Решение № 555 от 21.02.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. Варна, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20223110116446 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 87090/15.12.2022 г. от Я. Д. К., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. В. срещу Б. Н. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. В., с която е предявен иск с правно основание чл.74 от ЗЗД да бъде осъден ответникът Б. Н. Д., ЕГН ********** да заплати на ищеца Я. Д. К., ЕГН ********** сумата от 3042,39 лева /три хиляди четиридесет и два лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща платена от ищеца сума по изпълнително дело № 202008930400717 по описа на ЧСИ Дарина Сербезова-Славова, представляваща задължение на ответната страна, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 15.12.2022г., до окончателното изплащане на вземането.

В условията на евентуалност, при отхвърляне на иска по чл.74 ЗЗД, моли за осъждане на ответника Б. Н. Д. с ЕГН ********** да заплати на Я. Д. К. с ЕГН ********** сумата от 3042,39 лева, на основание чл.59 ЗЗД, представляваща стойност на неоснователно обогатяване на ответната страна за сметка на ищеца поради плащане от последния на задълженията на Б. Н. Д. по изпълнително дело №202008930400717 по описа на ЧСИ Дарина Сербезова-Славова, ведно законна лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба.

В исковата молба се излага, че на 29.06.2021 г. ищецът придобил правото на собственост върху гараж №4 с идентификатор ***, находящ се на административен адрес: гр. В., от продавачите Б. Н. Д. и Д. И. Д.. Между страните била налице уговорка, според която задължението на Д. И. Д. по изпълнително дело, образувано по описа на ЧСИ Людмил Станев, било погасено, възбраната върху имота с идентификатор *** била вдигната, а изпълнителното дело прекратено.

След придобиване на гараж №4 с идентификатор ***, ищецът получил съобщение от ЧСИ Дарина Сербезова-Славова, в което било посочено, че 1 върху горепосочения имот има наложена възбрана, вписана в СВ – Варна вх.рег.

№5893/11.03.2021 г. и същият ще бъде изнесен на публична продан. При ЧСИ Дарина Сербезова-Славова имало образувано изпълнително дело № 202008930400717, по което длъжник е ответникът Б. Н. Д., а взискатели Община Варна и ТД на НАП.

Ищецът твърди, че е искал да продаде гаража, като е имал купувач за недвижимия имот, който желаел да сключат предварителен договор за имота, но при наличие на наложената от ЧСИ Дарина Сербезова-Славова възбрана никой не би се съгласил да го купи. Поради това, ищецът се свързал с Б. Н. Д., но тя отказала да заплати задължението по изпълнителното дело. Тези действия на ответника породили правния интерес на ищеца да заплати дълга на Б. Н. Д. - бившата собственичка на имота по изпълнително дело №202008930400717 по описа на ЧСИ Дарина СербезоваСлавова. Така, на 21.11.2022 г. ищецът превел сумата от 3042,39 лв. по сметка на ЧСИ Дарина Сербезова-Славова, с която да бъде погасен дългът на Б. Н. Д. по изпълнително дело №202008930400717 и да бъде вдигната възбраната на недвижимия имот.

Поради това счита, че е налице хипотезата на суброгацията по чл.74 ЗЗД и моли за уважаване на исковата претенция.

Ответника депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди се, че ответницата няма пасивна процесуална легитимация, доколкото ищецът е закупил процесния гараж от Б. Н. Д. и съпругът й Д. И. Д. и поради това Д. И. Д. следвало да бъде заявен като ответник и конституиран като такъв. В противен случай счита, че искът е предявен към Б. Н. Д. за половината от претендираната сума.

На следващо място излага, че ищецът е следвало да извърши проверка за вещни тежести на процесния имот, доколкото както възбраната, наложена от ЧСИ Людмил Станев, така и тази, наложена от ЧСИ Дарина Сербезова-Славова, са били надлежно вписани в Агенция по вписванията - гр. Варна. Според ответника, ищецът е знаел за наличието на втора възбрана, тъй като договорената продажна цена от 9863,18 лв. била наполовина от средните пазарни цени за гаражи в района.

