Определение № 470 от 28.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 470 гр. Ловеч, 28.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500307 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 2631/16.05.2024 г. от „КРЕДИТ ИНС“ АД с ЕИК 205997727, чрез адв. С. М., срещу Определение № 266 от 08.05.2024 г. по ч.гр.д. № 762/2023 г. по описа на Районен съд – Троян, с което жалбоподателят е осъден да заплати на адв.

Д. Г. адвокатско възнаграждение за осъществено на длъжника С. К. Н. безплатно процесуално представителство по делото в размер на 147.33 лв., съразмерно с неуважената част от заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В жалбата излага, че производството по ч.гр.д. 762/2023 г. е образувано въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК, което е изцяло уважено и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 377/29.11.2023г. за всички суми. Сочи, че в предоставения едномесечен срок длъжникът по делото е погасил изцяло задължението си, с изключение на присъденото адвокатско възнаграждение, във връзка с което е депозирано възражение по реда на чл. 414а от ГПК от адв. Г. - процесуален представител на длъжника. С Определение № 45/26.01.2024г. съдът е обезсилил издадената Заповед за изпълнение в частта, за която са представени доказателства за плащане на задължението в едномесечния срок и прекратил частично производството по делото. Изтъква, 1 че плащането от страна на длъжника е извършено след получаване на издадената Заповед за изпълнение и доколкото с поведението си С. Н. е станал повод за образуване на съдебното производство, не следва да му се присъждат разноски.

Посочва, че от обжалваното определение не става ясно разноски за коя част се присъждат на процесуалния представител на длъжника - за обезсилената част от Заповедта спрямо отхвърлената претенция за разноски или за обезсилената част след плащане на присъдените 400.00лв.

Излага, че определението за обезсилване на заповедта в частта за разноските - адвокатско възнаграждение за разликата над 400 лв. до 1000 лв., е резултат от Определение № 171/14.03.2024 г. по в.ч.гр.д. № 86/2024г. на ЛОС, инициирано по частната жалба срещу Заповедта в частта за разноските, а не от подаденото възражение по реда на чл. 414а ГПК. Счита, че компетентен да се произнесе по искането за присъждане на разноски във връзка с развилото се производство по частната жалба срещу разноските е бил ЛОС по в.ч.гр.д. № 86/2024 г., а не PC – Троян по ч.гр.д. 762/2023 г. Счита, че разноски в развилото се производство по частната жалба не следва да се дължат, тъй като същото е инициирано срещу акт на съда и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намира приложение.

Моли съда да отмени Определение № 226 от 08.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 762/2023 г., по описа на Районен съд – Троян, с произтичащите от това правни последици.

В законоустановения срок е подаден отговор на частната жалба от адв.

Д. Г., процесуален представител на С. К. Ангелов, в който моли същата да бъде оставена без уважение. Счита, че възнаграждението за процесуалния представител на длъжника не би било дължимо, ако последният е платил всичко, което първоначално е заявено и присъдено със Заповедта по чл. 410 ГПК. В случая длъжникът е платил 600 лв. по-малко като резултат от адвокатска защита, без която интересите му не биха били адекватно защитени и той би платил неправомерно по-висока сума от дължимата, видно от определението на ЛОС. Изтъква, че производството пред ЛОС няма самостоятелен характер, а е функционално свързано със заповедното производство. Затова при обезсилване, макар и частично, възнаграждение 2 определено се дължи на адвоката, в резултат на чиито труд е обезсилена заповедта. Счита, че възнаграждение следва да бъде присъдено в тежест на заявителя по ч. гр. д. № 762/2023, като в противен случай процесуалното поведение на заявителя да изисква неправомерни високи адвокатски възнаграждения в заповедните производства, платени към адвокат, член на съвета на директорите на дружеството, би останало без санкция и същият би бил стимулиран отново да злоупотребява с процесуални права.

Моли съда да отхвърли като неоснователна частната жалба на жалбоподателя „КРЕДИТ ИНС“ АД.

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От представените по ч.гр.д. № 762/2023 год. по описа на РС – Троян доказателства се установява, че частният жалбоподател е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. К.

Н. за вземания, произтичащи от непогасени задължения по сключен договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ011166/09.05.2023 г.

След отстраняване на констатираните нередовности на заявлението, районният съд е издал заповед № 377/29.11.2023 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, за следните суми: 500.00 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ № ДЗ011166, сключен на 09.05.2023 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.11.2023г. /датата на подаване на заявлението в Районен съд/ до окончателното й изплащане, сумата 90.00 лева, представляваща договорна лихва за периода от 09.06.2023г. до 09.11.2023г., сумата 13.98 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 10.06.2023г. до 15.11.2023г., сумата 25.00 лева – разноски по делото за платена държавна такса, и сумата 1000.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 06.12.2023 год. и последният е подал възражение по чл. 414а, ал. 1 от ГПК в едномесечния срок от връчването й, с което е представил доказателства за извършено плащане на задълженията по договора и 25.00 лв., държавна такса, като възразява срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, а именно за сумата 1000.00 3 лева адвокатско възнаграждение. Към възражението е приложено пълномощно на адв.Д. Г. и Договор за правна защита и съдействие от 03.01.2024 г., като в чл.2 от същия е посочено, че за изпълнение на възложената поръчка, адвокатът оказва на клиента С. К. Н. адвокатска помощ и съдействие безплатно при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

В срока по чл. 414а, ал. 3 е постъпила молба от „КРЕДИТ ИНС“ АД, с която поддържа претенцията си за издаване на изпълнителен лист за незаплатените по делото суми. Направено е и искане да не бъдат присъждани претендираните от длъжника разноски, тъй като плащането е извършено след образуване на делото.

