Решение № 4247 от 29.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4247 гр. София, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20211110128368 по описа за 2021 година

Подадена е искова молба от ........................ в качеството на цесионер, срещу Г. Т.

Р. ЕГН **********, с предявен осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.99 ЗЗД вр. чл.6 ЗПФУР, вр. с чл.9 ЗПК за сумата от 750 лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит № ...................../26.07.2017 г., сключен между „................... и ответника, което вземане е прехвърлено на ищеца по договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на ответника била предоставена сумата от 750 лева чрез превод посредством „......................, като падежът на задължението бил на 25.08.2017 г. Твърди, че с договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. цедентът „................... му прехвърлил вземанията по договор за кредит № ...................../26.07.2017 г. Излага съображения, че бил упълномощен от цедента да съобщи на ответника за извършената цесия, като до същият било изпратено препоръчано писмо с уведомление за цесията, което било върнато с отметка „непотърсен“, поради което прилага уведомлението към исковата молба. Твърди, че ответницата не била изпълнила задължението си да върне предоставената сума от 750,00 лева на падежа, поради което изпаднала в забава. Претендира лихва за забава в размер на 178,97 лв. за периода 24.11.2018 г. – 31.03.2021 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, не е депозирала искане делото да се разгледа в нейно отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

На основание чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване 1 на неприсъствено решение срещу ответника.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответницата за отговор с разпореждане №9206 от 02.08.2021 г., като е указана последицата, че ако не подаде отговор на исковата молба и не се яви в съдебното заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на ищеца съдът може да постанови неприсъствено решение срещу ответника. В случая от страна на ответницата не е депозиран отговор на исковата молба, същата не се явява и не се представлява в съдебното заседание, за което е редовно призована, като не е постъпило искане делото да се разглежда в нейно отсъствие. В с.з. на 24.11.2021 г. ищцовото дружество е направило искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради което и съдът приема, че предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК са налице. От друга страна, с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства съдът приема, че предявените искове са вероятно основателни, поради което и налице е предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло. На основание чл. 239, ал. 4 ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК ответницата следва да заплати на ищеца сумата в размер на 250 лв. за платени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. Т. Р. ЕГН ********** с адрес гр.София, ул.“.............. ДА ЗАПЛАТИ ........................ седалище и адрес на управление гр.София, ул.“.......................0 на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.99 ЗЗД вр. чл.6 ЗПФУР, вр. с чл.9 ЗПК сумата в размер на 750 лв., непогасена главница по договор за кредит № ...................../26.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата в размер на 178,97 лв. лихва за забава върху главницата за периода 24.11.2018 г. – 31.03.2021 г.

ОСЪЖДА Г. Т. Р. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ........................, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК сумата в размер на 250 лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2