР в в самия отказ. Моли се за присъждане на разноски.

Съобразявайки, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна срещу подлежащ на съдебен контрол акт и е заплатена дължимата държавна такса, то съдът приема жалбата за допустима, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

Варненски окръжен съд, след преценка на наведените в нея оплаквания, представените при регистрацията на заявлението доказателства и въз основа на справка в ТРРЮЛНЦ по партида на дружеството, намира за установено от фактическа страна следното: съгласно актуалния учредителен акт на дружеството, капиталът му е 1 съставен от два апортирани недвижими имота с обща стойност 968900,00 лв.

Тази сума е разпределена в 96 890 дяла, всеки със стойност 10 лв.

На 31.03.2023 год., под № 20230331151101, по партида на дружеството в ТРРЮЛНЦ е обявено взетото на 27.03.2023 год. от едноличния собственик на капитала на „Съни Палас“ ЕООД решение за едновременното намаляване и увеличаване на капитала. Същият е бил намален от 968 900,00 лв. до 0,00 лв. и след това увеличен чрез записването на нови 100 дяла, всеки на стойност 1 лв. Всички 100 дяла са били поети от едноличния собственик на капитала, като видно от представената вносна бележка, собственикът е внесъл сумата от 100 лв. по дружествената сметка на 27.03.2023 год. Намаляването е обосновано с промяна в инвестиционните намерения на дружеството, желанието освободените парични средства да бъдат трансформирани в дружествени резерви, а апортираните имоти да бъдат продадени. Приет е бил и нов устав, отразяващ промяната в капитала.

След изтичане на срока, предвиден в чл. 150, ал. 2 ТЗ, със заявление с вх.

№ 20230921165222/21.09.2023 год., дружеството е поискало вписването на промяната в капитала, като е управителят е представил и декларация, че на дружествените кредитори, несъгласни с намаляването са дадени обезпечения или е изплатен дългът.

По така отправеното искане е постановен Отказ №

20230921165222/28.09.2023 год., в който ДЛР е приело, че предприетото от едноличния собственик на капитала намаляване на последния до 0,00 лв. не е предвидено в чл. 149, ал. 3 ТЗ, както и че същото би лишило дружеството от капитал, което е недопустимо. Макар да е отчетено че съгласно чл. 203, ал. 2 вр. чл. 149, ал. 1, изр. 2 ТЗ при едновременното намаляване и увеличаване на капитала е допустимо той да спадне и под законовия минимум, ДЛР е преценило, че чл. 203, ал. 2 ТЗ не позволява при намаляване по реда на чл.

149, ал. 3, т. 1 ТЗ да се предвиди нулева стойност на капитала. ДЛР е заключило и че при такава стойност е невъзможно определянето на дружествен дял в капитала. Посочило е и че доколкото самото намаляване е условие за последващо увеличаване, то при условие че капиталът не може да бъде намален на 0,00 лв., не е налице предпоставка за увеличаването, а оттам и за вписване на заявената промяна.

При така възприетата фактическа установеност, съдът достига до следните правни изводи:

Капиталът на търговските дружества е статична величина, подлежаща на промяна при спазването на предвидения в закона ред. Разпоредбата на чл. 149 ТЗ урежда способите за намаляване на капитала на дружествата с ограничена отговорност, като изрично посочва, че може да бъде приложена и процедурата за едновременно намаляване и увеличаване на капитала, предвидена в чл. 203 ТЗ.

Както се установи от приетото от фактическа страна по-горе, именно тя е била приложена от едноличния собственик на капитала на дружеството 2 жалбоподател. Представените по делото доказателства обаче не водят до извод за законосъобразното й провеждане. Чл. 203 ТЗ регламентира сложния фактически състав на едновременното увеличаване и намаляване на капитала на търговско дружество като способ за привеждане на вписания по неговата партида в ТРРЮЛНЦ капитал в съответствие с чистата стойност на неговите активи. Разпоредбата изрично предвижда, че намаляването има действие само ако бъде извършено предвиденото увеличаване на капитала. Намаляването е само номинално, математическо, а не ефективно, като с процедурата се постига избягването на хипотезата, при която бъдещите приходи на търговеца биват използвани за покриване на загубите му, формирани от разликата в повисоката стойност на капитала спрямо чистото негово имущество. По този начин се осигурява и възможността за изплащане на дивидент, доколкото това е възможност единствено при надвишаване на дружественото имущество над неговия капитал. Едновременно с номиналното намаляване се извършва и ефективното увеличаване на капитала.