Поради изложеното, ответникът счита предявения иск за неоснователен и моли за неговото отхвърляне.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 29.06.2021 г. ищецът е придобил правото на собственост върху гараж №4 с идентификатор ***, находящ се на административен адрес: гр. В., от продавачите Б.

Н. Д. и Д. И. Д., че върху имота е имало вписана в СВ – Варна възбрана по вх.рег.

№5893/11.03.2021 г. по изпълнително дело №202008930400717 на ЧСИ Дарина Сербезова-Славова, че на 21.11.2022 г. ищецът превел сумата от 3042,39 лв. по сметка на ЧСИ Дарина Сербезова-Славова, с която да бъде погасен дълга на Б. Н. Д. по изпълнително дело №202008930400717 и да бъде вдигната възбраната върху имота му.

По делото е приложен Нотариален акт №63, том ІІ, рег. №1657, дело №259 от 29.06.2021 г. на нотариус Веселин Петров, Б. Н. Д. и Д. И. Д. продават на А. Д. К. недвижими имот, находящ се на адрес: гр. В., представляваща гараж №4 с идентификатор *** за цена от 9863,18 лв. (л.10-11).

Видно от договор за обслужване на купувач от 12.11.2022 г. А. Д. К. е сключил 2 договор с Адрес недвижими имоти за обслужване на продавач във връзка с продажбата на Гараж №4, гр. В., етаж 0, ид. №*** (л.12-14).

На л. 15 се намира предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 23.11.2022 г. между Я. Д. К. и С. Д. К.а, от една страна и Р. С. Х., от друга, по силата на който продавачите се задължат да прехвърлят на купувача Гараж №4, гр. В., етаж 0, ид. №*** за сумата от 33249,11 лв. в срок до 22.12.2022 г. Продавачите са декларирали, че имотът не е предмет на отчуждителни, изпълнителни и обезпечителни производства за публични и частни вземания (15-19).

Представен е Нотариален акт №136, том ХV, рег. №20682, дело №2488 от 12.12.2022 г., по силата на който Я. Д. К. и С. Д. К.а продават на Р. С. Х. Гараж №4, гр.

В., етаж 0, ид. №*** за сумата от 12000 лв.

Видно от справка от АВ на името на Б. Надева Д. на 11.03.2021 г. е наложена възбрана върху Гараж №4, гр. В., етаж 0, ид. №*** с основание изп.д.

№20208930400717 (№3), а на 22.11.2022 г. е заличена възбраната (№1) – л.23-27 от делото.

Представен е и нотариален акт №25, том Х, дело №2566 от 25.02.1997 г. на нотариус Ал. Ганчев, по силата на който на Б. Н. Д. е учредено право на строеж за Гараж №4, гр. В..

По делото е разпитан и свидетелят С. Д. К.а, съпруга на ищеца, показанията на която съдът цени при условията на чл.172 от ГПК и от които се установява, че за имота е имало обявен публичен търг от ЧСИ Людмил Станев за задължения към ВиК на НАП на съпруга на ответницата. Свързал се с Б. Д. с уговорката да го купи и да падне възбраната и стане тяхна собственост. Платили задълженията му, за да се заличи възбраната. След това пожелали да го продадат и тогава разбрали, че има още една възбрана от ЧСИ Дарина Сербезова по партида на ответницата. Свързал с ответницата, а тя му казала да се оправя.

Изискано и приложено е копие от изпълнително дело №20208930400717 по описа на ЧСИ Дарина Серебезова-Славова, с рег.№893, с район на действие ВОС.

Същото е образувано по молба на Община Варна против Б. Н. Д. въз основа на Акт за установяване на задължения по делкарация №МД-АУ-10314-1/13.09.2017 г., влязъл в силна на 22.12.2017 г. След справка за имущественото съС.ие на длъжника е отправено искане за вписване на възбрана вписано в СВ под №5893/11.03.2021 г.върху Гараж №4 и №5, находящи се в гр. В., етаж 0, ид. №*** и ***.