С Определение № 46/26.01.2024 г., заповедният съд е обезсилил издадената Заповед за изпълнение в частта, за която са представени доказателства за плащане на задължението в едномесечния срок и е прекратил частично производството по ч.гр.д. № 762/2023 г., с изключение за сумата 1000.00 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие.

Против заповедта за изпълнение № 377/29.11.2023 год. в частта за разноските е постъпила частна жалба от длъжника С. К. Н., чрез адв.Д. Г., по повод на която е образувано в.ч.гр.д. № 86/2024 г. по описа на ОС – Ловеч. С Определение № 171/14.03.2024 г. по в. ч.гр.д. № 86/2024 г., ЛОС е отменил заповед за изпълнение № 377/29.11.2023 год. по ч.гр.д. № 762/2023 г. на ТРС в частта за разноските, с която е разпоредено длъжникът С. К. Н. да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ АД адвокатско възнаграждение за разликата над 400.00 лв. до 1000.00 лв. и отхвърлил подаденото от „КРЕДИТ ИНС“ АД против С.

К. Н. заявление за издаване на заповед за изпълнение за разноски за разликата над 400.00 до 1000.00 лв.

На 10.04.2024 г. е постъпила молба вх. № 1904 от С. К. Н., чрез адв. Д.

Г., с която представя платежно нареждане за сумата от 400.00 лв. платено адвокатско възнаграждение съгласно Определение № 171/14.03.2024 г. по в. ч.гр.д. № 86/2024 г. на ОС-Ловеч. Направено е искане районният съд да обезсилил изцяло издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 762/2023 г. по описа на Троянски районен съд и да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА съобразно обезсилената с определение № 171/14.03.2024 г. по в. ч.гр.д. № 86/2024 г. на 4

ОС-Ловеч част.

С определение № 175/11.04.2024 г. РС – Троян е обезсилил изцяло заповед за изпълнение на парично задължение № 377/29.11.2023 год., издадена по ч.гр.д. № 762/2023 г. и прекратил производството по делото поради изпълнение на задължението, ведно с разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

На 19.04.2024 г. е постъпила молба вх.№ 2068 от адв.Д. Г., процесуален представител на С. К. Н. с правно основание чл. 248 ГПК за допълване на Определение № 175/11.04.2024 г. по ч.гр.д.№ 762/2023 г. на ТРС в частта му за разноските и присъждане в тежест на заявителя на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА съобразно обезсилената в размер на 600.00 лв. заповед за изпълнение.

С обжалваното Определение № 266 от 08.05.2024 г. по ч.гр.д. № 762/2023 г., РС – Троян е допълнил Определение № 175/11.04.2024 г., като е осъдил на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 от ЗА „КРЕДИТ ИНС“ АД да заплати на адвокат Д. Д. Г. от Адвокатска колегия гр. Ловеч сумата 147.33 лева ( сто четиридесет и седем лв. и 33 ст.), за оказана безплатна адвокатска помощ на длъжника С. К. Н., съразмерно с неуважената част от заявление за издаване на заповед за изпълнениe.

При тези доказателства настоящият състав счита, че частната жалба е неоснователна, но поради различни от приетите от районния съд мотиви. С оглед разпоредбата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, вкл. и при неговото прекратяване. В случая длъжникът е подал възражение чл. 414а, ал.1 от ГПК, като впоследствие издадената заповед за изпълнение е била обезсилена и производството по делото прекратено в частта, за която са представени доказателства за плащане на задължението в едномесечния срок, с изключение за сумата 1000.00 лева – адвокатско възнаграждение, за която С. Н. е възразил. По ч.гр.д. № 762/2023 г. по описа на РС - Троян е представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че защитата на длъжника от адв.Г. е оказана по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА , в който случай възнаграждението се определя от съда и се присъжда в полза на адвоката.

Установено е по делото, че в заповедното производство във връзка с организиране на защитата на длъжника срещу издадената заповед за 5 изпълнение, освен подаване на мотивирано възражение по чл. 414а от ГПК, упълномощеният адв.Д. Г. е изготвил частна жалба по ч.гр.д. № 86/2024 г. по описа на ОС – Ловеч, както и отговор на частната жалба на жалбоподателя в настоящето производство. Действително възражението срещу заповедта за изпълнение се подава по утвърден от Министъра на правосъдието образец, но това не означава, че длъжникът не може да ангажира услугите на адвокат за оказване на правна помощ и съдействие. Процесуалният закон не обвързва представляването на страната от адвокат с вида, характера или сложността на производството, каквито възражения са направени в частната жалба.

По делото е безспорно, че в конкретния случай длъжникът е взел участие в заповедното производство, като е ангажирал процесуален представител, който е заявил претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА още при подаване на възражението.

С оглед изложените в частната жалба оплаквания следва извод, че пред въззивната инстанция е спорен въпросът за дължимостта и размера на адвокатско възнаграждение. По отношение приложението на чл.7, ал.7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е налице съдебна практика на ВКС на РБ, съгласно която процесната норма не намира приложение по отношение минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника на длъжника в заповедното производство, защото същата норма касае единствено минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника на заявителя в заповедното производство, при направено искане за издаване на заповед за изпълнение.