Макар в настоящия случай да са представени доказателства за спазването на реда за защита на интересите на кредиторите по чл. 150-153 ТЗ, приложим по аргумент за противното от 203, ал. 3 вр. чл. 202, ал. 1 ТЗ, тъй като не е достигнат или надвишен размерът на вписания капитал, то правилен се явява изводът на ДЛР, че при намаляване на капитала по реда на чл. 149, ал. 3, т. 1 ТЗ същият не може да бъде сведен до нула. Самата разпоредба предвижда намаляване, а не нулиране на стойността на дела в капитала.

Намаляването до нула действително би лишило дружеството от капитал, което е недопустимо, доколкото то следва да има такъв във всеки един момент. Коректно ДЛР е приело и че макар чл. 203, ал. 2 ТЗ да допуска намаляването на капитала и под установения в закона минимум, разпоредбата не може да бъде тълкувана в смисъл, че позволява предвиждането на нулева стойност на капитала.

Дори това да беше възможно, в настоящия случай е налице нарушение на разпоредбата на чл.149, ал.3, регламентираща способите за намаляване на капитала, в частност – чрез намаляване на стойността на дела в капитала. В конкретния случай намаляване не е извършено, тъй като видно от решението на едноличния собственик на капитала от 27.03.2023 год., една от целите на намаляването е освободените средства да бъдат трансформирани в дружествени резерви. В тази хипотеза капиталът не се променя, а единствено се преструктурира, доколкото дружественият резерв е капитал на дружеството. Същевременно, законът не предвижда като способ за намаляване заличаването на дяловете, записани като непарична вноска, в какъвто смисъл е взетото решение, обективирано в протоколното решение от 27.03.2023 год.

Видно е също така, че единствената цел на едноличния собственик на капитала е отчуждаването на имотите, предмет на апортна вноска във връзка с промяна на инвестиционните намерения на едноличния собственик,, която обстановка обаче не покрива фактическия състав на едновременно 3 намаляване и увеличаване на капитала. Капиталът е стойностна величина и няма имуществено изражение, поради което и отчуждаването на апортираните права от търговеца не води до необходимост от намаляване на капитала с пълната стойност, с която апортната вноска е включена в него, както това е сторено в конкретния случай. Евентуалното разпореждане с правото на собственост върху имотите по никакъв начин не представлява намаление на капитала, нито, както се посочи, такова представлява и трансформирането на средства като резерви на дружеството.

В допълнение, нито са наведени твърдения, нито пък представени доказателства за надвишаването на размера на капитала на дружеството над чистата стойност на неговите активи, налагащо осъществяването на процедурата по чл. 203 ТЗ. В този смисъл, целеното от едноличния собственик на капитала осигуряване на бъдеща възможност за продажба на апортираните недвижими имоти може да бъде постигната чрез стандартното намаляване на капитала по чл. 149, ал. 3 ТЗ без едновременното му увеличаване.

В този смисъл, постановеният отказ се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден изцяло.

По отношение на деловодните разноски, претендирани от АВ, съдът счита, че такива не следва да бъдат присъждани, тъй като възстановяване от насрещната страна на сторените разходи може да бъде постановено единствено в спорните съдебни производства, а тези по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ имат едностранен охранителен характер и се ръководят от правилата на глава четиридесет и девета на ГПК. В тях, АВ няма качеството на страна, в който смисъл относима е разпоредбата на чл. 541 ГПК, предвиждаща, че разноските в охранителните производства са за сметка на молителя.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20230921165222/28.09.2023 год. на Длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, с адрес: гр.

София, ул. „Елисавета Багряна“ № 20, с който е отказано вписването на промяна на капитала на „Съни Палас“ ЕООД, ЕИК 200809107, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. „Св. Констатин и Елена“, комплекс „Порт Палас“, ет. 5, ап. 511 чрез неговото намаляване.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на Агенция по вписванията.

Решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4