На лист 96 от изпълнителното дело се намира платежно нареждане за УРН BGINSTI/101/02883711 от 21.11.2022 г. за внасяне на сумата от 3042,39 лв. по сметка на ЧСИ Дарина Сербезова-Славова от Я. Д. К. с основание задължение на Б. Д. И. Д. за Хан Маламир. На 22.11.2022 г. е отправено от ЧСИ Дарина Сербезова-Славова искане за заличаване на възбраната върху самостоятелни обекти с ид. *** и ***, съответно процесния гараж 4 и гараж 5. На 21.11.2022 г. е извършено на внесената сума, както следва: 2196,57 лв. за ТД на НАП Варна, 270,00 лв. за назначения на длъжника особен представител и 575,82 на ЧСИ. С разпореждане от 06.01.2023 г. производството по делото е прекратено на осн. чл.433, ал.2 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

І. По допустимостта на предявените искове:

Неоснователно е възражението на ответната страна за недопустимост на исковете срещу ответника Б. Н. Р. - исковете са предявени от и срещу правосубектни 3 лица, а дали само този ответник е бил носител на задължението по посоченото от ищеца изп. дело и съсобственик на възбранения имот с трето лице, са въпроси по основателността на исковете срещу нето, а не по тяхната допустимост.

ІІ. Относно иска по чл. 74 ЗЗД:

Според чл.74 ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Следователно предпоставките за основателност на иска са: 1) изпълнение на чуждо задължение, и 2) правен интерес на ищеца от това изпълнение.

От приложеното изпълнително дело се установява, че длъжник по него е именно и само ответницата и то за свои собствени задължения. Фактът, че имотът, за който се търсят данъчни задължения, е бил съсобствен с трето лице не води до съзадлъжняване на тези лица. Актът за установяване на данъчно задължение е на името на ответницата, като това задължение е лично нейно, доколкото носители на едно данъчно задължение не могат да бъдат повече от едно лице. Данъците и таксите по ЗМДТ се начисляват на конкретно лице в размер съобразно с притежаваните от него идеални части от недвижимия имот, за който се дължат, а не общо за имота на всички съсобственици.

Дългът на ответницата съществува и е установен с влязал в сила Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК.

Не е спорно между страните по делото, а и се установява от представените по изпълнителното дело платежни документи, че ищецът е заплатил по сметка на съдебния изпълнител цялото задължение, предмет на изп. дело.

Това задължение е чуждо за ищеца по смисъла на чл. 74 ЗЗД.

Спорен е въпросът дали ищецът е имал правен интерес от заплащане на чуждото задължение. Съдът намира, че доколкото ищецът е придобил собствеността над възбранения имот след вписване на възбраната върху него, то съгласно чл. 453, ал. 1 ГПК договорът за покупко-продажба не е бил противопоставим на кредитора по изпълнението и ищецът е можел да претърпи принудително изпълнение върху имота.

Плащайки дълга на ответницата по изпълнителното дело ищецът е осуетил евентуалното принудително изпълнение върху имота си, поради това съдът намира за безспорно установено, че същият е имал правен интерес от изпълнението на чуждото задължение.

С плащането на чуждите задължения при правен интерес от това ищецът е встъпил в правата на кредитора на ответницата и може да иска от нея плащане на платения от него нейн дълг към третото лице.

От ответника е направено възражение, че цената по договора за покупопродажба е уговорена нарочно по-ниска, тъй като ищецът е знаел за наложените върху имота възбрани и необходимостта те да бъдат заплатени. Това възражение не се подкрепя от събраните по делото доказателства и най-вече от самия нотариален акт за покупко-продажба, в който липсва уговорка, че ищецът поема задълженията на продавачите по изпълнителни дела, поради което и по силата на този договор задълженията не стават такива на ищеца, а остават в тежест на продавачите. Не е и посочено, че ищецът знае за наложените върху имота възбрани и е съгласен да закупи имота при тези условия. Същото се потвърждава и от свидетелските показания на съпругата на ищеца, която заявява, че са били наясно само за възбраната, вписана по партидата на другия собственик и във връзка с която имотът е бил изнесен на публична продан, а за процесната възбрана разбират едва след като решили да продават имота. С това може да се обясни и обстоятелството, че в договора за покупко-продажба не е 4 включена клауза, че имотът няма наложени възбрани, доколкото за страните е било ясно, че има такава, но не по делото на ЧСИ на Дарина Сербезова-Славова, а по делото на ЧСИ Людмил Станев.